The Whistle Blower

Превод: R I S T A K I

За да се разбере кога ще бъдат хвърлени атомни бомби,

трябва да се използва електронното разузнаване.

Ето защо е изненада, че съветския разузнавач Доджсън,

е заемал тук отговорен пост в последните 10 години.

Това нещо не трябва да се повтаря.

Всеки от вас, не само ръководителите на отдели, а всеки от вас...

е длъжен да съобщи за подозрително поведение на колегите си.

За всяко нещо, което ви се стори странно.

Така вие ще запазите не само вашата работа, но и целия свободен свят.

ИНФОРМАТОРЪТ

Бил ли сте съветски агент последните 10 години?

Да.

Гледали ли сте детско порно със Стивън Кедж?

Да.

На снимката, която ви показах...

Това Алън Гудбърн ли е? - Да.

Понякога сте се срещали с него и с жена му Синтия?

Стига сте ме занимавали с глупости!

Г-н Доджсън, вие вече достатъчно ни казахте...

даже врачка не би ни казала повече.

Ако детектора на лъжата е загуба на време, какъв е проблема?

Расист ли сте или антиамериканист?

Много хора мразят вашата страна и това, за което тя се бори.

В Англия това засега не е престъпление.

Изглежда, че имаме проблем.

Делото срещу вас ни донесе само вреда. Направихте ни за смях

и сега между нас и нашите приятели има голяма пропаст.

Отговаряйте на въпросите само с да или не.

Да или не. Продължавайте.

Ще започнем всичко от начало.

Стойте спокойно.

Не вдигай поглед от дъската.

Приятеля ти Кейдж го е сгазил влака.

Сигурно са клъвнали.

След като сме сигурни, че са повярвали за Гудбърн, ще ти съобщя.

Довечера си вземи хапчетата.

Шах.

И мат.

Вашите билети, моля.

Благодаря. Следва Челтънхем.

Благодаря. - Вашите билети, моля.

Татко! - Боб!

Не трябваше да ме посрещаш. - Как се реши да пътуваш с влак?

Имам подарък за теб. От библиотеката ми казаха,

че това е много добър превод. - Чудесна е. Благодаря.

Как са нещата? - Не много добре.

Искам да те запозная с някои хора.

С момиче ли? Ами време ти е.

Две са. - Две?

КР. - КР?

Жаргон на службите. Контраразузнаване.

Да, контраразузнаване. - КР ми прилича на лоша дума.

Само това ти е на ума. - Тя е права.

Знам, и аз съм бил в полезрението им. - Рутинно.

Нарича се "Петгодишен изпит". - Да, Тифани.

Ние сме КР. Това не е нещо, за което можеш да си помислиш.

КР не е шпионин, а агент, който събира информация.

Например, ако направиш нещо лошо, ако някой с моята фамилия...

участва в антивоенен митинг,

случая се предава на ДЖСИС.

Това значи на генералния директор...

Ти си пиян. - Как може да говориш така?

Не е ли по-добре да помълчиш?

Секретните агенти обикновено не говорят за това.

Прав си, татко. Не трябва да се говори.

Но този метод не попречи на Доджсън да ни води за носа.

Преувеличаваш. Той беше много хитър. - Тук не сме в Съветския съюз.

Така е.

Тигърчето наистина ли е хубаво?

Тигърчето?

Тази котка не е обикновена.

Скача надолу, но никога не се качва нагоре. Непрекъснато мяука.

И знаеш ли кой я пуска в 4.00 часа през нощта?

Аз!

Хайде, ела, малко чудовище.

Я се виж.

Мислех си, ако направя стълба за котката...

Дали ще може сама да се качва. - Това са почти 10 метра.

Ще извикам такси да ме закара до гарата.

А ние отиваме да мием чиниите. - Добре.

Ти също, Марк. - Истински тиранин.

Боб...

Говорих с Алън.

Как го прие? - Ужасно.

Прегърни ме.

Да кажем след един час. Става ли?

Да. - Благодаря.

Съжаляваш ли? - Разбира се, че не.

Важното е на никой да не причиняваме болка.

Боб, искаш ли да се разходим?

Да, разбира се. Всъщност, не.

Добре. Трябва да поговорим.

Колко съм несръчен.

Ще напускаш работа ли?

Да. - Защо?

Много е сложно. - Да, не се и съмнявам.

Не бъди агресивен, татко. Това не ми помага.

Случая с Доджсън ме накара да се замисля.

Чудех се дали го познаваш.

В контраразузнаването има 7000 сътрудника.

Това е цяла индустрия. Всичко е толкова банално.

Даже не знам как изглежда този Доджсън.

Лошото е, че предателството стана общоизвестен факт.

Сега искат да съобщаваме за всяко подозрително поведение на колегите.

Представяш ли си какво е колегите непрекъснато да те наблюдават?

Всеки може да те натопи.

Това ли ти се е случило?

И затова трябва да си тръгнеш?

Не. Никой не ме обвинява. Напротив.

Един шпионин и веднага проблем. Десет години ги е водил за носа.

А има и лъжа.

Започнало е от първия ден. Никой не е това, какъвто иска да бъде.

Нищо не е такова, каквото ни го представят.

След години разбираме, че истината е химера.

Това, което правят е нужно.

Този аргумент не работи. - Работи.

Не хвърляй на вятъра шестте години в разузнаването.

Когато напуснах след 12 години работа, ми беше трудно да печеля.

20 години свиквам с новата работа и още има неясни неща.

Всеки ден, хора по умни от мен търпят фиаско.

Времената сега са тежки и по-добри няма да станат.

Ти не си компютърен специалист, лекар или инженер.

Ти си лингвист. На кого си притрябвал?

Ще се караме ли? - Това не би ме учудило.

Да пием по един чай? - Хайде.

Върви напред. - Добре.

Изненада! - Поздравления.

Не искахме да духаме свещите без теб.

Да, разбира се.

Много е хубава. Мога ли да духна свещите?

Да. Едно, две, три...

Не забравяй да си пожелаеш нещо. - Няма.

Всичко наред ли е? - Да.

Боб, твоята стая е по-разхвърляна от моята.

Искаш ли да я подредя? - Не.

В никакъв случай. Иначе няма да мога да си намеря нищо.

Изглежда разхвърляно, но...

Само така изглежда. - Иначе е чисто.

Все пак това е неговата стая. - Да.

Извинявам се... - Благодаря.

Отивам да гледам телевизия с Марк и Роза.

Нещо против? - Не.

Виж... почерпи ги. - Добре.

Ще се видим по-късно. Чао. - Чао.

Сядай, татко.

Вкусно ли е? - Много.

Чая. - Благодаря.

Знаеш ли... струва ми се, че през последните дни...

Трудно ми е да го формулирам...

Освен всекидневните пътувания,

четенето на вестници, плащанията по апартамента, има и друго нещо.

Абсолютния таен свят.

Хората, които живеят в него, а те са хиляди, живеят на светло,

но това не се отнася за мен. Не.

Всеки ден или почти всеки ден

когато отивам на работа,

аз се занимавам с превод

на удивителни неща,

а понякога страшни и ужасни.

Знаеш колко обичам руския език... и литературата.

Да, знам.

Например Пушкин, загинал на дуел, провокиран от невярната му съпруга.

Толстой. Затънал в разкош и чувство за вина.

Достоевски, спасил се от смъртно наказание.

Любител на хазартните игри.

Чехов, Станиславски. Слушаш ли ме?

Разбираш ли, целия свят е в главата ми.

Концепцията на руския начин на живот...

контрастиращ с непрекъснатите телефонни разговори...

на партийните лидери.

Подслушваш телефонните разговори на съветските партийни лидери?

Да, даже тези на Кремъл.

Не ми пука за тези професионални скептици, които ни управляват

и говорят за Болшой театър като за културно оръжие, което си е така,

но те нищо не чувстват.

А аз чувствам. И това ме наранява.

Ако дойде Болшой театър и аз отида да гледам "Ромео и Жулиета",

радостта ми няма да е пълна, защото ще съм сигурен,

че в суфльорската кабина ще седи човек на КГБ.

Техния таен свят загаси светлината на останалия свят.

Това е още една причина да останеш. - Не.

Дълбоко в душата си...

смятам, че и нашия таен свят е като техния.

Достатъчно. Ама, че наглец.

Предполагам, че не е опасен,

но ще го държим под наблюдение.

По дяволите, още не се е върнал.

Ти върви, аз ще вкарам колата в гаража.

О, Боже! Не. Алън!

Охраната го е намерила в безсъзнание. Пулса му е много слаб.

Обадете се веднага в болницата. - А бърза помощ?

Да го качваме в колата, че може да умре.

Ама, че идиот!

Всичко е наред. Успокой се.

Аз ще се обадя в полицията,

а ти се погрижи за Тифани. Всичко ще бъде наред, върви.

Или аз съм се побъркал...

или някой е убил Алън и го е маскирал като самоубийство.

Но кой може да го е направил? - Познаваше Доджсън, нали?