Happy Death Day 2U

Добро куче!

Внимавай! Внимавай!

Франк, не!

Казах ти да не правиш така.

Имаш ли дребни? - Съжалявам. Нямам никакви пари.

Да бе.

Съжалявам, брато.

Внимавай бе човек.

УНИВЕРСИТЕТ БЕЙФИЙЛД

Да спрем глобалното затопляне? - Съжалява, не говори англишки.

ЗАЛА УИЛЯМС

Млъквай!

Пак ли е тук? - Напусни.

Няма да спя в колата. Мириша на крака. - Махай се!

Искам да си взема чисто бельо.

Тази стая е и моя..

Боже. Отговори ми, Раян.

Боже. Отговори ми, Раян!

Какво? - Боже, трябва да дойдеш тук, веднага!

Зловещо. Боже, няма да повярваш!

Глупак, разбрах 2% от това. - Пич, просто ела!

Къде?

Пич, пич. - Какво?

Трябва да влезеш веднага.

Дано да е нещо хубаво, човече. - Така е.

Лаборатория по квантова механика 1

Еха! - Нали?

7 милинютона енергия? Боже, това е огромно.

Кога? - Вчера, 12:01 през нощта.

Мамка му, това е лудо, човече.

Да, но Раян, нямаме представа какво е активирало устройството.

Лабораторията беше заключена. Все едно се е включило само.

Това е! Приключих! - Мамка му.

Хора, къде отивате? - Днес е ден за чурос в кафенето.

Дийн Бронсън, здравейте. Харесвам вратовръзката ви. Това котета ли са?

Турска Ангорска. Не сменяй темата!

Коя тема? - Тази! Имахме четири токови удара,

изпържени електрически вериги, гръмнали лампи в целия кампус,

заради твоя малък научен проект. - Това е дипломната ми работа.

Това е голям провал.

Научният отдел на този университет,

се гордее с пионерската си работа,

прогресивни идеи, които дават резултати.

Резултати, които водят до патенти. Виждаш ли как работим?

Значи е просто за парите? - Да г-н Фан, съжалявам,

че ти разбих илюзиите, но някой трябва да включва светлините тук.

Нещо, което ти спираш. Буквално!

Тази шега-проект спира незабавно. - Какво?

Точно така. Свързах се с пр. Бонер, - Произнася се Бонър.

И той е напълно съгласен с мен. Изпращам охраната да събере този...

смучещ енергия боклук в 6 часа, днес. - Не може просто да го вземете!

Само гледай. Предлагам да приключиш с каквато и работа да имаш тук. Ясно?

Ехо?

Това аз ли съм?

СТОП! ОГРАНИЧЕНА ЗОНА Само за оторизиран персонал

Химична лаборатория 2

Ей, торба с лайна! Докато си играеш игрички, проектът ни беше спрян.

Надявам се си доволен.

СКЛАД

Какво не ти е наред? - Защо ме дебнеш?

Донесох ти... Е сега е покрита с бактерии, така, че 2 долара на вятъра.

Колко неблагодарно.

Добро куче!

Франк, не!

Пич, какъв ти е проблема? - Съжалявам, човече...

Много съжалявам.

Кавал.

Съжалявам, брато!

Млъквай!

ЗАЕТО

Напусни!

Раян. - Пич.

Откачам в момента. - Без майтап.

Не, сериозно. Имам онова нещо, сещаш ли се?

Как се наричаше? Когато чувстваш, че вече си преживял нещо.

Дежавю? - Да, това.

Имам чувството, че този ден вече съм го изживял.

Боже. Отговори ми, Раян.

Боже, трябва да дойдеш тук, веднага! Зловещо. Боже...

Ще ти звънна после.

Добре, просто дишай.

Дишай.

Чуй ме. Денят започна отново, когато умираш, нали?

Да, някакъв ненормалник с бебешка маска ме нападна. Но това е сън, нали?

Тумбс е мъртъв. - Както и Лори.

Тогава, кой е убиецът този път?

Ехо? Някой ще ми обясни ли какво, по дяволите става?

Добре, да обобщим.

Повтарях един и същ ден, понеделник 18-ти. Отново, и отново, и отново,

докато някой, носещ бебешка маска, ме убива в нощта на рожденият ми ден.

Нямах идея кой е, защото бях откачена кучка. И много хора ме мразеха.

По предложение на Картър, направих списък на заподозрените.

Оказа се, че беше съквартирантката ми Лори,

която помогна на сериен убиец да избяга от болницата, надявайки се

да изглежда, че той ме е убил, а всъщност беше тя и всичко от ревност,

заради аферата ми с професорът ми Грегъри, който беше женен.

Да, знам, доста зле. Но все пак,

накрая изритах лудия задник на Лори през прозореца

и я убих, което развали цикъла, или поне така мислех, но изглежда съм го

прехвърлила на теб и ти ще си заклещен в този ден,

докато не разберем, как да го спрем.

Разбира се. Още сънувам.

Чакай. Какво? - Това е като в началото.

Това е сън в съня.

Брато, не сънуваш.

Раян, какво... - Тихо, опитвам се да се събудя.

Ето, виж, не сънуваш. - Защо удари пениса ми?

Защо се държи така? - Ти ме шибна по патката.

Това е грубо. - Едва те докоснах.

Добре... Покажи ми къде умря.

Там, в килера.

Дай ми това. - Мога да се грижа за себе си.

Умира достатъчно пъти, не мислиш ли?

Халосай го по тиквата.

Мамицата ти шибана! - Самар, задник такъв!

Защо ме удари? - Защо продължаваш да се промъкваш?

Мисля, че скулата ми е счупена. - Какво става тук?

Раян ми счупи скулата. - Той ли беше?

Не. Той беше тук, когато умрях.

Какво? - Откъде взе маската?

Лежеше си в коридора, някой трябва да я е изпуснал.

Това е! Приключих!

Чакайте, къде отивате? - Днес е ден за чурос в кафенето.

Имахме четири токови удара, изпържени електрически вериги,

гръмнали лампи в целия кампус, заради твоя малък научен проект.

Чакай.

Какъв научен проект? - Сизиф - квантов охлаждащ реактор.

Накратко го наричаме Сиси.

Виждате ли всички тези? Те са протонни лазери.

И когато стрелят, отиват в центрофугата, ето тук.

почти преди един нанокелвин. Фактически се опитваме да докажем,

че времето може да се забавено на молекулярно ниво. Още не работи,

но открихме обещаващи данни след, като устройството се включи онази нощ.

Кога? - Вчера в 12.01 през нощта.

Понеделник 18-ти.

Какво?

Създал си времеви цикъл, тъпчо.

Това е невъзможно.

Сиси не е проектиран да прави това. - Не знам, какво да ти кажа.

Може би открихме, какво всъщност прави.

Нежелана реакция.

Може би вместо да забавим времето сме създали цикъл.

Сега си заседнал в този ден.

Поздравления. И между другото, ще умираш

отново и отново, и отново.

Картър, кажи на гаджето си да не се опитва да ме плаши.

Тя не ми е гадже.

О, гадже ли си ми? - До някъде.

Свършихте ли с обсъждането, защото тя каза, че ще умра.

Разбери как да затвориш цикъла, преди убиецът да те открие отново.

Но, не знам как се е случило. Той просто... се е включил сам.

Господи.

Даниел, здравей. - Къде беше?

В какъв смисъл? - Пропусна срещата на нашата къща.

Беше отменена. - Кога?

След като изритах съквартирантката ми убийца през прозореца.

Точно. Кой ще се врече на Капа сега, когато имаме смъртно проклятие?

В кризисен режим сме, Трий

Ужас. Кои са тези хора?

Здрасти, аз съм Самар.

Хей, Самоса, главата ми е средната.

Както и да е, обади ми се веднага щом свършиш

със зловещата си, малка Комик-Кон среща.

Тя Самоса ли ме нарече? - Да.

Мислиш ли, че харесва това ястие? - Хора фокусирайте се.

Не искам да умирам. - Хубавото е, че ще се върнеш.

Аз умрях 11 пъти. - 11. По дяволите, не. Това боли.

Хора, чакайте, имам идея.

Трябва да намерим най-безопасното място и да чакаме там.

Къде?

Какво?

Безопасно е в навалицата.

Колкото да се скриеш на видно място.

Кой избра маската на зловещото бебе за талисман?

Знаех си, че трябваше да отида в Масачузетският технологичен институт.

Татко: Много се гордея с теб. Майка ти щеше да се гордее също.

Това ти и майка ти ли сте?

Сладко е.

Знаеш ли, мислех си,

иронично е.

Мислех, че съм заклещена в този ден поради някаква космическа причина,

за да приема смъртта на мама.

Но това няма нищо общо с нея.

Оказа се, че е просто някаква голяма научна случайност.

Това не го прави по-малко значимо, нали?

Предполагам, не.

Имаш нещо там.

Да. Извинявай.

Такъв си дядка.

Ти си падна по това, така, че.

Моля, отправете се към най-близкия изход в редица.

Това не е тренировка.

Моля, отправете се към най-близкия изход в редица.

Това не е тренировка.

Хора! Чакайте!

Не ме бутай!

Помощ! Моля помогнете!

Помощ!

Какво беше това? - Тук, долу!

Мамка му!