Sallah (Sallah Shabati) (סאלח שבתי)

23.976

Превод на български: Ариел Бехар A. R. C. H. I.

Хайм Топол като

САЛАХ ШАБАТИ

Гила Алмагор

Геула Нони Арик Айнщайн

Захарира Харифай Шрага Фрийдман

Туристи или имигранти? - И от двете по малко.

И това ще бъде един от тези дни...

Хайм? Къде е камерата?

Багажа ми 1, 2, 3, 4, 5, къде са останалите?

Потърси ги. - Гледам, но не мога да намеря шестият.

1, 2, 3, 4, 5...

Боже, Ти който ни пазиш и ни доведе тук сега. - Амин

Мазал!

Сценарий и режисура: Ефрайм Кишон

Вие останете тук

Шалом - Отидете на края на опашката.

Това е грешка господине!

Отидете на края на опашката. - Добре де, отивам.

Колко време сте работил? -12 години.

Ти ли си последен на опашката? - Върви по дяволите!

Мърдай! -Добре де, ще мръдна.

- 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. - Няма да те пусна.

Моля!

Върви по дяволите. - Благодаря ви.

Име? -Моше Хабуша. Професия? - Обущар.

Колко време сте упражнявал професията си? - Около 20 години. - Това е добре

Ще ви заведат в общежитие. - Благодаря.

Име? - Салах Шабати? Професия?

Моята? -Да. -Обущар.

Колко време си работил като обущар? - Не съм работил все още. - Не сте?

Никога! - Тогава защо казахте обущар?

Това е добра работа. - И това ли искате да работите тук?

Не, не мога. Аз имам слабо сърце.

Мога да върша само лека работа. - Обущар е лека работа.

Не и за мен. Аз нямам никакъв опит в това.

Общежитие.

Ти ли си Салах Шабати? - Слава Богу.

Колко деца имаш? - Много, 6.

Тук е написано, 7. - Така ли? Да, 7...

Да се качваме ли? -Да. -Качвайте се.

Целия път ли ти трябва? -Не на мен, на комбайна.

Минавай. -Чичи.

Този е кибуцник. -Но той има по-голяма кола.

Собственост на кибуца е. - И на кого е кибуца?

На кибуцниците разбира се. -Тогава защо това не е негово?

Не е негово. Негово е, ама не е негово.

Чуваш ли се какво говориш?

Разбира се, погледни ги, живеят, ядат и работят заедно.

Имуществото принадлежи на всички тях. - Наистина? На всички им? - Да.

А нашата къща също ли е там? - Не, малко по-далече.

Благословен да е Господ.

Ето. Пристигнахме.

Това ли е къщата? Защо не е хубава къща?

Това не е ли хубава къща? -Не. -Само за малко. Ще ви дадат скоро.

Само за няколко дни. - Само за няколко?

Да. - Трябва да помисля.

Добре, за няколко дена няма смисъл да се караме. - Слава Богу.

Какво става тук? Махайте се от тук, хайде.

Семейство, слизайте.

Всеки сам да се оправя.

Дай, дай ръка.

Ела, ще ти помогна. - Няма нужда.

Няма ли нужда от помощ?

Няма нужда. - Малко любезност човече.

Как е то? - Добре е. - Добре.

Момче е, чуваш ли? Момче!

Няма значение. Нека бъде момиче.

Това е боклук.

Забравихте старата.

Свали я! - Аз?

Защо не? Малко любезност, нали?

Роднина ли ви е? - Не знам, може и да е.

Ако не беше, защо би изминала целия този път с нас със самолета?

Мисля, че е роднина.

Кой може да ви разбере? Довиждане. - Довиждане дебеланко

Довиждане, сладурче. - Довиждане.

Какво става? Какво се случи? - Виж!

Какво правиш тук?

Нищо не правя. Бях доведен тук.

Само за няколко дни е. Ще получим хубава къща.

Защо се смееш?

Хезки Голдщайн. - Няма значение. Салах Шабати.

Моля, заповядай. - Кой, аз? Моля, заповядай.

Вкарайте всичко вътре слънцето да не го скапе.

Това е приятно местенце, много въздух. Кога дойде тук?

Преди 6 години. - И все още не са ви дали жилище?

Все още не, какво да се прави?

Не трябва да говорите така, г-н Голдщайн.

Играете ли табла? -Разбира се. 6 години в транзитен лагер.

Мордехай!

Тате, мога ли да гледам?

За какво, все още нищо не е на мястото си,

а той иска да гледа как играем табла.

Иска да гледа. Ходи си вкъщи.

Дали г-н Голдщайн има цигара?

Това е добра цигара, това е...

добра цигара. Да започваме.

Моля, сложи половин лира.

Аз вече дължа половин лира. Започвай.

Какво иска? - Нищо. Това е просто часовник.

Ама ми дразни ушите.

Играй. Тая е добра игра.

Идват ли? - Нали работя?

Аз също имам работа.

Отивай в кухнята. - Добре.

Моля спрете да пеете там.

Пейте след срещата. Не мога да се чуя какво говоря.

Това ти е късмета.

Рита, моля те.

Приятели, това е официална среща а не купон.

Тишина!

И в кухнята също моля.

Може да продължите.

Приятели, знаете че в трудни времена,

нашият кибуц винаги трябва да изпревари другите!

Моля, Бат-Шева. Имаме много време.

Извинявай, ама току що приключих да работя при кравите, какво искаш.

Добър вечер!

Приятели!

Многото имигранти пристигащи в държавата се нуждаят от нас,

и няма съмнение, че ние ще направим най-доброто за тях.

Поради тази причина, предлагам да "осиновим" транзитния лагер.

Имам предвид транзитния лагер.

Кой има нещо против?

Никой ли няма нищо против?

Тези които са за, да си вдигнат ръката.

Бат-Шева, Зиги...

Благодаря ви приятели. Изборът е единодушен.

Още веднъж кибуца демонстрира своята идеологична зрялост.

Кой е готов да бъде пълномощник,

на "осиновения" транзитен лагер?

Имаме двама другари. - Официалната среща свърши.

Не, не. - Не съм съгласна. Не съм гласувал...

Извинете другарко. Знаете ли къде живее Шабати?

Ето там. -Там. Благодаря.

Госпожице, Госпожице.

Какво? Какво госпожице? Какво искате?

Какво правите тук?

Нищо не е станало г-це. Ще ви помогна да ги вдигнете.

Много мило. - Вие също сте мила.

Извинявай, дали случайно ти си г-н Шабати?

Не, аз съм сина му Шимон. - Приятно ми е.

Как сте? Това е майка ми. - Салах!

Правителството пристигна.

Отивай бързо Салах. Може би е социална работничка.

Това добро ли е?

Разбира се. Тя ще ти даде бележка за да получиш къща.

Бележка за къща. Това е добро. Идвам.

Ей сега се връщам.

Здравейте. - Здравейте. Няма работа, няма храна, няма къща,

7 деца, едно е на път. Името му е Бен-Гурион.

Имаме нужда от бележка да ни дадат къща г-це.

Г-н Шабати, аз не давам бележки.

Моята работа е да ви помогна да решите личните си проблеми.

С какво се занимавате?

Обущар. - Обущар? - Какво лошо има в това?

Не мога да говоря така. Елате моля. - Какво? - Елате.

Един момент, г-н Шабати, имам няколко въпроса...

Ето. Моля седнете. - Тук? - Да, заповядайте.

Благодаря ви.

Ето. Сега...

Сега госпожицата ни дава бележка за къщата и това е.

Само още няколко подробности, г-н Шабати.

Имате ли братя или сестри? - Разбира се, много.

Колко?

Не може да се каже със сигурност г-це. Някой от тях умряха...

Колко горе-долу? - Горе-долу много.

Кога сте се оженил? - Преди много време.

На колко сте бил? - Малък.

Какво става тук? Това да не ви е кино?

Госпожице, достатъчно с въпросите. Свършихме.

Един момент, Г-н Шабати, нека ви помогна.

Вашата липса на самоувереност се дължи на личен конфликт,

произхождащ от едно онеправдано детство.

Госпожице, не обичам такива разговори.

Тогава ще обясня какво имам предвид.

Да кажем, че те е ухапала змия докато си бил дете и ти си забравил,

но травмата е оставила белег върху душата на детето.

Чие дете?

Вие г-н Шабати, когато сте бил дете.

Аз? - Да

Може би.

Какво става после, когато видите змия близо до дома ви?

Г-це, тук няма змия, а аз нямам къща.

Нямаме змии тук.

Имаме нужда от бележка за къща, не от змии.

Г-н Шабати, не ме разбирате.

Ние трябва да се сприятелим, нали?

Трябва да се опознаем един друг, нали?

Това е вярно. Какво е името на госпожицата? - Аз съм Бат-Шева.

Бат-Шева, омъжена ли сте? - Неомъжена.

Къде работите? - В краварника. - В краварника? - Да.

Един момент г-це. Ще го запиша.

Краварник.

Салах, Салах.

Чакай, трябва да помисля.

Госпожицата работи всеки ден и взима 60 лири годишно.

Да, това ни е бюджета. 5 лири на месец.