They Call Me Trinity (Lo Chiamavano Trinità)

ТЕРЕНС ХИЛ

и БЪД СПЕНСЪР във филма

НАРИЧАТ МЕ СВЕТАТА ТРОИЦА

Хей, побързай с този боб.

Ако имаш пари да си платиш, ще ти дам паница боб.

Достатъчно.

Той не е гладен.

Ето.

Остави го тук!

Виждал ли си го тоя?

Спокойно, мексиканчо, така ще доживееш поне до утре.

Отивам да разбера.

Ето на това му се вика глад.

Явно не е имал време да си вземе храна за из път.

А ако е бързал толкова, значи не му е много чиста съвестта.

Точно така.

Та какво тежи на съвестта ти?

По-добре прегледай внимателно, защото е много кирлив.

Имаш късмет. Просто си едно изгладняло животно.

Спокойно, мексиканчо, остават ти още цели 12 часа.

Ще изкара до утре.

Представяш ли си утре как ще висне на въжето?

И как ще започне да се моли... - Но, моля ви, сеньор...

Спокойно, мекси, ще вземеш да ни развалиш празненството.

Ние даже постъпваме доста хуманно, нали?

Всичко ще бъде както трябва.

Хайде, омбре, ставай да си вървим.

Какво каза? - Хайде, ставай.

Казват, че най-доброто, което можеш да направиш за един бъдещ мъртвец,

е да научиш името му, за да можеш да го напишеш на гроба му.

Наричат ме Светата Троица.

Светата Троица? - Аха.

Ами това е дясната ръка на дявола.

Хайде, мърдай.

Колко ви дължа? - Нищо!

Всичко е за сметка на заведението.

Бобът и без това не беше особено добър.

Ей, Троице...

Казват, че имаш най-бързия пистолет в околността.

Така ли разправят? - Да.

Боже.

Добре, Чико, хайде сега ми разкажи какво се случи.

Ами, един гринго, сеньор,

той искаше да прави любов с жена ми.

И аз се опитах да го отблъсна с един малък нож.

С едно много малко ножче, сеньор.

И по едно време гледам очите му се обърнаха...

и после той падна на земята. Трябва да си е ударил главата.

Да не е умрял? - Умря, сеньор.

Имаше ли свидетели? - Не. Само аз, ножа и жена ми.

О, този гринго, дето се опита да се люби с жена ми...

Знам, опитал си се да го отблъснеш с един много малък нож.

Махайте се, оставете ме на мира!

Ние сме в правото си! - Май си търсиш белята.

Не виждате ли, че си имам работа. - Няма да чакаме!

Щом предпочиташ да стане по трудния начин.

Хайде, разкарайте се и бъдете добри момчета.

Шерифе... - Няма да го пусна!

Ако искаш отново да видиш изгрева, пусни приятелчето ни.

Той се е промъкнал в леглото на една жена,

тя му е казала да се маха. Опитал се е да я насили.

Ще отговаря утре пред съдията. - Съдията ще отсъди по същия начин.

Онази стара чанта е била жена му.

Откъде да знае, че онзи дъртак ще се появи точно тогава.

Приятелят ви е влязъл в грешно легло. Законът си е закон!

И законът ще бъде уважаван, докато аз съм тук!

Имате една минута, за да изчезнете. - Последното предупреждение, шерифе.

Пусни приятеля ни!

Момчета, имам чувството, че ще трябва да избираме нов шериф.

Ей, ти! Чупката!

Мен ли имаш предвид? - Теб имам предвид, парцаливко.

Май вас има пред вид, сеньор. - Пусни пистолета.

Сега е твой ред, шерифе. Хвърли оръжието!

Ще бъдат студени преди дори да посегнат за оръжията си.

Какво ти казах. - Мадре мия, но кой е той, сеньор?

Лявата ръка на дявола.

Ако не го бях видял, нямаше да повярвам.

Кой е този? - Дълга история. Знаеш ги мексиканци.

Какви ги е свършил? - Самозащита, няма свидетели.

Да го превържем и го пусни да си върви.

Не, сеньор шериф, нямаше никакви свидетели...

Само онзи гринго, дето искаше да прави...

О, я престани! - ... любов с жена ми.

Ето.

Раната е лоша, имал си късмет, че куршумът не е разкъсал вената.

Ела ми помогни.

Упойка. - Да, да, сеньор.

Това е много голям нож, сеньор.

Ами, даже е много малък. Ето, пийни си още.

Още упойка?

Как е майка ни?

Все така, винаги има някакви проблеми.

Къде е, по дяволите? - В Ню Орлеан, държи публичен дом.

Говорех за куршума.

Ето го.

Сложи си пръста в раната.

Онзи гринго, искаше да прави... да спи.

Добре, отивай да се наспиш.

Лека нощ.

Утре ще го изпратиш обратно при любимата му съпруга.

Все още си доста бърз във ваденето на пистолети.

А, да, благодаря ти за помощта.

Но те бяха само трима. - Засега.

Тук скоро ще гъмжи от такива.

По-добре изчезни оттук.

Аз не си търся белята.

Да, те белите сами те намират.

Мирише на алкохол.

Кой е този? - Брат ми.

Дошъл е да ме види. Утре си отива.

Той не изглеждаше така, когато дойде тук.

Имам само три калъпа сапун.

Трябва да започнем от банята.

А това откъде се взе? - Някакъв ме преследваше...

Носителят на звездата.

Два дни след като...

Два дни след като избягах от затвора.

Мислех, че ме преследва.

Но се оказа, че вървим по един и същи път.

Не знаех това и го застрелях.

После се оказа, че това е новият шериф на този град.

Идвал на мястото на убития преди това. Взех звездата от джоба му

и реших да заема мястото му, докато чакам хората си.

Планирали сме няколко грабежа към Калифорния.

Но се обзалагам, че ще ми докараш неприятности.

Не знам как ще го направиш, но съм сигурен, че ще стане така.

Това ми напомня, че в бара стана страхотен въргал.

И хората на майора направо разпръснаха зъбите на фермерите.

Отсега нататък фермерите ще могат да ядат само пудинг.

Бяха ли въоръжени?

Фермерите никога не носят оръжие, шерифе, знаеш го.

Хайде, ела да се измиеш.

Отивай се изкъпи и утре си заминаваш.

Ще се видим по-късно. - Няма да се виждаме по-късно!

Вие сигурни ли сте, че сте братя? - Да.

От една майка сме.

Не съм виждал такава мръсотия от времето на стария Пекос.

Последното ми калъпче сапун. - Май и в града има доста мръсотия.

Тя се дължи на хората на майора. Тормозят бедните фермери.

Чупят им кокалите. Обират им реколтата.

Бедните мормони.

Защо фермерите не им отвръщат? - Защото е против вярата им.

Дошли са от изток.

Само работят и се молят. Молят се и работят.

Какво прави брат ми по въпроса? - Нищо.

Никога не съм виждал по-нещастен шериф през живота си.

Винаги, когато нещо се случи, той винаги е наблизо.

Да, той от малък си е без късмет.

Ако знаех, че пак ще облечеш дрипите, нямаше да ти дам последния си сапун.

Добър вечер, шерифе. - Млък!

Както винаги, хората на майора си правят каквото искат в бара.

Лека нощ, младежо. Ще ида да си легна.

Ако не се видим отново,

което е много вероятно, ти желая много късмет.

Слушай, майоре, малко ми писна от зулумите на твоите хора.

Или оставете фермерите на мира, или ще конфискувам оръжията им.

Ами защо не опиташ? - Да бе, шерифе, що не пробваш?

Бъди добро момче, шерифе.

Каубоите имат право на малко забавления в събота вечер.

И за това обират беззащитните фермери?

Какво очакваш? Щом фермерите не дават доброволно,

трябва да бъдат убедени с някой и друг шамар.

Човещина, какво да правиш.

Предлагам ти да си гледаш работата

и да оставиш мен и хората ми на мира.

Разбирай го както щеш, майоре,

но това е последното предупреждение за теб и твоите кокошкари.

Какво каза?

Кокошкари.

Много странен начин за изпълнение на дълга си имаш, шерифе.

Но трябва да ти кажа, че той не ми харесва.

Слушайте, момчета.

Какво, по дяволите, става с теб, Джак?

Шерифът започна вече да ми досажда.

Той изглежда е твърде, тъп за да оцени положението ми в този град.

Май ще трябва да обърнем дебелия край.

Скъсвам се от работа, но не мога да се оправя с хората на майора.

Той иска цялата долина за конете си.

На теб какво ти пука, ти не си шериф. - Да, така е.

Но ако това стане, ще дойдат рейнджърите...

преди да са дошли моите хора.

Освен това... не искам той да победи.

Защо?

Защото в долината, той има стадо чудесни не-жигосани коне.

Изгони ли фермерите, конете пристигат. Какъв друг шанс ще имам?

Тогава помогни. - На кого, на майора?

На фермерите, разбира се.

Не е толкова просто да се направи.

Не е лесно да се изправиш срещу хората на майора.

Пък и не мога да справя сам.

А, не.

О, да.

Не.

Ще ти давам по долар на ден. - Не.

И патрони.

Със стая и пансион.

И старият Джонатан ще се грижи за теб и ще ти готви.

Става ли?

Не.

Тогава се махай от очите ми и ме остави на мира!