Summertime

КАТРИН ХЕПБЪРН и РОЗАНО БРАЦИ във филма

ЛЯТНО БЕЗУМИЕ

по пиесата на АРТЪР ЛОУРЪНТС "Време за полуда"

Участват още - ДАРЪН МАКГАВИН, ДЖЕЙН РОС, МЕРИ АЛДЪН,

МАКДОНАЛД ПАРК, ГАЕТАНО ОТИЕРО, ДЖЕРЪМИ СПЕНСЪР

и ИЗА МИРАНДА

Сценарий ХЪРБЪРТ ЪРНЕСТ БИЙТС и ДЕЙВИД ЛИЙН

Музика АЛЕСАНДРО ЧИКОНИНИ

Оператор ДЖАК ХИЛДЯРД

Продуцент ИЛЯ ЛОПЕРТ

Режисьор ДЕЙВИД ЛИЙН

Прощавайте. - Извинете ме.

Бихте ли задържали това за момент? - Да, разбира се.

Малко по-близо, ако нямате нищо против. Още малко нагоре.

Благодаря, сега задръжте.

Нали навлизаме във Венеция?

Да, ще сме там след около две минути. Това е лагуната.

Боже, трябва да заснема това!

Все още не съм използвала всички. Там ще го направя.

Много благодаря.

Това ли е първото ви посещение на Венеция?

Да, а вашето? - Не. Бил съм тук няколко пъти.

Казахте няколко пъти? - Да. Надявам се да ви хареса.

Да ми хареса ли? Ще се наложи.

Изминах толкова път, а и отдавна спестявам за това пътуване.

Мислите, че може и да не ми хареса? - Със сигурност ще ви хареса.

Но не всички я харесват по еднакъв начин.

Някои хора я намират твърде тиха, други - много шумна.

Наистина е много шумна, но болшинството я намират за прекрасна.

Е, мисля да се съглася с болшинството.

Е, пристигнахме.

Такси? - Не, гондола.

Колко струва гондолата? - Хиляда лири.

Колко е с автобуса? - Двайсет лири.

Къде е автобусът? - Ето там.

Това ли е автобусът? - Да, да.

Колко?

Приятно прекарване.

Здравейте. - Здравейте.

От къде сте? - Аз съм от Охайо. Здравейте.

Аз съм Лойд Макълени от Илинойс.

Това е г-жа Макълени.

Аз съм Джейн Хъдсън. Прощавайте.

Нали е великолепно? - Да, предполагам.

Защо? Не ви ли харесва Венеция, г-н Макълени?

Това си е просто един град. - Стига, Лойд.

Ще ходите ли другаде? - Разбира се.

Фиренце. Така й викат италианците. Ще обиколим цяла Италия.

Рим, Неапол, Капри, ще скочим до Испания, Португалия и вкъщи.

Минаваме покрай нещо красиво.

Бяхме до Ирландия и Шотландия.

Англия, Лондон, кралицата.

Обожавам я. - Франция, Париж.

Белгия, Холандия, Германия и Австрия.

Фестивалът Сотбъри, Швейцария. И ето ни и тук, във Венеция.

Все на път. И откога сте така? - Тръгнахме на 15 юни в 10:30 ч.

А кога ще летите за Португалия? - На 9 септември.

Тази година?

Какво да ви кажа?

Нашият туристически агент свърши отлична работа.

Планира всеки етап от пътуването. Вижте това. Това е днешният график.

В 8 ч. - закуска. В 10 ч. - катедралата Сан Марко.

От 10:30 ч. до 12:30 ч., Св. Вр. - Какво означава това?

Свободно време. Позволяваме си го по два часа всеки ден.

Това наистина трябва да се види. - Предполагам, че е нещо уникално.

Г-це Хъдсън, това е първото ни пътуване зад граница.

Тази година г-н Макълени се пенсионира, а ние нямаме деца.

Така че просто решихме да си организираме едно пътуване.

Къде сте отседнала, г-це Хъдсън? - В Пенсиони Фиорини.

Знаете ли го? - Май сме били там.

Не е ли добър? - Сега няма да отседнем там.

Имаше едно много сладко магазинче, "Тициан-пер-Тициан".

Наближава вашата спирка, г-це Хъдсън.

Пусни ги, скъпи. Един момент, г-це Хъдсън.

Ужасно съжалявам. Знам, че тежат почти тон.

Пенсиони Фиорини.

Благодаря ви. Довиждане.

Здрасти.

Здравейте. Аз съм Джейн Хъдсън.

Туристическата ми агенция трябва да ви е уведомила.

Разбира се, г-ца Хъдсън.

Запазили сме ви стая. Заповядайте да се регистрирате.

Ето. Само името, държавата и номера на паспорта.

Толкова е топло. - Да, много е топло.

Аз ще попълня останалото. Благодаря ви.

Джована.

Съпругът ми обича да казва: "Ако не я изгониш, то поне можеш да я удушиш."

Много добре говорите английски. - Благодаря ви, но не се тревожете,

Джована не знае и думичка.

Нека да й помогна. Много са тежки. - Не, тя е много силна.

Аз ще взема останалото. - Благодаря ви.

Това е столовата, тук е дневната.

Бихте ли дошла. - Благодаря.

Леле, това е чудесно! - Добре. Дайте си нещата.

Благодаря. Толкова се радвам, че съм тук.

Вместо да съм в хотел пълен с туристи, като мен.

Извинете ме за малко.

Леле!

Чувала ли сте за чинцано? - Вкарах една бутилка бърбън.

Това е много добро уиски. - Искате ли лед?

Не, благодаря. Свикнала съм да го пия без него.

Много сте жертвоготовна. - Напълно.

Половин италианско, половин американско.

Това първият ви ден в Европа ли е? - Как познахте?

Сама ли пътувате? - Така ми харесва.

Аз не бих могла. - Аз съм независим тип.

Писателка ли сте? - Не, секретарка съм.

Наздраве!

Толкова е хубаво. Не спирам да го повтарям.

Нямам нищо против. Това ми е работата. Живея тук от години.

Когато мъжът ми умря през войната, това място стана Пенсиони.

Радвам се на хората. А е и много приятно да правиш пари

без много движение. Това е г-ца Хъдсън.

Аз съм Фил Йегър. Ще се видим.

Готина е. - Да.

Не искате ли да видите стаята си? - Благодаря ви.

Тази горещина ме разбива.

Той е художник. Идва тук за лятото.

Когато тя не пее, започва да свири тази ужасната машина.

Харесвам пеенето, харесвам машината. Нали това е Италия?

За мен да.

Настанила съм ви нависоко, за да имате въздух.

Благодаря ви. - Може да стане много горещо.

През лагуната може да видите Мурано. Там правят стъклото.

А от тук имате прекрасна гледка.

Благодаря ви. - За какво?

За това. По пътя насам срещнах едно момиче.

В Америка, всяка жена под 50 се нарича момиче.

Наистина ли? - Кой го е грижа?

Както и да е, момичето на кораба чакаше.

Какво?

Беше дошла в Европа, за да открие нещо.

Нещо се беше загнездило в подсъзнанието й.

Да види разни неща, да попие малко култура.

Да се отпусне на свобода...

Не е искала да го прави, но... Дълбоко

в подсъзнанието й е имало нещо, което тя е търсила...

Какво? - Едно загадъчно и вълшебно чудо.

И какво иска да направи?

Предавам се. Предполагам, че е пропуснала почти целия си живот.

По-добре да се изкъпя. - Да.

Галерия "Академия" и църквата на... Как беше?

Всички ми изглеждат еднакви. - Трябва да видите Бианели.

Моля? - Това е голям художник.

Ако погледна отново към картината, ще се развикам.

Прощавайте, но съпругът на г-жа Йегър е художник.

Извинете ме, госпожо.

Не разбирам от картини, и ме заболяха краката от висене.

Знам как се чувствате. Когато за първи път се влюбих в Еди,

ми се наложи да заобичам картините.

И така, аз гледах и гледах, а един ден чудото стана.

Разбрах какво гледам.

Виждали ли сте картините му изложени?

Той имаше изложба в Ню Йорк.

Продаде картини на музея в Толедо. - Трябва да сте много успял.

Успял ли? Изложбата беше преди 5 години.

Е, да вървим. - Не си отивайте. Да пийнем по нещо.

Бих искал, но тези неща ми съсипват храносмилането.

Простете ме, моите уважения към кухнята ви.

Е, ариведерчи! - Винаги плямпаш едно и също.

Това са запознанствата с влиятелни хора.

Той не знаеше какво говори. - Разбира се, че е знаел.

Той е нечувствителен и безсърдечен човек.

Той е глупак с шкембе. Вероятно е любител на френската кухня.

Трябва да си призная, аз също. - Толкова е изискано.

В Италия не спирате да ядете.

Когато седнете в Париж, какво ядете? Сос.

В Америка си купувате хамбургер.

Какво яде той? Птици, само птици.

И вие искате такъв мъж да ме развълнува?

Ариведерчи. - Нещо за пиене?

Не, благодаря ви. - "Прего", нали?

Точно така. Трябва да тръгваме.

Сладурче, налей си. Ще те оправи. Тръгвате ли?

Закъсняваме за вечеря. Мислехме да се оправим с това питие.

Разбира се. Е, това ни остана. Или пък не? Предполагам, че не.

Ще вечерям с един стар приятел. Ще дойдете ли с нас?

Не, благодаря ви. - Когато сте в Италия,

трябва да се срещате с италианци. Г-н Фостино е от правителството.

Моля ви, елате с нас. - Вие сте си двойка.

Ние, с г-н Фостино сме заедно от няколко години.

Но вече няма тръпка.

Извинете ме. Сигурна ли сте, че не искате?

Не искам, благодаря. - Май останах само аз.

Прего, грация.

Ариве... Как се произнася това?

В щатите има двама души, които бих искала да са тук. Много мила двойка.

По-скоро са като семейство Йегър. Само че са по-стари.

Не са по-стари от мен. Никой не е по-стар от мен.

Аз съм. В Италия възрастта е преимущество.

Ако е така, аз съм богата. Трябва да вървите.

Сигурна ли сте, че няма да дойдете с нас?

"Грация танто" - Прего.

Исках да кажа: "ва бене". Ех, нищо не ми се опъва!

Явно довечера ще вечерям сама.

Не избързвайте. - Не, наистина.

След залез-слънце, тя се засилва наоколо като американка.

Тя си има приятел - Алфредо. През целия ден

събира сили заради предната нощ. - Би трябвало да съм много болна.

Знаете ли, г-це Хъдсън, онези чудеса понякога се случват.