Arcane

Почти стигнахме.

Паудър, ела да видиш.

Хубаво е да се качим горе.

Някой ден ще летя с такова. - А аз ще го сваля.

Вай, сигурна ли си?

Ако ни хванат... - Няма да ни хванат.

Ще се измъкнем, преди някой да забележи.

Следвайте ме. Не поглеждайте надолу.

Не можеше ли просто да отидем? - Не бива да ни виждат.

Дотук бяхме. - Ти си виновна, Вай.

Ще я взема. - Паудър, погледни ме.

Какво ти казах?

Готова съм. - Точно така.

А ако Вандър разбере, че сме тук?

Мислиш ли, че някой от горната страна огладнява?

Вандър е правил същото, когато е бил на нашите години.

Отивам. С мен ли сте, или не?

Вандър ще ни убие. - Само, ако се издъним.

Не се дънете.

Чисто е.

Кой си заключва балкона?

Долу има много полицаи. - Защото сме на правилното място.

Ще отвориш ли скоро вратата? - Работя по въпроса.

Само аз знам как да разбивам ключалки, така, че предлагам...

Животни.

Клагър, веднъж да си прав.

Определено не бива да сме тук.

Сигурно е изобретател.

Мисля, че това е истинско Валдиани.

А това?

Това е тример за нос.

Бъди нащрек за всичко ценно, Паудър.

Преди Майло да напълни торбата с боклуци.

Хора?

Вай, как открихме това място?

Малкия ми го каза.

Малкия ли? - Не започвай, хайде.

Как може някой да има толкова неща? - Трябва да се родиш с късмет.

Майло.

Паудър, трябва да тръгваме. - Ехо?

Има ли някой?

Хайде.

Всичко ще е наред. Качете се на покрива.

Дръжте се!

Пазете се!

Внимавайте!

Мамка му.

Спрете на място!

Хванете ги!

Внимавайте!

Долу!

Не можете да избягате!

Оттук!

Мърдай!

Не отново. Ризата ми е нова.

Мислех, че повече няма да го правим. - Това е последният път.

Какво се случи? - Не знам, нищо не съм направила.

Ще напълним библиотека с нещата, които не си сторила.

Обрахме пентхаус в Пилтовър под носа на полицаите.

Ако сте приключили с обвиненията, да се прибираме вкъщи.

Добра плячка. - Може да се каже.

Чух за екшън отвъд реката.

Някой е разбутал кошера. - Така ли?

Донесохте тази бъркотия до улиците ми.

Твоите улици ли? - Не искаме неприятности.

Чу ли, Декърд? Не искат неприятности.

Неприятностите сами ви намират. Не е нужно да става грозно.

Споделете плячката и сме квит. - Твърде много се трудихме...

Само малко? - Само...

Все пак денят ще се окаже добър.

Чакайте!

Искаш ли да видиш как ще свърши това?

Къде е Паудър?

Малка...

Трябваш ми, Маузър!

Не!

Какво си сторила? - Съжалявам.

Опитах да го отблъсна с Маузър, но не сработи.

Кой го предвиди? - Не биваше да ходим там.

Няма значение, вещите ги няма. Нищо, Паудър, поне си добре.

Ами ние?

Бият ме, а на нея й се разминава? - Да.

Всеки път, когато тя дойде, нещо се обърква.

Урочасва всяка задача. - Достатъчно, Майло.

Спокойно!

Разкарай се, трябва да плащаш! - Виж!

Внимавай.

С това сделката ни е завършена.

Предполагам, че е така.

Почакай малко.

Не се съгласихме на това.

Търсенето на стоките ти спадна, откакто се договорихме.

Това е новата цена. - Почакай, бяхме се договорили.

10 000.

Рисков бизнес. - Десет.

Цената е справедлива. Вземи ги.

Не, не мога да го направя.

Избирай.

Имате ли нужда от нещо? - Остави ни.

Сигурни ли сте? - Разкарай се.

Мисля, че знам какво ви трябва.

Май не слушаш, барман... - Съвет.

Не заплашвайте човека, който налива питиетата.

Ти си Вандър. - Хрътката на подземния свят.

Очаквах някого по-млад.

Очаквахме почтени търговци. Всички сме разочаровани.

Сбъркал си, приятелю. Преговаряхме.

Сега говорим на един език.

Дайте на Хък дължимото и ще си тръгнете невредими от тук.

Имаме ли сделка?

Гадост. - Ще се научиш да го харесваш.

Добре дошли в Коридорите.

Вандър не бива да разбира. - Паудър се погрижи за това.

Опитах се. Не разбираш. По-голям и по-едър си.

Не е честно. - Стой с нас, поеми някой удар.

Добре ли сте? - Не сме били по-добре.

Добре.

Предполагам, че нищо не знаете за експлозията и преследването.

Четири бягащи деца.

Какво си мислехте? - Че можем да се справим.

Така ли? - Планирахме всичко, не ни видяха.

Взривили сте сграда. - Не...

Замисли ли се какво можеше да ти се случи?

А на тях?

Кой ви даде информация?

Чухме го в магазина на Бензо. - От кого?

Малкия.

Аз ги заведох. Ако ще се сърдиш, сърди се на мен.

Казваш, че трябва да си заслужим мястото.

Повтарям, че северната страна е забранена.

Не се бъркаме в Пилтовър. - Защо?

Имат предостатъчно, а ние едва оцеляваме.

Откога ти харесва да живееш в чужда сянка?

Всички да излязат.

Седни.

Добре ми е. - Сядай.

Децата взимат пример от теб. - Знам.

Не знаеш. Щом е така, не може да бъдеш егоист.

Кажеш ли да бягат, бягат. Кажеш ли да плуват, гмуркат се.

Искаш ли да запалят огън, идват с бензин.

Каквото и да стане, отговорността е твоя.

Както аз съм отговорен за случващото се тук.

Ако сме проблем за Пилтовър, ще пратят полицаите.

Защо да им се подчиняваме?

Да им напомним, че улиците са наши.