Moonlight Mile

23.976

ДЪСТИН ХОФМАН

ДЖЕЙК ГИЛЪНХАЛ

СЮЗЪН САРАНДЪН

Ало?

Ало?

Здравей.

Сирене.

Ало?

Здравей.

О, да.

В 10.30, да. Ще се справим.

Да.

Добре.

О, не.

Както ще ти е удобно.

Да.

Добре.

Виж, ако се видим след... Добре, както искаш. Благодаря.

Л У Н Н А М И Л Я

Ало?

Благодаря, че се обади.

Тъкмо си мислехме, че дъщеря ти няма да иска да слуша молитвата.

Благодаря ти. Ще се видим там.

Беше равинът. Уредено е.

- Не може да бъде? -Може да бъде.

- Но Явех. - Без Явех.

Добре.

Ало?

10:30, да.

Искаш да те чакаме ли?

Не, ще те изчакаме.

На магистралата ли си?

Заключи си вратата.

Заключи си вратата.

Заключи си вратата.

Готови сме.

Сиело, Сиело, Сиело.

"Небе. " Понякога "тапицерия".

Мислиш ли, че умрялото момиче някога е учило италиански?

Учила е заедно с годеника си заради меденият им месец.

Момчетата от организацията са чули,

че са планирали екскурзия до Рим преди да се случи...

Какво мислите за сиренето?

Мисля, че може би - поне още пет плата.

И може би малко гъби, от много търсените.

Ще сложим още само след секунда.

Джо!

Джо, ела.

Искам да те запозная с Мейрсънс, старите ни съседи.

Барбара, Дон, това е Джо Наст.

Той беше тук, преди три седмици някъде.

Не е ли чудесно? -Здравей.

Джо е годеникът на Даяна.

Извинете ме за секунда.

Би трябвало да има още само след секунда.

Много съжаляваме

Благодаря Ви.

Прекрасно момиче.

Сигурна съм, че сте били великолепна двойка.

Е, наслаждаваш ли се на градът ни?

Моля?

И сега какво, съдебно дело ли?

Ще обесиш кучият син с главата надолу и ще чакаш датата на процеса ли?

Другата е вегетарянец нали? -Съпругата.

Ще ме извините ли?

Дори кучето изглежда тъжно днес.

О, боже.

Сигурно сте изтощени. Всички вие.

Поддържайки се един друг, с повишаващ се адреналин.

Сигурно не сте спали с дни.

Аз съм Стен Майкълс,

приятел на Бен и Жожо от училище.

Психиатър съм.

Какви планове имаш за след това изпитание?

Планове?

Егоистично, питам заради приятелите ми...

знам, че децата работят безспирно

Знаеш, ДжоДжо не е пипала пишещата машина от тогава.

Изминаха само три дена.

Разбира се.

Това, което се опитвам да кажа, е че този град не е твой дом,

но се надявам в техен интерес, ще размислиш да останеш тук.

Даяна беше всичко за тях, допреди да ги остави.

Джо, ела да поговорим.

Забелязал ли си, колко много сирене има тук обичайно?

Все едно майка и има...

Благодаря ти отново. Беше направо баснословен.

Джо, студено ли ти е?

За сега не.

Джо, какво правиш... Скъпа, това са подаръци.

Не са подаръци... парти благодарности.

Подаръци от нашите приятели. Предполага се че са съпричастни.

"Скърбене за възрастни"?

Да.

Моля те... Ще ти покажа съпричастност.

Не...

Сега сме всички заедно.

А и тези чинии...

Джо, ти си пръв.

Мейърсънс.

Боже. Не ти ли се прииска да ги зашлевиш?

Защо хората не мислят преди за изтърсят нещо неуместно?

И това надпреварване, надпреварващата се двойка...

Хилърс.

Боже, това циврене трябваше да е съчувствие.

"Тя беше като ангел. " От къде са могли да знаят?

Видяха я един път за две секунди, а тогава тя беше само едно невъзпитано хлапе.

Недей така. Повечето погребения са мъчителни.

"Повечето са мъчителни"?

Постави се на тяхно място. Какво се очаква да кажат?

Например "благодаря Ви много". Не е толкова изтъркано.

Чу ли изтърканото им перчене? И бяха навсякъде около това бедно момче.

Е, та това е първата им среща.

Какво... чуй се само...

Повярвай ми, не всичките ни приятели демонстрират такава безвкусица.

Постави се на тяхно място...

Не искам да се поставям на тяхно място, ясно ли е Бен?

Защо по дяволите да го правя?

Ние сме хората които загубихме момичето по дяволите.

Нека за бога те се поставят на наше място.

Стига си ги защитавал.

О, виж...

тук е единственият почтен през днешния ден, макар и да не гласува за Републиканците.

Видя ли какво повърна върху обувчиците на онази бърборка Меделин?

Направо го изстреля

Беше впечатляващо, нали?

Добро, добро, добро момче, Впечатлена съм.

Ръкопляскам ти.

Бен, изведи го преди да е повърнал отново.

Аз мога...

Не, не. Махни се. Ще престанеш ли?

Престани да разтребваш, моля те!

Ако имаме да се извиняваме за нещо един на друг,

като тази простотия например, сега му е времето.

Предвкусвам добра възможност, е?

- Добре. - Хайде Никсън.

И си пази гърба Бенджамин.

Благодаря ти.

И се върни при мен.

Хайде Никсън.

Наистина ми липсват цигарите сега.

Този прекрасен огън.

Никога не си пушил, нали Джо?

Не.

Даяна ми каза, че имаш много свеж дъх.

Първото нещо което ми каза.

Момичето си имаше собствени приоритети.

Джо, какво мислиш да правиш,

без нашето момиче?

ДжоДжо, нямам си и на представа.

Обещай ми, че ще ми кажеш като решиш?

Разбира се,

нямам предвид да останеш безбрачен през останалия си живот,

но... това е преодолимо.

Единственото, което може да спаси този задник,

е да отпаднат обвиненията заради втората поправка,

трябва някой който да обясни намеренията му

и очевидно целта му, сервитьорката...

законна та му съпруга, или незаконна, каквото и...

можеш да се обзаложиш, тя ще има нещо

за казване и ще се изясни предумишлеността

ако в действителност е забелязала нещо.

Два изстрела в главата, можеш да се замислиш над тази точка.

Това което трябва да направим е да призовем свидетели,

които са били някъде на ъгъла, извън полезрението му.

Някой който го е видял...

Сега мисля да разговарям с него.

Това, на което той набляга, е съвпаденията с детективският сценарии..

Който е?

Че жена му е била единственият служител в помещението, нямало е никой друг.

Напълнила е чашата на Даяна на бара,

тогава мъжът се доближил и я застрелял.

Даяна беше убита.

Жена му два куршума в главата.

Мъжът беше хванат на местопрестъплението с пистолета.

И след седем години може да е на свобода.

Това е разликата между втората поправка

и живот без присъда.

Има и още нещо което трябва да обсъдим.

Ще бъде углавно дело, евентуално със смъртна присъда.

Трябва да знам мнението Ви.

Боже.

ДжоДжо?

Исусе, не знам, не знам.

Боже Господи.

Бен?

Абсолютно. Абсолютно.

Просто искам да свърши.

Не, не, искам го унищожен.

Искам го на бесилката и разкъсан на парчета.

- За бога Бен. - Какво, Джозефин?

Тя ме пита, а аз и казвам.

- Никога не сме били съгласни с това. - Никога не ни се е налагало.

Сега ли трябва да решим това?

Нали?

Извинете ме.

В края на краищата трябва да решите,

колкото и чувствата ви да влияят на решението ви.

Просто искам да го съзнавате, ако тръгнем към смъртна присъда,