Libre Et Assoupi - Nice And Easy (Libre et assoupi)

Странно е, но не обичам реалността. Тя е тъжна.

Реалността е скучна.

Но точно сега тя ми е нужна.

В пиковите моменти на фантазията, имам нужда от реалността.

Не мога да мисля за някой, когото не познавам.

Когато мастурбирам, трябва да има вероятност,

че еротичната фантазия може да стане истина.

Това ме възбужда. Мисълта, че мога реално да спя с това момиче.

Всички, на които съм оказал честа, са ми познати.

Няма актриси и модели, защото няма шанс да ги срещна.

Затова пък, намерих жена като Ванеса...

Самиа... Виржини... Лу, сестрата на Виржини.

Амел...

Мадам Анан, майката на Людовик. С Людовик бяхме заедно във втори курс.

Така че дълго оказвах честта на мадам Анан.

Когато фантазирах за нея, вкарвах в главата си състаряващ софтуер.

Леко я състарих, но си оставаше все така гореща.

Но преди година спрях да мисля за нея, защото ако продължа така,

другите могат да правят същото с моята майка.

Това ме преряза.

И да, когато гледам порно, свързвам момичето на екрана с някоя позната.

Така мога да реша, коя ще стане актриса в моя мастурбационен сценарий.

Гледам видеото, запомням физическите параметри на актрисата,

и слагам лицето на момиче от моя каталог на почетените.

Мислейки по този начин, все едно й връчвам моя Орден на почетния легион.

Да.

От дясно съм аз, разказвам на Бруно за моите увлечения.

После ще ви запозная. Първо да му разкажа за любовта си към мастурбацията.

Темата е доста деликатна.

Затова не го споменах веднага, за да не се връщам.

Може да останете с впечатление, че съм онанист.

Но не е така. Аз предпочитам да фантазирам живота си,

а не да го изживявам реално. Нека започнем.

Казвам се Себастиен, на 29, и ако трябва да се опиша с 2 думи, аз съм...

ПЕЙ СЪРЦЕ или СВОБОДЕН И СПЯЩ

Успехът никога не ме е интересувал. Нямам амбиции.

Нищоправенето е моята специалност.

Просто съществувам спокойно, за да ме оставят на мира.

Изкарваме 1/3 от живота си в сън. За моите 29, аз надвиших тази норма.

Моята страст е да се търкалям в леглото. Обожавам да се изтягам.

Единствената ми амбиция е, да се изтягам на спокойствие.

Най-важното нещо в живота ми е леглото.

Като се изтягам на него, съзерцавам любимия си пейзаж - тавана.

Това са креватите на живота ми. Този, на който съм се родил...

"Моето име е: Себастиен Морен."

Това е детското ми легло.

Това ми е любимото. Представях си, че съм на звезден кораб.

Това е моят любим таван.

Това е първото ми голямо легло.

Сабастиен, ставай, мина обяд.

Тук ми отрязаха апендицита. Лош спомен, но красив таван.

А, Мари... сестрата. Остава завинаги в каталога ми.

Всеки път фантазията започва с думите й:

Себастиен, ще ти избръсна пубиса, но не се вълнувай, няма да боли.

Себастиен, ставай. Вече е 12:30.

Това е леглото в Студентски град. Най-грозното,

но тук правих любов за пръв път.

Хайде, Себастиен, вече е 1 часа. Ставай веднага!

Вече реши ли, какви са ти плановете за бъдещето?

Никакви. - В смисъл?

Искам да се посветя на размисъл.

Ще взема академичен отпуск за година... две.

Време за размисъл? Няма време, трябва да започнеш живота си.

10 години в университета трябва да водят някъде!

Работата не ме привлича. Вместо да правя глупости,

ще остана тук и ще размишлявам. - И няма да правиш нищо с живота си?

Мразя тази фраза. Защо е важно какво правиш, а не - кой си?

И като не правиш нищо, значи си никой. - Не си ли стар за гневен тийнейджър?

Теорията ти е прекрасна, но на практика, за да живееш, трябва да работиш.

Не харесвам никаква работа. - Работата не е удоволствие,

иначе щеше да се казва почивка. Как ще живееш без работа?

Ами след като сте ми родители...

бихте могли да ми помогнете.

Да. Разбира се, че ще ти помогнем.

После мама каза, че е за мое добро и ще им благодаря някой ден.

Тези двете са в основата на проблема. - Да, но аз се радвам, че си тук.

В Бретан е хубаво, но нещата се случват в Париж.

Не искам нищо да се случва.

Отдавна ли се познавате? - 3 години. Учихме заедно за магистър.

Срещахте ли се? - Не.

Себастиен никога не ме е свалял, дори на шега. Никакви намеци.

Двойка ли сте? - Не.

С Бруно сме само съквартиранти, сексът усложнява нещата.

Но двойка съквартиранти могат да правят секс, нали?

Ако се обичат. - Разбира се. Любовта...

Това е моята стая. А там е моят работен кабинет.

Красота. И мирише хубаво.

А това е моята стая. Трябва да се проветри.

Доста. Трябва доста да се проветри.

Банята. Тоалетната.

Едно правило, не се ползват повече от 15 минути.

Ясно? - И банята също.

Но аз съм момиче, трябва ми повече време.

Тоалетната е като баня за момчетата, трябва повече време.

Не разбирам свещената връзка на момчетата с тоалетната.

Запознах се с Ана в университета в Рен. Всички бяха влюбени в нея,

а ние някак станахме приятели. После тя ми предложи да живея с нея в Париж.

Приятел на баща й беше осигурил квартирата. Беше скъпо,

но имах късмет да попадна на това прекрасно място в труден момент.

Ключовото място на съвместното съжителство. Хладилникът.

Всеки купува само за себе си.

Държите чипс в хладилника? - Обичам го студен.

И имаме обща касичка за почистващите препарати.

И последно правило... Забранено е да ходиш гол извън стаята си.

Интимното си остава интимно. - Забравих, не беше нарочно.

Много често забравяш.

Ще продължим ли? Почистващи препарати...

Представях живота си като "Пей сърце",

но бях принуден да слушам правила относно голотата и тоалетната.

Още по-лошо, чух думи като "обща касичка".

Гадни думи, като "правило" или "забранено",

вместо "Здравей" или "Една биричка?".

Един аперитив? - Една биричка?

Имам степен по модерна и класическа литература,

магистър по социология, философия и психология,

а също и дипломи по английски и китайски.

А история на изкуствата? - И това.

Леле. Ти си фен на ученето. - Обичам да уча.

Но не и да работиш? - Не.

И двамата ли работите? - Да. Стажанти сме.

Това си е истинска работа, скоро ще има звание майстор стажант.

Стажант е западната версия на китайското дете.

Не знаеше ли? Искам да стана спортен журналист.

Трудно е, затова се записах в бюрото по труда.

След 86 отказа, утре започвам. Казах ли ти?

Не. - Шофьор на катафалка.

Не е ли тежко да си в една кола с мъртвец?

Казах си, че е като таксиметров шофьор, но за мъртви клиенти. Не звучи така зле.

Но е тежко да се окажеш сред тези вопли и стенания, и сълзи...

Свикнал съм. Баща ми е евреин.

Помниш ли, че мечтаех за издателство?

Стажантка съм в едно издателство. - Яко.

Преиздаваме еротични романи и трилъри,

но все пак са книги. - Страхотно!

Но аз не искам да си търся работа.

Но сега трябва да плащаш наем. Трябва да изкарваш нещо.

Чакай, ти си минал 25 години. Социалните помощи ще те спасят.

Да...

Не обичам сини сливи.

Защо си ги купил тогава? - Бяха намалени.

Мезиш с кисело мляко? - Да, харесва ми.

Хайде, Сабастиен, за твоя нов живот!

Наздраве! - За теб!

Какво има? - Добре ли спиш?

Да, какво правиш тук?

Мислиш ли, че не разбрах играта ти? Нещастното изгонено дете,

което да разнежи Ана. Чуй това... Ана е моя, ясно?

Добре. Не ми пука за Ана.

Не е твой тип? - Красива е, но не съм й помислял.

Девствен ли си? Гей?

Но влюбването и ухажването на момиче е прекалено сложна и тежка работа.

Посред нощ е. Едва те познавам. Нелепо е.

Понякога спя на дивана в хола и си оставям члена навън,

за да разгорещя Ана. - Получава ли се?

Не, но съм сигурен, че ме е видяла и това ме възбужда.

Ясно.

Тренираш по нощите? - Изненадвам тялото си.

Уча го винаги да е в пълна готовност. - Ясно.

Убеден съм, че има двоен ефект.

Може ли да пусна телевизора? - Не, махай се.

Свикнал съм аз да спя тук.

Нали имаш стая? - Обичам да спя пред телевизора.

Може ли да ти викам Себ? - Да.

Когато бях малък, ми викаха "Другият". - Другият?

През 1983, когато съм се родил, Себастиен е било най-популярното име.

Съседчето, родено същата година, също се казваше Себастиен.

Себастиен Дориа. Бяхме заедно от детската до университета.

Беше много по-популярен от мен, адски гадно.

Елате, Себастиен повръща!

Себастиен Дориа? - Не, другият.

Не се ли дразнеше? - Не.

И както е казал Рамбо, "Аз съм другият."

А, поезия...

Поетите пишат глупости, а идиотите ги харесват.

"Аз съм другият"... Защо не "Майка ми е сандвич"?

Благодарение на него, аз правих любов за пръв път.

Момичето обърка стаята в тъмнината.

И не те е познала? - Чак след това.

Това е щуро...

Ходихте ли? - Не.

Но понякога идваше нощем и ми се качваше.

Мамка му...

Чукаше ли те? - Да, искаше някой да я...

Искам да бъда секс играчка. Още ли се виждате?

Не, сега е лесбийка.

Мамка му...

Това са сините сливи.

Хайде, отивай.

Какво е това?

Как я караш, човече? - Пиеш кафе в тоалетната?

Обожавам. Минутите сутрешно спокойствие.

Две в едно, ако разбираш. - Ясно...

Вече си станал? - Марсилезата ме събуди.

Франция те зове! Значи, трябва да си търсиш работа.

Мислех, че е от съседите. Лудост е такъв шум толкова рано!

Трябва да се оправям. - Аз също.

Излизаш ли? - Да, имам 45 минути път.

Приятен ден и умната! - Да.

И отиди в социалното подпомагане! - Да, да.

Това е много по-добре!