Miller's Girl

Майната му.

Какво е възрастен човек?

Becomin' one не ме преобрази изведнъж

в нещо изключително или значително.

Аз съм на 18 години и напълно незабележителна.

Затъване в дивата природа

от никъде, Тенеси.

В тази гробница на къща оставена на мен

от моя брилянтен и егоистични родители.

Те не са мъртви...

въпреки че се преструват, че съм.

Те са постоянно в чужбина.

Литературата е моята утеха в самотата.

И писането е единственото ми средство за бягство.

Защото, разбирате ли...

Никога не съм напускал краищата на този град.

Той е направо готически, наистина.

Самотно момиче копнее да избяга

безкрайната скука на малкото си село.

Самотно момиче копнее да бъде значима.

Самотно момиче копнее да бъде обичано.

Книгите правят копнеж изглежда романтичен, но е ужасен.

Това е алчно.

И аз нося копнеж като шибан воал.

Но днес?

Днес идва с нещо ново.

Нещо изненадващо.

Днес срещам един писател, като мен.

Учител.

Този, който по някакъв начин намери вдъхновение

на място като това.

Ако можете да повярвате.

Ами...

Предполагам, че дори гробищата растат цветя.

Добро утро.

Сутрин.

Знаеш, че класът не започва след още един час.

Знам. Не обичам тълпите.

Ами...

-Живеете ли далеч? -Достатъчно близо, за да се разхождате.

-Ах, къде е това? -Ловел Хил?

Живеете в Lovell Hill?

-Знаете ли го? -Просто не мислех, че е

заети от нещо освен призраци.

Кой казва, че е така?

Ти, ти наистина живееш в Ловел Хил?

Уау.

Той е огромен.

Родителите ми са адвокати.

-Хм, какъв вид? -Скъпият вид.

А ти искаш да станеш адвокат?

Толкова, колкото искам да бъда ученик в гимназията.

Как се казвате?

Cairo Sweet.

Аз съм г-н Милър. -Знам.

Моята приятелка Уини ми препоръча вашия клас.

У-ха.

Ух...

Предполагам, че сте получили един от тези преди...

празниците.

Имате ли възможност да го разгледате?

Прочетох го.

АЗ, АЗ, Знам, че изглежда много,

но ти обещавам. че ще се справим.

колкото се може по-бързо.

Прочетох целия списък.

Чакай, ти ги четеш?

Е, като, има 12 книги в този списък.

Забавлявам се усилено.

-Уини. -Мм. Хм, хм.

Един семестър не ви е бил достатъчен?

Пропуснахте ли ме?

Не го направих.

Е, това е много лошо.

Прекалено си облечен, както обикновено, виждам.

Бельото ви, както обикновено, виждам.

Колко скучно.

Цензурата е мъртва.

Тя не може да съществува с интернет.

И все пак е така.

Знаете ли защо?

Да.

Дали вие?

Невежеството е продукт на мързела.

Не е ограничение.

О. Извинете ме,

но какво казвате?

Искате пилешка бисквита

и кока-кола?

Мм. Е, чухте шефа.

Време е за chickybikky Coke-y, хайде.

Искате ли нещо, г-н Милър?

Не, благодаря ти, Кайро.

Мило от ваша страна да попитате.

Виждам какво сте направили там.

"Кайро, мило от твоя страна да попиташ."

Не.

Добър.

сякаш никога не сме чували това преди.

Исус.

Боже мой.

Какво четете?

-Нищо. -Не прилича на нищо.

Тя е на ученик.

Да? Как се казва тя?

Откъде знаете, че е момиче?

О, момчетата са твърде мързеливи за да четат порно.

Откъде знаете, че е порно?

"Марсел иска да ме да я чукам.

"Тя скача от дивана

- "и се натиска..." -Борис.

"...между мен и момичето.

"Всичко е толкова фантастично ужасно

- "че не мога да се движа". -Дай ми това.

- "Марсел се протяга..." -Ок.

-"...нейната малка разцепена смокиня." -Това е напълно достатъчно...

-Добре. -...на твоето говорене...

-И утре тест, деца. -Мисля, че.

Е, "Разделена смокиня" е шибана поезия.

-Това кафе е за мен? -Също и бисквити.

Един от вашите?

О, да, това е един от твоите.

Един от моите. Точно така.

Христос!

Не знам какво правиш,

-но това са някои... -А, знаете ли. Хайде, сега.

Опитвам се само да ви подмамя. Какъв...

-Човек, това е добре. - "О, аз чета The Paris Review.

- "Толкова съм умен". -Не можеш ли?

"Всички, аз съм в гимназията.

- "Но аз чета The Paris Review. - Борис. Борис. Хайде.

"Аз съм по-добър от повечето хора."

-Спрете, моля. -Това нейният дневник ли е?

О, какво имаме тук?

Добре, добре, добре.

"Апострофи и амперсенди..."

шест ужасяващо романтични разкази

от Джонатан Албърт Милър.

-Тя има моята книга? -Мм-хм.

Изглежда, че е така. Също така изглежда.

тя е единствената която го е проверила.

Да, ама нямате ли клас, който да преподаваш?

Е, знаете,

Не мога да започна деня си без да те видя.

Не, наистина не можете.

Хей, как си постигнал резултат голямата стая?

Те намаляват театралната програма.

Но те те задържаха?

Заедно с другите реквизити, да.

-Дам. -Mm-hmm.

-Здравей, съпруга. -Здравей, съпруже.

Беатрис.

-Какво? -Погледни ме.

Хах.

Ден на червената буква.

Какво, вашето училище най-накрая получи компютри?

По-добре.

Закрити бани?

Писател.

Човек, който чете "Finnegans Wake

по собствено желание. Можете ли да повярвате в това?

Е, завинаги съм зашеметен че децата

в тази забутана колиба изобщо може да чете.

И, познайте какво още?

-Нагъл обяд. -Mm-mm.

Апострофи и амперсанди.

Тя...

Тя го провери от библиотеката.

Те носят вашата книга в библиотеката?

Aw. Ебаси.

-"Конфедерация на глупаците". - Мм-хм.

Е, дълбоко вдишайте.

Щастливо място.

Моето щастливо място има всичките им глави

набучени на писалки Montblanc.

Споделете богатството си.

Здравей, Ейми.

Какво? Шегуваш ли се?

Бях напред-назад цял ден

с офиса в Нашвил който не може да формулира

какво искат.

и някак си мислите. могат да изразят

към мен, което е доста амбициозно

като се има предвид как мислят.

"изразителен" е датско сирене.

И така, на път съм да започна шибаното изгребване

зъбите ми с бебешка лъжичка.

-Mm. -Те могат да отидат

да се прецакат, ако мислят, че че ще променя края.

Добре, приятно изкарване, довиждане.

Тук сега.

Наздраве.

Наздраве.

О, това е толкова хубаво.

Ей, чел ли си някога..,

Под покривите на Париж, Хенри Милър?

Мед, първият ми екземпляр стана толкова лепкав,

Трябваше да го изхвърля.

Тази начална част с проститутката...

-Мм. Мм-хм. -...и парите за сперма?