His Dark Materials - Third Season

Извинете?

Това ли е Земята на мъртвите?

Кажете ни къде отивате.

Сякаш нещо ги тегли напред.

Пан, престани.

Какво прави той?

Точно това очаквахме. - А къде са деймоните им?

Били сме в светове без деймони.

Хайде влез в джоба ми.

Това са хора, които трябва да имат деймони, но нямат.

Той добре ли е?

Нищо му няма.

Не изглежда така.

Това виждала ли си го преди? - Не.

Да не сме на грешното място?

Не, това трябва да е.

Хайде.

Спрете там!

Стойте!

Привет.

Радвам се да ви видя отново.

Предайте на кардинала, че г-жа Колтър се е върнала.

Т Ъ М Н И Т Е М У М А Т Е Р И И Лайра и Смъртта й

Добре, това е добре.

Не, не. Спрете!

Всички да спрат!

Вие!

Да, на вас говоря.

Вие не сте мъртви.

Стана случайно. Някакви мъже ни гонеха и се озовахме тук.

Ако не сте мъртви, не сте добре дошли.

Вижте...

Идваме отдалече. Трябва да намеря един свой приятел.

Първо ви били гонили, сега пък търсиш приятелство...

Няма да го намериш тук, лъжкиня такава.

Идете в зона за изчакване 32.

Дайте им това.

А докога ще чакаме?

Докато умрете, разбира се.

Вървете де!

Какво пише?

Това ще да е мястото. Трябва да намерим водата и да я прекосим.

Дано не сме претърпели трайни щети след последната ни среща.

Само се опитвах да защитя дъщеря си.

А вие имахте да казвате много неща.

Редяхте красиви думи за бягство, глупост и грешки.

Знам, че кардиналът ви е надъхал с тях.

Отец президентът.

Моля? - Той не е кардинал,

а отец президент.

И не бяха негови думи, а мои.

Да, виждала съм подобна обсесия.

Нима?

Не мисля така.

Не мисля, че разбирате вярата.

Отче Гомес, вие сте много млад.

Да не мислите, че не знаехме, че ще дойдете?

Че ще се върнете?

Тук, където ви е мястото.

Трудно ми е да преценя какво знае и какво не знае Магистериумът.

Изглежда вярата му все пречи.

Кой е?

Отец Гомес. Водя... - Аз съм, Хю.

Или вече отговаряте само на "отец президент"?

Хайде отворете ни.

Влезте.

След вас.

Госпожо Колтър.

Момчето ще остане ли?

Благодаря, отче Гомес.

Чудесно. Сега сме само двамата.

Арестувана сте. - Колко разочароващо.

За умишлено укриване. - Не е необходимо.

Тук съм да помогна. - Попречихте ни да намерим Ева.

Изслушайте ме.

Дойдох тук доброволно.

Избягах от крепостта на Азриел при първа възможност.

Вижте ми дрехите, Хю.

Дори ви докарах изобретението му.

Сигурна съм, че учените ви ще му се зарадват.

Важно е само детето.

Моето дете.

Алетиометърът ясно каза коя е тя

и какво може да ни донесе.

Още ли се самонаранявате?

Аз ви направих кардинал. За да спечеля доверието ви.

А вие ме предадохте. - Аз съм ви предал?!

Тя е грехът! - Не.

Тя е потенциал за грях. Бях наясно с това

и бях измислила начин... - Нищо подобно!

... да я държа в безопасност.

Лъжите ви са възмутителни! - Вие съсипахте всичко!

От каква опасност си мислехте, че я пазите?

Грехопадението е станало

не когато се е появила Ева, а когато е била изкушена.

Някъде там има изкусител. Змия.

Аз трябваше да предотвратя срещата им.

Контролирах и нея, и момчето - всичко.

Но вие изпратихте войските си и ги уплашихте.

Предполагам, че брат Павел ви е казал за кинжала.

Толкова е могъщ, че може да убие дори Всевластния.

Аз го счупих.

Подчиних го.

Така че не подценявайте това, което мога да направя за вас.

Нека отново бъда ваш съветник.

Фокусирайте се върху битките и оставете Лайра

и изкушението й на мен.

Азриел продължава ли да търси момичето?

Той никога не се е интересувал особено от нея.

Привлича го кинжалът.

Но сега е счупен, а той мисли само за войната си.

А начинът, по който я води, Хю, е...

... ужасяващ.

Мисля, че го видях да убива ангел пред очите ми.

Ангел ли?

При Азриел е отишъл ангел?

Да.

И той би му посегнал?

Би посегнал на всичко, което му пречи.

Казвам ви, че го е обзела лудост. Затова и дойдох, Хю.

Да ви дам каквото мога.

Значи сте на наша страна в борбата?

И срещу Азриел.

Срещу Праха.

Съмнявате ли се в мен?

Понякога е трудно да се разтълкува предаността ви, Мариса.

Имате ума ми,

тялото и душата ми.

И благодаря на Всевластния,

че вие сте начело на Магистериума,

а не кардинал Старък.

Той не можеше да устоява на изкушението.

Но вие...

Вашето въздържание е впечатляващо.

Помнете какво правехме заедно.

Житейските ни пътища са неразривно свързани.

Документи?

Идете в зона за изчакване 507.

Друга зона за изчакване? - Не, не друга.

Зона за изчакване 507. 507.

Това трябва да запомните. - Къде е тя?

Питайте. Всички чакат, също като вас.

Документи?

Добър вечер. - Това е за вас.

В знак на примирие.

А какво е по-точно?

Да не се превърне в килия?

Така ви намерихме.

Любезен дар.

Наистина ли?

Майка.

Тя помогна с охота.

Естествено.

Винаги е била невероятно елегантна.

Здравейте, госпожо Колтър.

Точно това е проблемът с насекомите. Пъхат се навсякъде.

Аз съм най-малкият ви проблем.

Той ли те изпрати?

Да, качих се в апарата "Интеншън".

Дошъл си да шпионираш или да ми помогнеш?

Какво планирате? - За да докладваш на Азриел ли?

Няма да стане. - Не мога.

Магнитният ми резонатор пострада по време на бягството ви.

Интересно. Значи всъщност ти се нуждаеш от мен.

Смятате да ги убиете, преди да убият Лайра.

Ами ако те ви убият преди това?

Много лесно се излагате на риск.

Какво знаеш за това място?

Какво си видял?

Хайде, нямаш избор.

Без мен нямаш "Интеншън",

а без него не можеш да се върнеш при Азриел.

Кажи какво си видял!

Следя отец Гомес.

Изглежда една конкретна стая представлява интерес за него.

Още ли да вървим?

Струва ми се, че така трябва.

Гледат ни, нали? - Да, и нищо не казват.

Все едно сме във филм на ужасите.

Защо човек би гледал филм, който го ужасява?

Добър въпрос.

На мен ми хареса филмът с мечката. - Вие кои сте?

Пътешественици.

Отиваме в Земята на мъртвите.

Значи сме в една посока.

Моля ви, ние сме неориентирани, а вие изглеждате почти дружелюбен.

Искаме да знаем как стават нещата тук.

Добре, може да влезете.

Благодаря.

И така...

Представете се.

Здравейте, аз съм Лайра, а това е Уил.

Няма да ви безпокоим повече, отколкото трябва.

Търсим мой приятел в Земята на мъртвите.

Не знаем дали това е част от нея, или как да стигнем.

Ако можете да ни кажете нещо, ще сме ви благодарни.

Защо Смъртта им не ги е насочила?

Лариса, те са дошли за помощ. - Не би трябвало да им е нужна.

Говорете със Смъртта си. - Нямаме такава.

Не сме мъртви.