The Rich Man's Wife

ЖЕНАТА НА БОГАТАША

Седнете.

Г-жо Потенца, изслушайте ме много внимателно.

Имате право да мълчите.

Всичко, което кажете, може и ще се използва срещу вас в съда.

Имате право на адвокат, който да присъства на разпита.

Ако не можете да си го позволите, ще ви осигурим такъв безплатно.

Ясни ли са ви тези права? - Да.

Отказвате ли се от правото си да мълчите?

Да.

Отказвате ли се от правото на адвокат? - Да. Не ми трябва адвокат.

Просто искам да ви кажа истината.

Всичко започна преди три седмици. В къщата на съпруга ми.

С Тони имахме кавги. Няма какво да ви лъжа.

Имахме проблеми в брака си, за които и двата имахме вина.

Беше тръгнал да излиза, за да се срещне с любовницата си.

И двамата знаехме, че аз съм наясно.

Май бяхме заедно, само за да се нараняваме.

А онази вечер беше много тежка, защото Тони пиеше.

А когато пие, може да бъде много лош.

Тони, моля те, не прекалявай тази вечер.

Ще се радвам, ако някой ден ми дадеш. Не е задължително да е днес, но…

Все някога да стане. Ако не ти е проблем.

Затова онази вечер реших,

че щом не мога да го накарам да спре да ме лъже, поне аз да престана.

Да не е станало нещо? - Седни.

Това ме съсипва. Повече не мога да живея така.

Напусни го. - Не мога.

Аз ще се грижа за теб.

Не е толкова просто.

Въпреки всичко, Тони ме обича.

По много странен начин го показва. - По друг начин говореше за него,

когато ти помогна за ресторанта. И когато зае пари на бившата ти жена.

Това беше удар под кръста.

Джейк.

Съжалявам.

Не мога вечно да бъда втори. Не е в стила ми.

Затова ще прекратим връзката си.

Не искам да наранявам нито теб, нито Тони.

Аз те обичам. Какво трябва да правя сега?

Съжалявам.

Съжаляваш?

И двамата трябва да положим усилия.

И аз искам да направя първата крачка.

Какво точно искаш да направя?

Да се държиш добре.

Добре, ще го направя.

Ще се опитам.

Ако се държа добре, ти ще направиш ли нещо за мен?

Спри да пиеш, Тони. Това ме плаши, а и не е полезно за теб.

Знам.

Ще опиташ ли?

Да… Ще опитам.

Ще направиш ли още нещо за мен?

Ще ме заведеш ли на почивка? Само двамата, някъде надалеч.

Моментът е неподходящ. Сега е невъзможно.

Новите пилоти не струват. През есента е голям ужас.

Моля те.

Добре. - Благодаря ти.

Всичко бих направил за теб, скъпа.

За къде сте? - Хижата на Мърв Гардънър.

Знаете ли я? - Да. Качвайте се.

Имате ли ключ за тази порта? - Мърв нищо не спомена.

Лоша работа.

Не мога да повярвам. Защо не се сети, че ще ни трябва ключ?

Само ходеше по магазините. Идеята беше твоя.

Ти трябваше да организираш нещата… - Тони, тъкмо пристигаме.

Моля те, не съсипвай почивката ни.

Тони! Готов е!

Тони!

И какво искат сега? Да променят графика?

Не, дявол да го вземе!

Това ще е голяма грешка. Глупости! В никакъв случай!

Аз ще ти кажа какво да направиш. Ще изпратиш проклетия самолет.

Ясно, разбирам. Ами Арни?

В Ню Йорк е. Супер. Ами Франк?

Дай ми един час и после пак ми звънни.

Нека помисля малко. Благодаря ти.

Защо не се прибереш?

И за двама ни ще е най-добре. - Ами ти?

Ще остана.

Какво ще желаеш, скъпа? - "Дюърс", чисто.

Благодаря.

Боже мой.

Добре ли си? - Джипът ми се развали.

За къде си? - Нормандското езеро.

Качвай се. Ще те закарам.

Добре, щом искаш, стой на студеното цяла вечер.

Мен не ме бърка. - Джоуси Потенца.

Коул Уилсън.

Явно много ти е студено. Защо не облечеш това?

Благодаря ти. - Хайде.

Много мило, но не е необходимо. - Не. Майка ми би умряла,

ако не те изпратя до вратата.

Имаш ли нужда от нещо друго? - Не. Благодаря.

Утре ще се върна и ще оправя джипа. - Сама ще се оправя.

Не е кой знае какво. А и няма да се налага да те дърпат.

Ето ти якето. - Мерси.

Довиждане.

Бобината на делкото беше откачена. Пробвай да запалиш.

Браво. Впечатлена съм. Какво ти дължа?

Защо не вечеряш с мен? - Казах ти, омъжена съм.

Да, за човек, който изчезва и те оставя насред нищото.

Имаше много важна делова среща.

Какво би могло да е по-важно от теб?

Ще те взема в 20:00 часа.

Добре.

Какво има? - Това беше грешка.

Нещата отидоха много надалеч. Съгласих се само да вечеряме.

Искаш ли да ми кажеш защо?

Вече няколко пъти ти казах.

Желаете ли още нещо?

Не.

Наистина, по-добре се откажи. В момента съм много объркана.

Баща ми казваше: "Ако жена не иска да спи с теб,

ти разказва за живота си", така че сподели.

Ще пропусна. - Сериозно ти говоря.

Разкажи ми.

От колко време си омъжена? - Седем години.

Богат ли е? - Да.

Как бих могъл да се досетя?

Сигурно си била още дете, когато сте се запознали.

Бях на 17. Избягала от вкъщи. Изключена от училище.

Бях самотна, изплашена и без пукната пара.

Едва свързвах двата края. Започнах като касиерка в една бакалия.

Клиентите постоянно ме задяваха и предполагам…

Нямах кой знае какво самочувствие. Нали ме разбираш?

Отчасти. - Една нощ Тони влезе и…

Приличаше ми на Господ, облечен в костюм за 1000 долара.

Колко мило.

На първата ни среща ми предложи брак и аз приех.

Обичайната приказка.

Принцът се е влюбил в теб, а ти си се влюбила в парите му.

Не е точно така. Обичах Тони. И още го обичам. Обичам съпруга си.

Защо ли си мисля, че ме будалкаш?

Защо не ми кажеш истината?

Използвала си го и сега ти е омръзнал.

Защо си толкова алчна? Разведи се и му вземи половината пари.

Не мога. Според договора ни, ако го напусна, не получавам нищо.

Той обаче е много умен.

Извинявай, че го казвам, но той не ти е вярвал, още когато сте се женили.

Ако някой ме накара да подпиша такъв документ, много ще се ядосам.

И заради това адски много бих намразил този човек.

Сигурно го мразиш.

И то много го мразиш, не е ли така?

Мразиш го, нали?

Понякога.

Понякога ми се ще…

Понякога какво?

Ми се ще да е мъртъв.

Да кажем, че това може да стане.

Да кажем, че един ден Тони излиза с колата,

отива на работа и просто не се прибра вкъщи.

И малката Джоуси става вдовица.

Минава известно време. Никой не те обвинява…

Защото ти си млада, красива. Тони по начало си е бил смотаняк.

Получаваш къщата, мангизите.

Тоест, скъпа, получаваш всичко.

Идеалното решение.

Ще го направя.

Какво ще направиш? - Ще го убия.

Ще убиеш Тони?

Не.

Не. Шегуваш се, нали?

Ами ако говорех сериозно?

Не. Пийнах малко повече.

Не си тръгвай. Просто си говорехме.

Чакай малко. Къде отиваш? - Ще си извикам такси.

По това време няма таксита. Аз те докарах, аз ще те прибера.

Мислех си, че сме приятели. Приятели сме, нали? Харесваш ли ме?

Погледни ме. - Не ме пипай.

Не искаш да те пипам? - Не искам.

Хората казват, че не искат нещата, които най-много искат.

Трябва да спреш да го правиш.

Последно съм си играл, когато бях малък.

Карала ли си на лунна светлина? - Чакай малко. Какво правиш?

Караме на тъмно. - Пусни фаровете.

Искам да сляза! - Няма!

Облегни се и се отпусни.

Пусни фаровете! - Няма! Стига де.

Страх ли те е, скъпа? - Да!

Не е ли яко?

Престани!

Намали! Боже Господи!

Дръж се!

Да му се не види, Джоуси, много ми е готино!

Спри! - Млъкни!

Има портал! Спри! - Ще минем през него.

Гасим фаровете.

Добро хващане, а? Знам какво искаш. - Пусни ме!

Искаш ли да влезем? Искаш. - Пусни ме!

Махай се!

Ах, ти, малка, шибана кучка!

Направи огромна грешка, партньоре.

Какъв огън само. На колко ставаш? - Защо не се пробваш да ги преброиш?

41. Расте.

Ако порасне още, може да го оставиш. - Ще порасна съвсем малко.

Не, благодаря. Отказвам го.

Пожелай си нещо.

Дай на мен.