The Rains of Ranchipur

ДЪЖДОВЕТЕ НА РАНЧИПУР

С участието на ЛАНА ТЪРНЪР

РИЧАРД БЪРТЪН

ФРЕД МАКМЪРИ

ДЖОАН КОЛФИЙЛД

МАЙКЪЛ РЕНИ

ЮЖЕНИ ЛЕОНТОВИЧ и др.

Сценарий МЕРЛ МИЛЪР

Музика ХЮГО ФРИЙДХОФЕР

Оператор МИЛТЪН КРАСНЕР

Продуцент ФРАНК РОС

Режисьор ЖАН НЕГУЛЕСКО

Лейди Ескет си избра купе. Прислужницата е в другия вагон.

Всичко е чудесно. Благодаря. - На ваше разположение, лорд Ескет.

Кой е? - Алън.

Влез, Алън.

Не те видях на вечерята.

Значи планината, тоест аз, идва при Мохамед, тоест ти.

Помниш ли, че за първи път вечеряхме в "Арно" в Ню Орлиънс?

Стриди, супа от костенурка, филе от пъстърва,

зелена салата, шери, лакомства.

И най-хубавото от галавечерята след чудесния ден...

кафе "Дяволо".

Ти каза: "Ако се научиш да го правиш, ще се омъжа за теб".

Аз се научих и ние се оженихме.

Събра ни една чашка кафе.

Успявам да те разсмея. - Да, скъпи.

Не е ли вълнуващо. - Нима? Сбъркала съм.

Утре сме в двореца в Ранчипур. Ще купя от махарани расов жребец.

Чух, че се нуждае от пари.

Ще се върнем в Лахор след 3-4 дни.

После отлитаме за Лондон и Грийнвю.

Кога сме били у дома през юли?

След Париж отиваме на Антилите.

Едва ли е приятно в разгара на сезона.

Там ще е и барон Андре еди-кой си. - Да.

Ще се сърдиш ли, ако не дойда?

Ще отидем заедно на Антилите.

Заедно ще сме в самолета, в един хотел, в общ апартамент,

но в отделни стаи.

Устройва ли те? - Напълно.

Мислех, че си разбрал. Можеш да пилееш парите ми,

да купуваш коне,

да харчиш за майка си и сестра си.

Но ако желанията ни не съвпадат, ще правиш това, което аз искам.

Едуина, понякога се чудя защо се омъжи за мен.

Наистина ли искаш да знаеш?

Причините са много, някои от тях са важни.

Хареса ми титлата.

Бедните момичета искат да са принцеси, богатите - също.

А и не си грозен, Алън.

Съпругът е опора на семейството.

По-рано се чувствах самотна, сега ти винаги си до мен.

И си много забавен.

Когато се почувствам отвратен или съм много пиян,

ще ти кажа защо се ожених за теб. - Кажи ми го сега.

В някоя не така омайна вечер... - Кажи ми го сега.

Ако мислиш, че е заради парите, познавах много богати жени.

Ти държеше първенството, но не ми трябваха толкова пари.

Ожених се заради друго.

Аз също имам критерии, макар и малко поовехтели.

Не се обиждай, но ти беше идеална за мен.

Най-богатата в света и най-безсърдечната.

Не бих могъл да те обидя.

Ти си най-алчната, най-суетната, най-порочната.

Лека нощ, Едуина.

РАНЧИПУР

Пазете се. Пазете се.

С тази песен ви приветстваме.

Добре дошли и приятно гостуване!

Лорд и лейди Ескет, за нас е чест, че сте тук.

Аз съм Адоани, пратеник на нейно величество махарани.

Организирали сме ви разходка и фолклорен концерт.

Лейди Ескет не се чувства добре. Желае да отиде веднага в двореца.

Разбира се. По пътя ще ви покажа някои забележителности.

Много се извинявам. Отдръпнете се. Отдръпнете се.

Много се извинявам.

Благодаря, г-н Адоани. - За нищо, лорд и лейди Ескет.

Довиждане.

Ваше височество. - Добре дошли в моя дом.

Много сте любезна, ваше височество. - Обичам красиви хора край себе си.

Не съм била в Америка, но знам, че е красива и богата страна.

Дано апартаментът ви хареса. - Сигурна съм.

Ще ви почерпя с чай. Лимон? - Мляко и за двамата.

Може ли да запаля? - Да, моля.

За съжаление отказах напълно цигарите и сладкото.

Забравила съм дори вкуса им.

Някога можех да си го позволя.

Но напоследък съм принудена да призная, че младостта си отива.

Дошла е зрелостта. - Изглеждате прекрасно.

Много сте любезен, но не е вярно.

Пристигате в неподходящо време в Ранчипур.

Всички се молят да завали дъжд.

Но ще ви приемем като скъпи гости.

Сутринта ще видите конюшнята.

Вечерта ще дам скромна вечеря във ваша чест.

Ще дойдат интересни хора като д-р Сафти.

Покойният ми съпруг се гордееше с него.

Както е казал вашият президент Рузвелт:

"Малцина са галениците на съдбата".

Не са много нещата, които ме радват на моята възраст.

Д-р Сафти е едно от тях. Сами ще се убедите.

Уморени сте от пътя, днес сигурно ще искате да вечеряте в стаите си.

Но някоя вечер, преди да отпътувате,

ще поиграем на карти.

Приемате ли поканата? - Винаги губя, но съм оптимист.

Аз обичам хазарта. - Бридж, канаста?

Предпочитам покер. - И аз.

Предупреждавам, че винаги печеля. Играя до победа.

Понякога дори си служа с измама, но никога не са ме хващали.

И аз печеля винаги. И също понякога мамя.

Чудесно, ще бъде истинска битка!

До утре. - До утре.

Ваше височество.

Великолепен е! - Ашока е най-прекрасният жребец!

Ваше височество, ще ви дам колкото поискате.

Някои неща са безценни, лорд Ескет. Ашока не се продава.

Ще се опитам да ви убедя. - Така и предполагах.

Бих искал да видя и други, ваше височество.

Том! - Никак не си се променила.

Невероятно! Радвам се да те видя. - И аз.

Аз съм съпругът на дамата. - Здравейте. Аз съм Том Рансъм.

Ние сме стари приятели. - Личи си.

Дойдохме за коне, но махарани се пазари.

На ваша страна съм.

Лейди Ескет, ще ви съдя за обсебване.

Том се прави на безразличен, но всъщност много ме обича.

А вас, г-н Рансъм, ще ви съдя за обида.

Мога да подкупя целия съд. Нека ви покажа кобилите.

Истинска лейди! Предполагам, че и държането ти е подобаващо.

Томи, винаги съм била с добро поведение.

АМЕРИКАНСКА МИСИЯ ЩАТ РАНЧИПУР

Още една, моля. Чудесно е.

Фърн, търсят те.

Фърн Саймън, мемсахиб? - Да... аз съм.

Покана от нейно височество.

Благодаря, момичета.

От нейно височество? Какво пише? - "Махарани на Ранчипур

има удоволствието да покани г-ца Фърн Саймън

на вечеря в чест на високите гости,

техни превъзходителства лорд и лейди Ескет.

Начало в 8 ч. Моля, потвърдете присъствието си".

Разбира се, че ще дойде. Знаех си, че ще започне да ни кани.

Спомняш ли си какво ти казвах?

Още помня приема след войната между щатите?

Предайте на нейно височество, че приемаме с удоволствие.

Няма да забравя първия бал, на който ме заведе баща ти.

Бях на 16 години. Той беше подранил и чакаше в салона...

Ти си влязла, пременена с две фусти.

И той ти предложил женитба. - Ще облека копринената рокля.

Не е нова, но както казваше майка ми: "Важно е качеството, Мод".

Но, мамо, ти не си поканена! Само аз съм поканена.

Как ще отидеш сама? - О, мамо, стига.

Няма да ми е за първи път.

Ех, да беше тук Хари Лоудър. Готов е на всичко за теб.

Ще си поръчам кола. - Не, не може...

Как не се сетих за Том Рансъм! Той не пропуска прием на махарани.

Много е приятен, когато е трезвен.

Но, мамо, аз не го познавам. - Срамежлив е, но ще се харесате.

Освен това е много богат.

Не мога да разбера защо...

Внимавай, до него стига всяка дума.

Мисля да го посетя и да му кажа:

"Г-н Рансъм, аз съм Мод Саймън. Сигурно сте чували за дъщеря ми".

Добре, мамо. Печелиш.

Ще помоля Том Рансъм да ме придружи, но ще отида лично.

Влизай да се приготвиш.

Аз имам сериозен разговор с Емили. Много сериозен.

О, здравей.

Изплаших ли ви? - Не особено. Фърн Саймън, нали?

Може ли да поговорим? - Разбира се. Заповядай, седни.

Нещо за пиене? - Не, благодаря.

Вие май пиете много. - Почти постоянно.

Защо пиете? По психология учихме, че има много причини.

Пия, защото ми харесва. Не виждам причина да не го правя.

Откъде знаете за навиците ми?

Всички знаят. - Така ли?

Май съм станал за посмешище.

Никой не ви се присмива. Разбира се майка ми казва...

Тя казва: "Знаеш ли, дъще,

всеки мъж се нуждае от добра жена".

"Казвам ти, дъще, не мога да разбера

как човек с такива възможности може да стигне до там.

Та той е учил в Харвард и има купища пари".

Много си мила, Фърн. - Благодаря.

Харесва ли ти в Ранчипур? - Не.

Ще се върнеш ли да следваш? Университетът в Айова, нали?

Вече го завърших. - И сега следва женитба?

Това е мечтата на мама, но не и моята.

Има ли избраник? - Да, Хари Лоудър.

Върхът на английската почтеност.

А някой от университета? - Искам да уча в колеж за учители.

Защо? - За да стана учителка.

Защо ти е? Не можеш да научиш никого на нищо.

Жена - доктор по философия!

Вие ми се подигравате. - Подигравам се само на себе си.

Може би не искам да стана учителка,

но нека се убедя сама.

Най-много искам... - Да бъдеш независима.

Да. - Кога се връщаш?