Out of It (La Carapate)

ПИЕР РИШАР

и ВИКТОР ЛАНУ

във френския игрален филм Б Я Г С Т В О Т О

ПОД ПАВЕТАТА Е ПЛАЖЪТ

Режисьор ЖЕРАР УРИ

Сценаристи ЖЕРАР УРИ и ДАНИЕЛ ТОМПСЪН

Музика М. ФИЛИП-ЖЕРАР

Някога в Париж беше весело.

30 години чаках това, а сега - марш в провинцията!

Само за 24 часа!

Не може всяка вечер в "Одеон" с твоя атрит!

А куфарът ми? - В колата е. Хайде.

Както винаги ли, тате? Както винаги, момче.

Внимание, давай!

Спирай, спирай!

Обещаваш да ме вземеш, нали?

След един ден ще съм луднал от семейство Бюто.

Малките са мили и са ти племенници.

Майната им на малките! - Какви лоши думички.

Не мърдай. - Няма опасност.

Хайде.

Тъпа машинария, непрекъснато се скапва!

Хайде.

Пак си ял много.

Леко с крачетата.

С участието на РЕЙМОН БЮСИЕР, КЛОД БРОСЕ

ЖАК ФРАНЦ и др.

Оператор ЕДМОН СЕШАН

Лион, 27 май 1968 г

Дюрок от Парижката колегия. Идвам при колегата си Марсиал Голар.

Не е ли в същата килия? - В западното крило, при смъртниците.

Ето, и в Лион, чувате ли?

Един свят се сгромолясва. - Ще минем и без вашия.

Насам.

Как е Голар? Нервен ли е? - Поставете се на негово място.

Говори ли за мен? - Не.

Всъщност да. Понякога на сън казва разни работи.

И какви работи?

Тъпанар, смотаняк, скапан адвокат.

И понякога души възглавницата.

Да отворя ли? - Не, ще говоря през прозорчето.

Добре.

Марсиал Голар, имам за вас лоша новина.

Касационният съд отхвърли жалбата ви.

Но, но, но... ни остава помилването от Президента.

И знаете ли с кого имам среща вдруги ден заради вас?

С генерал Дьо Гол.

Господине, господине! Негодник,бандит, мръсник!

Ще видиш какво ти се пише! - Какво ми се пише?

Осъден съм на смърт, ще ми резнете главата два пъти ли?

Да, да, веднага...

Смърт на пазачите. Одерете ги!

Пречукайте ги! Боклуци!

Хайде, ставайте, елате, бързо.

Отворете, не ме зарязвайте!

Да им светим маслото!

Благодаря, гълъбче.

Идат! Да се чупим, момчета. Насам.

Къде са ключовете? - У Дюпюи.

Бягайте, момчета, ще хвърлят газ!

Помощ, има ранен.

Неоказване на помощ...

Не стреляйте. Утежнявате си положението.

Моля ви, господа!

Какво чакате, отваряйте! - Не е този ключ.

Довиждане, господа.

Стойте, предайте се!

Ще пледирам за вас. Те нямат право да стрелят.

Това моята кола ли е?

Спрете, Голар, утежнявате си положението.

Голар, моля ви.

О, мамка му!

Знам, че сте невинен.

Ваш адвокат съм и ще ви защитавам.

Да се върнем в затвора, ще говоря с директора.

Спри, казах, спри!

Чупката, лепка такава! Заради теб ме осъдиха, некадърнико.

Едном Дюпюи бе нападнат от адвокат Дюрок.

и е откаран в болница с фрактура на черепа.

Дюрок, известен с левите си убеждения.

Че и левичар!

... е инициатор на касапницата в Лионския затвор.

Тия са луди!

Близък приятел на Червения Руди.

Дюрок успял да освободи своя клиент Голар...

Спрете, трябва да им обясня! - Дали ще ти повярват?

Мамка му, виж!

Извинете, че се явявам в такъв вид.

Колко - Сто франка.

Скъпо е! - Ти къде се бъркаш?!

Ами парите са мои. - Цяла година не съм... Качвай се!

Не искаш ли на хотел? - Нямам време. Качвай се отзад.

Моята кола да не е ергенска квартира!

Не в колата ми! - Хайде, тръгвай!

Те са, обърнете бързо!

Заподозрените са засечени. Следвам ги. Край.

Ченгетата! Давай, мамка му! - Не може по-бързо.

Ясно, ще ни хванат. - Не, няма.

Имаш хубави цомби.

Тъпанар, идиот, говедо. - Ти си говедо

О, ужас!

Извинете, госпожо.

Какви са тези работи?

Лека катастрофа на 3 км от Лион.

Изгубих ги. Идват ли? Барикади на 50 км наоколо.

Ей, недоволните, слушайте!

Не можем да оставим страната в ръцете на престъпниците!

Какво да я правим? - Приберете я!

Хайде, давай.

Добре, ама...

Хайде!

Изчезвам.

Няма да си зарежа колата, я.

Чакайте ме.

Няма да си оставя колата...

Заслужаваш да те зарежа. - Няма да стигнете далече!

Нямам работа в Оксер, връщам се в Париж.

Баща ми е болен и е на седемдесет и шест.

Представям си татенцето, изтупан и с къдрички.

Такъв е. - С тъпа буржоазна физиономия.

Блъскал се е цял живот, за да ме отгледа.

Да, тръгнал си от нищото и никъде не си стигнал.

Не познавате живота ми, но аз знам вашия.

Досието ви е пълно със сълзи и сополи.

Роден в Индокитай, жертва на обществото,

война в оризищата, Алжир...

Хашиш, панелки...

Спрете, да се обадя на баща ми! - По тогичка и пищялки ли?

Махни тогата, имам лоши спомени!

Не, студено ми е. Върнете ми панталона!

Махни я, казах! Не дърпай, ще те заболи.

Подъл сте като всички бандити! - Защо пелтечиш, това не е пледоария?

Къде отивате? - Да звънна.

А, да, китайката.

Не е китайка, а наполовина виетнамка.

Дай номера на баща ти. -Оксер, 28-30.

А може ли едно кафенце?

Добър ден. Може ли да звънна?

В Макон ли? - Не, в Париж и Оксер.

Един рикар. - И две кафета.

Париж. Медисис 41-17, моля.

Телефонът.

Да, изчакайте.

Бек-Иен! На телефона.

Кой е? - Не знам.

Ти ли си, Бяла лястовице? - Марсиал, къде си?

Избягах. Снощи.

Избягал си? Кога?

Една група се разбунтува.

Не знам дали ги хванаха, аз съм на свобода.

Но какво прави той?

Шефе! - Какво има?

Същият самосвал като откраднатия в Капюер.

Номерът е покрит с кал. Я да хвърлим едно око.

Обичам те, от месеци мисля все за теб, желая те.

Аз също те желая, искам да те видя.

Марсиал!

В колко пристигаш? Довечера, ако всичко е наред.

Я изчистете.

Да, същият номер.

Жан-Филип, чакай, тук съм.

Отвори! Спри!

Спри!

Марсиал! Не е възможно.

Помощ! Помощ! Спрете!

Не го прави повече. - Какво съм направил?

Офейка с камиона... - Хеликоптер!

Мамка му, хеликоптер! Ела! Качвай се!

Затвори вратата.

Хайде, качвай се!

Следвайте ги, по дяволите! Ще ги изгубим.

Отдалечават се. - Да се махаме.

Веригата! Веригата!

Качвай се!

Хайде!

Дръжте това. Помилването ви е вътре.

Мамка му, помилването ми падна във водата.

Хайде де!

Тук.

Ох, студено е! Студено е!

Помилването къде е? - Тук.

Дайте чантата.

Не е много мокро.

Това ли е помилването от президента? - Да. Ако подпише тук - еха!

Но ако подпише тук...

Я да видя.

"Указ: Президентът на Републиката, съгласно конституцията от 4.10.1958...

Бъра-бъра...

Смъртното наказание се променя в доживотна присъда.

Президентът на Републиката решава

да остави правосъдието да следва своя ход."

Да убия, да не убия... Задраскайте излишното.

Аз съм против смъртното наказание! - Аз сън "за".

Виждали ли сте екзекуция? - Не.

Чудовищно е.

Бледо утро. събуждат човека, за да му избръснат врата,

последна чаша ром, цигара... - Стига де. Не си много деликатен.

Извинете Голар.

Да ти кажа, виновният, който е гръмнал оня от супера...

Наистина ли не сте вие? - Кълна се!