Toto in Madrid (Totò, Eva e il pennello proibito)

ТОТО СКОРЧЕЛЕТИ, АБИ ЛЕЙН

ЛУИ ДЬО ФЮНЕС и МАРИО КАРОТЕНУТО във филма

ТОТО, ЕВА И ЗАБРАНЕНАТА ЧЕТКА или ТОТО В МАДРИД (1959)

Участват още: ДЖАКОМО ФУРИЯ, ХОСЕ ГУАРДИОЛА, РИКАРДО ВАЛЕ

ЛУНА ПИЛАР ГОМЕС ФЕРЕР, ЕНЦО ГАРИЕНИ, ГУИДО МАРТУФИ

ФРАНЧЕСКО МУЛЕ, АНА МАРИЯ МАРКИ, АНА МАЕСТРИ, ДЖАНИ ПАРТАНА

АНА МАРИЯ ДИ ДЖУЛИО, СИЛВИЯ ДЕ ВИЕТРИ, балетът на ПЕПЕ АЛОНСО с ЛУИДЖИ ПАВЕЗЕ

Сюжет и сценарий: ВИТОРИО МЕЦ, РОБЕРТО ДЖАНВИТИ

Оператор АЛВАРО МАНКОРИ

Музика ГОРНИ КРАМЕР

Песента "Гранада" изпълнява РОБЕРТО АЛТАМУРА

Режисьор СТЕНО

Съвместна итало-франко-испанска продукция

Всички събития, имена и герои във филма са измислени

и всяко съвпадение с реални лица и събития е случайно и непреднамерено.

Мадрид

Албум на Гоя

1780, да вървим! - Доминго, вярно е,

че съм чуждестранен гост в този изправителен иберийски институт,

но колко пъти да ти кажа, да ме наричаш "Господин 1780"?

Тръгвай, тръгвай, директорът не чака!

Директорът ще почака, ще чака! Аз нали чаках? Тръгваме!

С халата? - Какъв халат?

Халат! Пеньоар! Верно, че директорът си е у дома и все пак...

Моля.

Добре, добре, значи напускате нашия институт.

От днес сте свободни със своя съучастник.

Момент, г-н директор, не ми харесва "съучастник".

Успокой се, Хосе. Разбирам, че определението не ти харесва.

Вижте, директоре, той не ми е съучастник.

Срещнах го един ден на пл. де Торос, където продаваше карамели.

И от този ден ми стана шофьор, секретар, слуга...

Слушайте, знаем всичко за него: слуга, шофьор,

мошеник, с един въоръжен грабеж преди да се срещнете.

Но знайте, че щом този, да го наречем "пакостник" ме срещна,

забрави бурното си минало и се посвети на по-благородно занятие...

Мошеничеството! - Защо с тези термини, директоре?

Вярвам, че ползването на изкуството от сръчните хора

е характерно за интелигентния човек. - Жалко.

Жалко, че вашата интелигентност ви доведе тук, скъпи Ла Спада/Шпага.

Всъщност не ме доведе интелигентността, а карабинерите.

Моят ум ми позволи да постигна най-високите върхове на професията си,

като опитът и провалът да изнеса нелегално "Пролетта" на Ботичели

от галерия Уфици във Флоренция. - Да. Провалът.

Провал, г-н директор, защото както знаете Уфици има работно време.

Пристигнах, когато тя не работеше и открих, че е затворена.

Скъпи Ла Спада, вие наистина сте рядък и оригинален човек.

Кажете, сега на свобода, имате ли намерение да подновите същото?

Никога! Г-н директор, реших да се върна на село.

На село? Прекрасно! И от какво ще живеете?

Пилета! От пилета, директоре! - Отлична идея.

Желая ви успех, г-не! Късмет! - И на вас!

Моля! - Моля!

Адиос, амиго! Свободата е хубаво нещо!

Да, но това село ще ми донесе тъга. - Какво село?

Онова, в което ще отглеждаме пилета. - Нищо не си разбрал, Хосе.

Единствените пилета, които ме вълнуват не са на село, а в големия град.

Ева! - Раул!

Ева, скъпа, как така си тук? - Разбрах, че излизаш днес. Здравейте!

Добър ден! - Изненадах ли те? - Малко.

Дай да ти се нагледам! Три дълги години. Страдаше ли?

Да. Без теб беше много тежко. Не свърших нищо като хората.

Като съдружник, наистина си незаменим. - Само съдружник?

Разбира се. Имаме само делови отношения.

Е това си е нещастие. - Не и за мен.

А за мен - да! - Да не започваме. Къде да те водя?

До близката поща. Трябва да пратя спешна телеграма.

Вече си родил идея? - Повече от идея.

През тези 3 г. подготвих най-големия обир на века!

Добре, добре. Ще ми обясниш ли за какво е?

Изкуство. Както винаги.

Този път най-важният играч ще е един Скорчелети.

Кой е той? - Ще ти кажа. Един велик копист.

Ще го доведа от Италия.

Усмихвай се.

Прекрасна тайнствена усмивка. Още по-тайнствена.

Идиот! Това прилича ли на усмивката на Джоконда?

Това е гримаса! - Маестро, правя каквото мога.

Така ли? Така ли? И според теб, тази усмивка на малоумен параноик

е знаменитата усмивка на Джокондата? Искам да ти извадя окото!

Аз не съм Джокондата и не искам да съм.

Щом искате да копирате Джокондата, вървете в Париж, в Лувъра.

Да, бе! И там ще пише "Джокондата те чака!"

Чаткаш ли, че ако ми плащаше, щях да копирам Джокондата в Париж.

Направете едно копие и... - Нямам ни едно! Ни едно!

Правя всичко по спомени, по слух.

Не, че се хваля, но само с усмивката не успявам...

Знаеш, че всички знания за изкуството и усмивката на Джокондата ги нося тук!

Всичко е тук, виждаш ли? Усмивката... - Да, да, да, да...

Какво има? Какво има? - Не! Не. Имате цирей.

Къде? Абе какво ми говориш? И те слушам като глупак!

Под "тук" имам предвид в черепната кутия! Мили Боже!

Маестро, искате ли да я оправя? - За Бога! За Бога!

Хванете го! Арестувайте този безумец!

Джокондата не се докосва, още по-малко се оправя!

Преди да я докоснеш, трябва да минеш през трупа ми! Преди!

Вече 20 г. съм в това ателие и никога не ми давате да рисувам!

Ей, опа, айде де! Глас повишаваш? - Не.

Освен това релаксираш пръстите си с ветрило!

Нали? Разпускаш пръстите, а? Тишина!

Единственият, който командва в това ателие съм аз!

Маестрото, професорът, знаменитият Скорчелети! Ясно? Млъкни!

Ти си ученик. Идиот и ученик.

Добре, защо трябва да обяснявам... вече полудявам!

Кой плаща наема за това студио? - Аз!

Кой пазарува необходимите неща? - Аз!

Кой купува четки, бои и т.н., и т.н.? - Само аз!

Видя ли? Ти си глупакът! И нямаш право да говориш и рисуваш. Тишина!

Не бях помислил за това. - А трябваше! Все аз ти напомням!

Не мога повече така! Ако тези бои не бяха отровни, щях да ги изям.

Значи съм безполезен. - Безполезен.

Както винаги си безполезен. Отвори вратата! Веднага!

Така ли ще се изучаваш за художник?

Тук ли е Скорчелети? - Маестрото.

Какво има? Маестрото съм аз, но ако трябва да се плаща, ме няма! Нали?

Не, нося телеграма. Кой подписва, синьората или съпругът?

Какъв съпруг, каква синьора? Ей, о! Сляп ли си? Не виждаш ли?

Да се оженя за него? Къде ти е ума? Кой те е наел на работа?

Върви да се преоблечеш! Върви да се преоблечеш!

Не му обръщайте внимание. Приютих глупака. Няма гражданство.

Как изобщо ти хрумна да питаш "кой подписва: тя или той"?

Колко пъти ти е подписвал ученик, а не учител?

Ако ще обезценяваме квитанцията, това е начина.

Но нали е за потомците, да или не? - В кантората не й обръщат внимание.

Те! Но не и аз! Аз й обръщам. Върви!

Извинете, ами бакшиш? - Бакшиш?

Седем етажа! - И имаш наглостта да искаш бакшиш?

Значи си алчна гадина! Ненаситник! Ами да! Не виждаш ли какво пише?

Скорчелети! Знаеш ли кой е Скорчелети?

Аз! Велик художник! Този подпис струва съкровище!

Знаеш ли какво би направил един събирач на автографи за това?

Какво? И ще ме убие? - Ще ти се нахвърли!

Как да те "убие"? "Убие"?!

Не, ще се нахвърли с огромна сума пари, за да го купи.

Младеж, след 200-300 г. този подпис ще струва милиони, милиарди!

Няма да има цена! Добре, понеже си ти и съм в добро настроение,

дай ми 10 000 лири и няма да говорим. - 10 000 лири? Аз имам само 100 лири!

Как 100? Само? Дай ми 100 лири и ще ми дължиш 9900.

Щом ги избработиш, ги носиш и ми ги даваш. Винаги съм вкъщи.

Излизай! И да не затриеш подписа! Че струва състояние!

Безбожник, какво правиш? Какво? - Нищо, нищо!

Ти оскверни Джокондата! - Не, не, не!

Не биваше да я докосваш! Нали ти казах да не я докосваш?

Ти си бояджия! Може да докосваш само една четка - за брада!

Разбра ли? Разбра ли? Ръцете на място!

Погледни! Погледни! Негодник! Него-... Тишина! Чакай да прочета.

Чакай да прочета. Не надничай. - Не гледам.

И така...

Нужни сме, нужни сме! - Добри новини?

Отлични новини! Готви се! Събирай куфарите, заминаваме!

Къде отиваме? - В Испания! В Мадрид!

Какво ще правим там? - Ще копираме творба

на един велик художник. "Художник Точка". "Точка".

Не съм го чувал. - Няма как. Ти си невежа.

Как ще познаваш Точка? Не го познаваш.

Точка е велик художник. Има го във всяка енциклопедия,

със снимка в анфас, в профил и всякакви други.

Той е създал несравними творби! Точка. Чети нататък.

"Моля елате при мен в Мадрид да копирате важна творба точка"

"Плащане веднага." - Плащане веднага! Ама, че красота!

Станах международен художник. Отивам да работя в Испания, в Мадрид.

В Мадрид! С Ел Прадо/ливада! - В Мадрид! С ливадата...

В Мадрид има ливада? - Да.

Защо само в Мадрид да има ливада? - Само в Мадрид!

Ама, че глупак! Не си ли бил във Вила Боргезе/галерия с градини в Рим?

С голямата ливада, дето кучетата си подскачат... Добре, де, ще видим.

Музей "Дел Прадо", Мадрид

Само Гоя можел да създаде толкова майсторска творба!

Вдъхновен от трагичните събития от нахлуването на Наполеон,

той създал шедьовър с висше етично и духовно значение,

който едновременно бил пропит с потресаващ реализъм.

Обърнете внимание на оригиналната композиция, противопоставяща 2 групи.

Едната група е стрелковото отделение, а втората - осъдените на разстрел.

Сега да поговорим за осъдените... вижте колко е енергичен рисунъка...

енергичният рисунък, рисунък, пълен с драматизъм,

и топлите цветове... топли... топли...

Цветът е наситен, наситен и не е... унил... та, та...

И ако сравните Гоя с някой друг художник, няма да имате съмнение,...

Кой е този, който приказва толкова? - Човек, който трябва да говори.

Знаменитият проф. Франсиско Монтиел, крупен капацитет по Гоя.

И ако каже, че една картина е на Гоя, никой няма да се съмнява повече.

А ако го кажа аз, 3 г. в затвора. Три години в пандиза.

Е, ако картината е оригинална... - Но аз говоря за фалшива картина.

...и особено обърнете внимание

на един от най-характерните моменти за това платно: кръвта!

Кръвта! Кръвта, която пропива земята и я украсява в трагичен пурпур и...

Усещате ли киселия мирис, който лъха от бликащата кръв от отворените рани?

Гоя успял да нарисува дори миризмата! - Професоре...

Не прекъсвайте, г-це! Говорим за мириса на кръв...

Тази кръв, която... - Професоре...

сякаш изтича от картината и пада на пода, капка по капка...

Пазете Гоя! Назад! Далеч от Гоя! - Къде хукна?

Стана й лошо. - Много си е добре.

Вече нищо не разбирам. - Знам. Нормално. Ела с мен и трай.

Не се скупчвайте! Спирате й въздуха! Дръпнете се! Дръпнете се!

Така. Гутиерес, донеси коняк! Коняк! - Професоре, лошо ли й е?

Да, два коняка! 2 коняка! Върви! - Но аз мога... Добре.

А аз ще се занимая с госпожата. - Госпожица!

А сега ще опитам да ти обясня, но ти пак няма да разбереш.

Виж, Раул, предпочитам да ми кажеш истината, не искам да работя на сляпо.