8 Women (8 Femmes) (8 femmes)

О С Е М Ж Е Н И

Влизам, мамо.

Бабо.

Сузон! Внучето ми.

Спеше ли? - Не, само си почивах.

Радвам се да те видя по Коледа. - Аз също.

Как са краката ти? - Всеки ден различно.

Да си стар е ужасно.

Болката не е най-лошото. Да бъдеш зависим от други,

да си неудобен - това е най-зле.

Не говори така. Знаеш, че те обичам.

Ние сме семейство. Трябва да се грижим един за друг.

Скъпа Сузон!

Шанел! - Тук си.

Дебелата Шанел. - Както винаги.

Времето е ужасно. - Колко се радвам да видя Сузон отново!

Изглежда добре, нали?

Вече е готова за брак. - И аз мисля така.

Колкото по-скоро, по-добре! - Баща ти ще бъде щастлив да те види.

Той вече знае ли? - Не искаше да го будят.

Какво? Татко още спи?

Работи цяла нощ в стаята си.

Толкова съм щастлива, че съм си у дома. В тази прекрасна къща.

Старата ти къща.

Този сняг ме кара да си мисля, че сме в Сибир.

Ужасно неприятен е.

За щастие имаме телефон и кола.

Запознай се с Луиз, новата ни камериерка.

Здравей, Луиз. - Здравейте госпожице.

Добре ли пътувахте? - Да, благодаря. Ако не беше тоя сняг...

Да събудя ли съпруга ви?

Засега не... - Ами аз?

Не, оставете го. Не иска никой да го буди.

Ще желаете ли още нещо?

Не, благодаря Луиз.

Откъде е това момиче?

Някъде оттук, предполагам.

Страхотна е! Щастлива съм, че я намерих.

Съгласна е да остане цялата зима тук. Направо сме късметлии.

Лельо Аугустин! Изглеждаш изморена, как си?

Както винаги. Тази тарикардия ме убива.

Нарича се тахикардия, лельо... - О, да...

От този сняг замръзвам. Връщаш ли се вече?

Изхвърлиха те от училището?

Не, идвам си за Коледа. Изкарах добри оценки.

Да, майка ти ни ги показа. Но те могат да се фалшифицират.

Това не беше никак мило.

Не мога ли да питам племенницата си за нейното бъдеще?

Разбира се, че можеш. Всичко върви добре.

Най-малкото някои са щастливи. - За мен ли говориш?

Просто казвам, че дъщеря ми е щастлива. - Това ли е всичко?

Момичета, млъкнете! Аугустин, преувеличаваш.

Няма от какво да се оплакваме. Габи винаги се грижи за нас.

Не е като в собствения ни дом, но благодарение на нея...

Не е така! Благодарение на баща ти, Сузон.

Той се отнася добре със старата ти болна баба...

и с порядъчни жени, като мен.

Благодарение на Марсел... - Благодарение на двама ни, разбира се.

Не бъди толкова рязка.

Знаеш, че те обичаме.

Членовете на семейството се поддържат взаимно, без значение от недостатъците си.

Кафето.

А, топли кифлички! А аз винаги ги претоплям.

Всеки го прави, Аугустин.

Тези кифлички са специално за Сузон и нейното пристигане.

Вземи си. - Благодаря, обожавам ги.

Имам малко шоколад в стаята. С него са още по-вкусни.

Трябва да я глезим. Аугустин е като дете.

Добре, че майка ви търпи настроенията и.

Наричате това "настроения"? Аз го наричам простащина.

Но Марсел я понася...

Татко е прекрасен, а търпението е рядка добродетел.

Правилно. А той винаги е в добро настроение.

Дори сега, когато бизнесът не върви. - О, така ли?

Трябва да знаеш повече за тези грижи, от мен.

Държа се настрана и ми харесва.

Имам си моите проблеми а той - неговите.

Преди време го помолих за съвет за продажба на някои от акциите ми, а той каза...

Продала си акциите си? - Не.

Той ме посъветва.

Да, пази ги. Никога не се знае.

Познай? - Катрин!

Малката Катрин!

Пазете краката ми. - Съжалявам, бабо.

Тя пращи от енергия.

Да не би да мислиш, че ще стане като леля и Аугустин?

Имаш подарък за мен?

Английски шоколади. - Колко оригинално.

16-годишните не ги ли обичат? - Аз съм почти на 17.

Винаги ще бъдеш малката ми сестричка.

Толкова добре изглеждаш. - Ти също.

Май си понапълняла? - Наистина?

Не, или... Може би от ядене на толкова кифли...

Къде е татко? - Още спи.

Толкова е мързелив. Дали да не му дадем урок?

Моля за малко уважение. Той е баща ви.

Уважавам го. По мой си начин.

И го обожавам, макар и да е малко старомоден.

Приключихте ли с врявата?

А, ето те и теб! - Бясна съм ти.

Какво има сега, баронесо? - Цяла нощ си хъркала.

Аз изобщо не съм мигнала.

Четеш онези жалки книги. - Какви книги?

Леля мисли, че са жалки: криминални, шпионски и приключенски.

Много си млада за тях. - Четенето е безвредно.

Но не и къпането по 5 пъти посред нощ.

Е и какво? Аз бях, наистина.

Какво точно те боли, скъпа?

Не мога да спя, заради малката госпожица.

Търсих нещо за пиене. Бях жадна. Съжалявам.

Дотогава, докато е още вода...

Не отговаря.

Тогава може да влезеш, Луиз. - Добре, мадам.

Как може да спи при тоя шум.

Толкова е тромава. Къде са я учили...

Ако не бях вързана за стола...

Мадам!

Мадам! - Какво има?

Мосю...

Но какво има? Мосю... ужасно е.

Какво му има?

Лежи мъртъв на леглото... с нож забит в гърба.

Полудяла ли си! Какво говориш?

Мъртъв е. Има кръв навсякъде. Ужасно е.

Мамо..

Мамо.

О, миличко....

Наглеждай я за малко.

Ето.

Мамо?

Сигурна ли си?

Трябва да отида. Да видя сама.

Вратата е заключена! Катрин, заключвала ли си?

Ще го дам на полицията.

Никой не трябва да влиза, преди да дойдат полицаите.

Полицията!

Права е. Така е по вестниците. Отпечатъци.

Но бедният Марсел... - Ето, давай.

Мислиш ли , че ще се справиш? - Да.

Трябва да видим. - Хайде!

Внимавайте! Убиецът може да е още тук.

Права е! Затворете вратата, бързо!

Сузон... Сузон... - Мамо.

Бизнесът вървеше зле. Самоубил се е.

Не е. Ножът беше в гърба му. Видях го с очите си.

Ами, в този случай...

Кама с костена дръжка.

Господарят ме помоли за него снощи за да реже някакъв картон.

Картон? Странно... За какво ли му е бил?

Трябва да се обадим в полицията. - Сега ли?

Много време чакахме.

Телефонът не работи.

Виж - жицата е прерязана.

Но от какво?

От някого!

Това е само вятъра и въображението ви.

Какво сега? Ако не можем да се обадим? - Те ще дойдат. Отивам да ги викна.

Не си в състояние да караш.

Луиз, палтото.

Мадам, кучетата! - Кучетата?

Снощи не лаеха. - И какво?

Ами колкото са зли, щяха да лаят, ако... - Какво ако?

Ако непознат е влязъл в къщата? - Точно така.

Но ако никой не е влизал, тогава...

Кой се е обаждал последен?

Кой се е обаждал последен?

Аз. - Говори.

Това правя. Сутринта около 7:30 се обадих на касапина.

Но не можа да докара нищо, заради снега.

Значи в 7:30 убиецът е бил още тук.

Тогава е прерязал жицата.

Разкажи ни за бизнеса на татко.

Знаеш как беше.

Истински бизнесмен, работещ непрекъснато.

Много интелигентен, но не особено приказлив.

Винаги работеше над няколко неща...

но никога не ми е казвал че има неприятности.

Ами г-н Фарно и подкрепата му? - Г-н Фарно?

Новият му партньор в завода. - О, да.

Бил ли е тук? - Не. Всъщност един или два пъти.

Не сме се виждали. В смисъл, не съвсем.

Но винаги, когато идваше кучетата лаеха.

Надушваха, че той самият е куче.

Значи едва ли... - Абсолютно. Едва ли.

Мамо, кой наследява състоянието на татко?

Аз.

Всъщност, ние.

В този случай завода се продава и парите отиват в съпругата и децата.

Съпругата взима половината и...

Нотариусите знаят всичко.

Катрин, може ли да ми донесеш носна кърпа, моля? - Да, мамо.

Трябва да предупредим сестра му.

Сестра му? Глупости! Тази жена!

Да, мамо. Ти ми писа, че се е преместила тук.

Знаеш ли защо?

Сигурно да се сближи с Марсел

след упадъчният и живот в Париж

тя мислеше, че може да се завърне при богатият си брат.

Благодаря на Бога, не е стъпвала тук.

Колко ужасно.