Cobweb

ЕДНА СЕДМИЦА ПРЕДИ ХЕЛОУИН

Свий пръстите си.

Свий ги.

Питър.

Чух нещо. - Какво?

Питър?

Колко е часът?

Какво чу?

Хайде.

Тук ли?

Не чувам нищо.

Ти чуваш ли?

Къщата е стара.

Нормално е да се чува пукане през нощта.

Ела в леглото.

Имаш неограничено, голямо и красиво въображение.

А страшните неща,

са само в главата ти.

ПАЯЖИНА

Ще пострадаш още в междучасието.

Всички по местата. Сядайте.

Ученици. Това е г-ца Дивайн.

Тя е заместващ учител, докато се върне г-жа Битлър.

Желая ви успех.

Добро утро. Както каза директорът, името ми е г-ца Дивайн.

Нямам търпение да се запозная с всеки от вас.

Питър.

Наближава междучасието.

Така...

Здравей.

Питър. Защо не си в междучасие?

Не обичам междучасията.

Не обичаш ли да играеш със съучениците си?

Добре. Тогава остани тук.

Можеш да ми помогнеш с украсата.

Обичам Хелоуин.

Избра ли си какъв ще бъдеш?

Имаш достатъчно време да решиш.

Спокойно, всичко е наред. Всичко е наред.

Няма страшно, ето.

Вземи го и го пъхни отдолу.

Няма страшно.

Да.

Ето. Точно така.

Вземи го. Ще го занесем до прозореца.

Какъв ще бъда за Хелоуин?

Искам да се маскирам и да обикалям къщите.

Всички деца от училището ще го правят.

Но ние не сме такива родители.

Пийт, знаеш ли старата къща със закованите прозорци в края на улицата?

Така или иначе ще я открие.

Керъл. - Какво за нея?

Преди години, преди да се родиш,

едно малко момиченце, което живееше там,

изчезна на Хелоуин.

Какво стана?

Никой не знае.

Както обикаляла къщите изчезнала.

Беше много травмиращ случай.

За всички в квартала. И аз,

не желая да си го спомням.

И аз ли ще изчезна? - О, Питър.

Разбира се, че не, скъпи. Не.

Никога не бихме позволили това да се случи. Никога.

Разбра ли?

Питър. - Татко!

Питър, недей. Не му казвай.

Татко!

Питър.

Пийт?

Какво става?

Пак чух нещо.

Питър.

Наистина го чух.

Добре, откъде го чу?

Добре.

Знаеш ли? Сигурен съм, че са плъхове.

Но имам нещо, което ще свърши работа. - Плъхове?

Мирише на канела. - Внимавай.

Не всичко е толкова сладко, колкото изглежда.

Ще го изядат ли? - Това е целта.

А после какво?

Ами...

Пийт, не можем да имаме плъхове.

Те хапят... разпространяват болести.

Да не говорим, че те държат буден през нощта.

Сигурно е така.

Виж.

Понякога се налага да вземем трудни решения,

за да защитим семейството си.

Разбираш ли?

„Знам - уви! - душата няма -

към лазури и простор

пак да литне: -

Nevermore!" ПОМОГНИ МИ

ПОМОГНИ МИ

Мога ли да ви помогна? - Вие ли сте майката на Питър?

Да.

Извинете, че се появявам така ненадейно.

Аз съм учителката на Питър.

По заместване съм. - Разбира се, той ни разказа.

Не знаех, че правите домашни посещения.

Реших да намина и да го проверя лично.

И аз бях учителка.

Преди да стана майка.

Той добре ли е? - Питър ли? Да, добре е.

Искам да Ви покажа нещо.

Какво е това? - Децата рисуваха за Хелоуин.

Питър ли е нарисувал това? - Да.

Другите деца рисуваха чудовища и вещици, но Питър...

Разбирам.

Доста е смущаващо.

Вижте, Питър има прекалено развито въображение.

Буди мен и баща му посред нощ,

заради фантазиите си,

които явно е нарисувал, това е.

Все пак оценявам загрижеността Ви.

Какво е това? - Рисунка.

Какво си нарисувал?

Какво е това?

Това е твоята стая, Питър. Защо молиш за помощ?

Защо молиш непознати за помощ, Питър?

Не го правя.

Тя ме помоли. - Какво каза?

Това е просто страшна рисунка, мамо.

Това твое въображение, Питър.

Някой ден ще ти навлече проблеми.

Събуди се, Питър.

Питър. Не се страхувай.

Просто искам да поговорим.

Моля те, замълчи.

Ти си във въображението ми. Ти не съществуваш.

Може би, а може би не.

Но ми се струва, че можем да бъдем приятели.

Знам, че е така.

Но ако не искаш, просто ще си тръгна.

Чакай, не тръгвай.

Съжалявам. Моля те, остани.

Сигурен ли си?

Да, можем да поговорим.

Питър, страхотна е. Как се казва?

Хектор.

Разбира се. Прилича на Хектор.

Той ми е любимецът.

Престани!

Моля те!

Питър. Там ли си?

Добре ли си?

Защо плачеш?

Някой нарани ли те?

Браян. Заяжда се с мен всеки ден.

Опасявах се, че е нещо такова.

Но аз вярвам в теб, Питър.

Обзалагам се, че си достатъчно силен, за да отстояваш себе си.

Просто опитай.

Хванаха те.

Извинявай, Питър.

Това е много мило от страна на Браян, нали, Питър?

Покажи му, че вече не те е страх от него.

Накарай го, той да се страхува от теб.

Трябва да му отвърнеш.

Питър! Защо...

Помощ!

Не разбирам, как е могло да се случи! Питър никога не е правил подобно нещо!

Той не е способен на такава жестокост!

Станало е случайно. Сигурна съм в това.

Изключен?

Имаш ли да кажеш нещо, Питър?

Питър? - Не съм искал да падне по стълбите.

За Бога! Семейството ни не решава проблемите с насилие, Питър.

Никога.

Не разбирам откъде идва това поведение!

Питър е нарисувал картина. В училище.

Какво? - Трябваше да ти кажа по-рано.

Чакай, каква картина?

Каква картина, Керъл?

Дете. Дете, което моли за помощ.

Какво? - Не прави прибързани заключения.

Чак сега ли ми го казваш? - Просто не е възможно.

Спри. - Дори след като ти казах за...

Питър, защо си нарисувал такава картина?

Питър! - Защото наистина я чух!

Не, не си! Не!

Наказан си.

Питър, върви в стаята си. - Не, не! Керъл, той е наказан.

Отива в мазето.

Веднага.

Стани.

Казах, стани.

Ставай.

Слизай.

Мамо?

Сядай.

Правим го, защото те обичаме. Защото те обичаме.

Ехо?

Там ли си?

Моля те, говори с мен.

Глупаво нещо.

По дяволите! Защо не работиш?

Ходила си в дома на ученик?