Shogun (Shōgun)

Слушайте, братя.

Трябва да съдим нашия брат Джоузеф,

който снощи е ходил при една уличница от този град.

Наруши клетвата си за покорство, оскверни безсмъртната си душа,

положението си на йезуит, мястото си в Църквата

и всичко, свързано с тях.

Ти, грешнико.

Пред Господа Бога, признаваш ли греха си?

Беше за пръв път, отче.

Цял живот съм бил безгрешен, до снощи.

Бях изкушен.

Света Богородице, прости ми. Съгреших.

Моля за прошка, отче.

За да изкупиш греха си, забранява ти се да говориш.

Ще ядеш само ориз и вода следващите 30 дни.

Следващите 30 нощи ще се молиш на колене за прошка.

И освен това,

ще бъдеш бичуван.

Тридесет удара. Свали си расото.

Приемам наказанието си, отче, но няма да ме шибат като престъпник!

Ще бъдеш бичуван!

Извинете ме. В името на Богородица, не е заради болката.

Болката е нищо за мен. Смъртта е нищо за мен.

Да бъда проклет и да горя в ада цяла вечност може да е моята карма.

И аз ще я понеса, но...

аз съм самурай и няма да бъда бичуван!

Мълчи и се подчинявай, иначе ще бъдеш отлъчен.

Дръжте го и го съблечете.

Моля те, братко. Дай ми ножа.

Не!

Тогава се моли за мен, братко,

както аз се моля за теб.

Спри!

Майкъл. - Да.

Остави го.

Бог да се смили над теб, Джоузеф.

Ти си отлъчен.

Отхвърлям християнския Бог. Аз съм японец.

Моята душа сега е моя собствена.

Не ме е страх.

Сатаната държи душата ти на земята,

както ще я държи и след това.

Махай се оттук!

Господарят Торанага се съгласи. Ще отиде в Осака.

Знаеш ли какво означава това, лоцмане?

За теб,

сега, след като си самурай? Самурай и хатамото?

Сега ще ти наредят да си направиш сепуку.

Самоубийство.

Това е карма. В Божиите ръце съм. Наречи го както искаш.

Нека Бог се смили над теб.

Бог ми е свидетел,

според мен ти никога няма да напуснеш тези острови.

Господарят Торанага се връща в Анджиро.

Отива в Йедо с галера, така че ще бъде там, когато стигнем.

Съпругът ми ще го придружи.

Нека Бог ви благослови и да ви пази завинаги.

Благодаря ви, отче.

Добро утро, лоцмане. Как си днес?

Добре, благодаря. А ти?

Ние сме пътници по същия път. Няма да възразите, ако яздим с вас?

Ни най-малко, отче.

И тези дами няма да възразят, сигурен съм.

Забелязал ли си, лоцмане, че в Япония няма карети?

Нищо с колела. Тук са безполезни.

Пътищата са твърде стръмни, пресечени от реки и потоци.

Колелата биха разрушили пътя и са привилегия само на Императора.

Той пътува само с няколко ритуални ри в Киото, по специален път.

Виж пътя, по който пътуваме.

Чудех се кога ще забележиш.

Ти си знаел? Искам да говоря с него.

Невъзможно е. Господарят Торанага заповяда никой да не говори с него.

Ще докладвам това на Отеца.

Ти отлъчи този човек, свещенико. Изхвърли го.

Той вече няма нищо общо с теб. Върна се там, където му е мястото.

А ти, самурай? Къде ти е мястото?

Ако знаеше как те обичам.

Аз те обичам повече.

Ти си моята първа любов.

Моята единствена любов.

Но сега треперя от страх за теб.

Страх не съществува. Има само сега.

Страх ме е, че те унищожавам, любов моя.

Чрез това начало,

ние с теб сме обречени.

Аз те унищожих.

Не е лесно да бъда унищожен.

Кармата си е карма.

Ти си силен

и си самурай,

а аз обичам твоето докосване.

И все пак...

се страхувам за теб.

Няма от какво да се страхуваш, докато си в моите обятия.

Не искам да бъда никъде другаде.

Каквото и още да се случи на това пътуване, няма значение.

Ще живеем в този миг до Първия мост на Йедо.

Там нашето пътешествие завършва.

Не.

Трябва да има край, любов моя.

Първия мост. Пътуването ни заедно свършва.

Закълни се. - Не мога.

Закълни ми се, умолявам те.

Първият мост е само сън.

Моля те от все сърце.

Закълни ми се.

Заклевам се, че те обичам.

Първия мост...

при Йедо.

Заклевам се.

Сега се разделяме. Нашият път води към пристанището в Нумазу.

Но пътищата ни пак ще се пресекат. - Не и по моя воля, свещенико.

Не тая злоба към теб, лоцмане.

Сега ти нося един подарък.

Да, дар от Бога.

Това е португалско-японски речник с граматика.

Трима от нашето братство го съставяха 27 години.

Защо ми го даваш?

Знанието е на Бога, не на човека.

Твърде е ценен, за да го дадеш просто така.

Какво искаш в замяна?

Само Бог да отвори очите ти.

Не е ли по искане на господаря Торанага?

Да, което аз предадох на йезуитския отец.

Той се съгласи. Аз съм само куриерът.

Радвай се на подаръка, самурай. Той го заслужава.

С това ще науча езика за шест месеца.

Да, вероятно ще успееш...

ако ти остават шест месеца.

Чакам да ви видя в Йедо, лейди Тода.

Торанага ме покани там да видя мястото за новата ни катедрала.

Дотогава, нека Бог ви пази в своята милост.

Бог да е с вас, отче.

И с вас, чадо мое.

Какво има.

Нищо, любов моя. Нищо.

Заспивай пак.

Не, искам да бъда с теб.

Насън или наяве, ти непрекъснато си с мен.

Да.

Да можеше да живеем тук вечно.

ПРИСТАНИЩЕ НУМАЗУ

И къде е англичанинът сега, отче?

В една странноприемница, на юг от Мишима.

Сигурно утре ще стигнат в града,

дори при тяхното бавно темпо.

Той във форма ли е? Англичанина?

В чудесна форма. Ще се изненадаш, като го видиш.

Ще се изненадам, че още е жив.

Слушай, отче. Знам, че англичанинът е враг и еретик,

но той спаси живота ми и преди всичко е добър лоцман.

Един от най-добрите, които е имало някога.

Не е грешно да уважаваш врага си, дори да го харесваш.

Иисус Христос прости на враговете си.

Ала те все пак го разпнаха, ако помниш.

Да.

И все пак, човекът е лоцман...

а лоцманите се крепим един друг.

Блекторн е самурай.

Какво? - И хатамото. Носи мечовете.

Англичанина ли?

И по-лошо, той става довереник на Торанага.

Богородице! Не мога да повярвам.

В момента той може би е е най-опасният човек в цяла Япония.

Защо?

Не знаех, че съм толкова гладен. - Хапни си още, отче.

Петел? Хляб?

Благодаря.

Англичанина...

защо е толкова опасен?

Торанага смята да му върне кораба и хората му.

И оръдията му.

Света Дево, не!

Сериозно ли ти изглежда? - Сериозно ли?

"Еразъм" ще ни разкъса, ако ни срещне оттук до Макао!

И където и да било!

Не сме му равни. Ще играе около нас, а ние ще трябва да свалим флага!

Сигурен ли си? - В Божието име, да!

Англичанинът, пуснат в азиатски води.

Но ти си знаел. Каза, че той е опасен.

Да.

Но исках да го чуя и от теб.

Какво има?

Нищо.

Нищо.

Просто имам чувството, че вълната се обръща.

Слушай, отче...

чуй моята изповед.

Първия път, когато англичанинът стоеше до мен на галерата,

когато излизахме от Анджиро, сърцето ми искаше да го убия.

Бог да ми е на помощ,

но аз го пратих в бурята без спасително въже

и умишлено извих към вятъра.

Но той не падна зад борда като всеки друг.

Помислих, че е бил в Божиите ръце.

По-късно, когато той спаси кораба и живота ми,

толкова се срамувах, отче,

че тайно молих Бога за прошка

и дадох свещена клетва да се опитам да се реванширам.

Спаси живота ми, макар да знаеше, че опитах да го убия. Знам го.