Ghost Whisperer

Казвам се Мелинда Гордън.

Омъжена съм.

Живея в малко градче.

Притежавам антикварен магазин.

Бих могла да съм точно като теб.

С изключение на това, че още когато бях малка,

можех да говоря с мъртвите.

Всичко е наред, милото ми.

Земни духове - така ги наричаше баба.

Тези, които не са преминали от другата страна, защото имат недовършени дела с живите.

И затова идват при мен за помощ.

За да ти разкажа своята история, трябва да ти разкажа тяхната.

Стои ти страхотно. С шапка и бич - невероятно!

Ако имаш нужда от помощ с това, ще бъда ей там.

Боже, обичам Нощта на вси светии.

Родителите ми много го обичаха.

Когато бях малка, украсяваха цялата къща като сцена от филм.

Беше страхотно!

Вашите харесваха ли го?

Майка ми го мразеше.

Не знам за баща ми.

Как така?

Напусна ни, когато бях малка.

- Съжалявам. - Няма проблеми.

Струва ми се, че тази маса ще стои по-добре до прозореца.

- Ще ми помогнеш ли? - Разбира се.

Харесва ми да работя тук. Толкова е приятно на Вси светии.

Няма проблем.

Някой твой роднина да е починал наскоро?

Какво?

По-далечните ти роднини. Всички ли са добре?

Да, невероятно е. Всичките са дълголетници.

И двете ми баби са живи.

Имам и пра-пра чичо, който е на 102 години.

Невероятно! Всички все още са живи.

Искаш ли да ти покажа новото ми червило за зомбита?

- Разбира се. - Ела да видиш.

Участвам в журито на училищния карнавал довечера.

Искаш ли да дойдеш?

Бих искала, но имам среща с една приятелка.

Още по-добре. Колкото повече хора - по-весело.

Няма да й е възможно да дойде. Благодаря все пак.

Окей.

Заклевам се, беше тук.

Не знам защо не можах да й кажа, че идвам тук.

Дилия е прекрасен човек.

Има страхотно чувство за хумор.

Предполагам, че просто ми е трудно да говоря за това.

Така ми липсваш, Андреа.

Завинаги ще останеш най-добрата ми приятелка.

Ще ми запазиш местенце при теб, в светлината, нали?

Призрак! Призрак!

- Не е правилно. - Кое не е правилно?

Това.

- Кой си ти? - Не е правилно.

- Къде съм? - Виж, знам, че си объркан.

Случило се е едва преди няколко месеца.

- Аз не. - Извинявай?

Не може да съм тук. Не може.

Но си тук. Току що те видях да излизаш от този гроб.

Но той не е моят.

Да не казваш, че...

Помогни ми. Това не е моят гроб.

Дженифър ЛАВ ХЮИТ

Дейвид КОНРАД

и Кемрин МЕНХАЙМ

в създадения от Джон ГРЕЙ

Ghost Whisperer Сезон 2, Епизод 5 "Погребални въпроси"

Значи в гробището. Звучи ми удачно място за един дух.

Всъщност не е. Духовете черпят енергия от живите.

В търговските центрове има много повече духове от гробищата.

Това обяснява калпавото паркиране.

Духовете се мотаят там, където е проблема.

Проблема на този, е в гробищата.

Как е възможно да те погребат в грешен гроб?

Нали? Да се чуди човек какви ги вършат в моргата.

Наистина не искаш да знаеш.

Така е, не искам.

Ако е прав, това значи ли, че в неговия гроб е някой друг?

- Има логика. - Какво бих могла да направя аз?

Не много, освен ако не откриеш семейството му.

Само те могат да разрешат ексхумация.

Ще ти трябва нещо доста по-убедително от

„Говорих с един дух.“.

Чудя се как не са разбрали, че е друг.

Сигурно не е бил приятна гледка.

Никак даже.

- Студено ли ти е? - Като че ли ме побиват тръпки.

Обикновено се занимавам с нещата на по-високо ниво, не с трупове.

Искаш ли да се позанимаваш с едно живо тяло?

Това звучи приятно.

Няма да приказвам много-много.

Върви! Върви си!

Махай се! Той не е тук.

Престани!

Извинете?

Леле, как спря да вали!

Всеки път щом дойда се случва нещо подобно.

Предполагам, че така ми показва, че знае, че съм тук.

Хубаво е, че мислите по този начин.

Изглеждате ми позната. Срещали ли сме се?

Казвам се Мелинда Гордън.

Антикварния магазин в града е мой.

Да, страхотен е.

Миналата година си купих една ваза от там.

Беше една ваша служителка, прекрасно момиче.

Да.

Аз съм Шелби Бърис.

А това е съпругът ми - Стийв.

Съжалявам.

Казват, че времето лекува,

но аз не мисля така.

Да, така е.

Беше мил и внимателен. Обичаше да се смее.

Явно е бил страхотен човек.

Присъствахте ли, когато го погребваха?

Успяхте ли да му кажете сбогом за последно?

Само на ум.

Тялото му беше така обезобразено, че ковчегът беше затворен.

Съжалявам, не исках да ви разстройвам.

Няма проблем. По-добре е да споделяме нещата вместо да ги таим в себе си.

Радвам се, че се запознахме, Мелинда.

Не попитах - някой близък ли имате погребан тук?

Да.

Прекрасното момиче от магазина.

Много съжалявам.

Живота е толкова непостоянен.

Щастлив си, всичко върви перфектно и изведнъж...

като с гръм от ясно небе всичко се разпада.

Да, така е.

Е, животът е за живите, нали?

Какво правиш тук?

Онази жена. Идва всеки ден. Плаче толкова много...

но не за мен.

Това ли искаш - да се отървеш от нея?

Мисли си, че си съпругът й.

Но не съм.

- Кой си ти? - Годфрий.

Адам Годфрий.

Знаеш ли как си умрял?

Имаше светкавица...

много ярка, гореща.

Просто... не знам.

Знам, че ти е трудно. И се чувстваш объркан

в момента, но нещата ще се оправят.

Имаш ли семейство? Някой, който да ни помогне?

Бях сам. Винаги съм бил сам.

Намери гроба ми.

Моля те.

Адам Годфрий е бил писател.

Какво казваш?

Извинявай. Нищо.

Адам Годфрий? Велик писател.

Не си ли чела Самозаблуда?

Скъпа, вчера те видях, че гледаш право към мен.

Не се прави, че не ме виждаш.

Не мога да говоря.

Извинявай, трябва да ги опиша. Трябвам ли ти?

Не. Търся една книга - Самозаблуда.

Да, четохме я в читателския клуб. Страхотна книга.

Но автора беше един вид чудо за три дни.

Да видим.

Всички я четохме по 3-4 пъти.

Опитахме се да убедим в кънтри клуба да кръстят сандвич на

главния герой. Младеж, който се бори да си намери място в

живота, но се проваля жестоко. Депресиращо и същевременно ободряващо.

Да, тази е.

Все още я пазя, ако искаш ще ти я заема.

Между другото гладна ли си? Аз умирам от глад.

Напълно изключих. Отивай да обядваш, аз ще те заместя.

Двете с Андреа никога ли не сте ходили заедно на обяд?

Знаеш ли, не мога, защото имам да опаковам няколко

поръчки... може би някой друг път.

- Здрасти. - Здрасти.

Какво съвпадение. Два дни поред.

Всъщност не чак толкова - аз идвам всеки ден.

Може ли да те попитам нещо?

Името Адам Годфрий говори ли ти нещо?

Не. Трябва ли?

Мислех, че може би е бил приятел на съпруга ти.

Стийв имаше много приятели. Опиши ми го.

Бил е писател. Вече не е сред нас.

Адам Годфрий.

Съжалявам - нищо не ми говори.

Ако си спомня нещо, ще ти кажа.

Може ли да те попитам как почина съпругът ти?

Да, мислех, че съм ти казала. Удари го светкавица.

Какво?

Знам, че звучи странно, но така почина.

Беше ударен от светкавица.

- Светкавица? - Така каза тя, но моят дух

каза, че първо е умрял и после е видял светкавицата.

Тоест?

Тоест, може и двамата да са умрели от нещо като токов удар.

Възможно ли е да са свързани физически по

някакъв начин или пък душите им да са си разменили телата?

Знаеш ли, никога не съм вярвал, че ще го кажа, но това е лудост.

Да, така е. Слушам се и осъзнавам че звучи налудничаво.

Добре де, а защо не? Почти Хелоуийн е.

Вярно е. Баба казваше, че на Вси светии мъртвите се разбулват.