لومړۍ 200 کرښې.
Мейдей, мейдей. Мауч получава сърдечен удар.
Отстранен си за 60 дни без заплата. Опитах се.
Не беше наясно с нищо. - Вече не съм същият като преди.
Пенсионирам се. Това е последната ми смяна.
Трябва веднага да излезем оттук. - Толкова съжалявам, Мауч!
Да вървим, да вървим!
Положението с татко не е идеално. - Кога си тръгва?
В брака не се постъпва така. - Разбирам, че искаш да му помогнеш...
Нима? Защото наистина не ти личи.
Входът е блокиран. Напуснете сградата, откъдето можете.
Габи там ли е? - Да, скъпи. Тук съм, тук съм.
Габи. Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога.
Обичам те.
Сбогом, Габи. - Не, не!
Спешен случай. Отряд 3.
Автомобил 81, Пожарна 51,
ако ме чувате, скрийте се, където можете.
Ще пуснем водните струйници. - Началник, ще ги сварите живи.
Какъв избор имам?
Не е много, но само това можем да направим.
Скрийте се. - Канел, насам. Движение.
Отрядът се отправя към източното стълбище, началник.
Пускаме струйниците след десет...
девет...
Хайде! - Осем...
Седем...
Шест... - Скрий се, скъпи.
Пет... - Хайде, скъпи.
Четири...
Три...
Две...
Едно.
Това е. Пуснете струйниците.
Мауч! Хърман!
Мауч! Хърман!
Хърман.
Хърман.
Кейси. Севърайд, Канел, отговорете!
С Канел сме добре, началник. Излизаме навън.
Виждаш ли Кейси наоколо?
Не, началник.
Кейси.
Кейси!
ПОЖАРНИКАРИТЕ НА ЧИКАГО сезон 6, епизод 1
Когато мисля за живота на Матю Кейси,
се сещам за точно определени думи.
Честност, почтеност,
и смелост, разбира се.
Но мога да кажа и други думи.
Като...
Брат.
Син.
Съпруг.
Имам късмета да го наричам свой приятел.
Матю Кейси...
Горд съм да ти връча този Медал за храброст
не само заради смелостта, която прояви в пожара на Саут Бишъп,
но и заради храбростта, която демонстрираш
всеки ден по улиците на Чикаго.
За почест!
Много добре ти стои, момче.
Виж, аз... - Има нещо, за което...
Татко, какво става? - Ами...
Става това, че официално се махам от главите ви.
За какво говориш? - Безкрайно съм ви благодарен
за помощта, която ми оказахте през последните месеци.
Имам три чудесни предложения за работа...
Татко, щастливи сме, че си при нас.
Да, да. Дори повече от това. - Знам и го оценявам.
Но ви досаждах твърде дълго. Така че без повече приказки.
Толкова те обичам, дъще.
И аз те обичам.
Мат, поздравления за медала и най-искрени благодарности.
Винаги на твое разположение. - На крачка съм от следващата глава
в приключението, наречено Животът на Рамон Доусън.
Нали знаеш, ако не се получи... - Не, не.
Отсега нататък само нагоре.
Много те обичам.
Това беше... неочаквано.
Да.
За пръв път от месеци цялото място е на наше разположение.
Да.
По-добре свали тази униформа. - Да.
Ех, Труди!
Маучи! Той се върна!
Изглеждаш невероятно! Не изглежда ли невероятно?
Невероятно. - Хубаво е, че пак си тук, Мауч.
Благодаря. - Сякаш не го посещаваше всеки ден,
докато беше на легло. - Бях отстранен за 60 дни.
Трябваше да съм зает с нещо, нали? Ела тук. Хайде.
Имам нещо за теб.
Здравей, Мауч.
Дръж ги затворени, става ли? Добре, тук завий.
Точно така. Ta-дa!
Идеално е, нали? Маркира мястото ти
и ти осигурява необходимата лумбална подкрепа.
Много мило от твоя страна, Джо, но продължителното седене
води до сърдечно-съдови заболявания. - Разбира се. Толкова съм глупав!
Знам фантастична рецепта за подсилващо смути.
Здравей.
Да не би още да ти се мазни заради поведението при отстраняването му?
Не, това вече е в миналото. - Не и за него.
Ей, бум-бум! Как се чувстваш, Мъртъв Мауч?
Не съм мъртъв, Хърман. - Сърцето ти спря!
В моргата съм виждал по-подвижни тела от твоето.
Всичко е зад гърба ми. Ходя на фитнес и спазвам хранителен режим.
Ям семена от чиа и различни полезни неща.
Изглеждаш супер, Мауч. Наистина. Но прякорът Мъртъв Мауч си остава.
Да. - Предупреждавам всеки, който упорства
да ме нарича така... - Отис, Хърман. Мъртъв Мауч.
Добре, стига, момчета. Оставете Мауч на мира. Той преживя много.
Ето, приятел.
Е, как е? - Може ли...
Чиата ще остане за по-късно.
Мога ли да ти помогна, приятел? - Търся някого.
Ей, кучко. Да не мислиш, че можеш да ме засягаш,
без да има последствия?
Блокът ми е празен заради онлайн оценката ти.
Стани по-добър хазяин и с удоволствие ще я изтрия.
Всеки ден с теб е проблем. Течащ кран, ново оплакване.
Цели 15 години не съм имал такъв наемател.
Защото ги малтретираш. Опита и с мен. Но няма да позволя да ме обиждаш
и да ми хвърляш пясък в лицето. - Плати си наема.
Първо оправи хладилника. - Искам парите до петък
или Бог да ти е на помощ... - Прочети правата на наемателите.
Бог да ти е на помощ.
Всичко наред ли е?
Да.
Такър се е захванал с грешния наемател.
Е, лейтенант Кейси, в дирекцията се носи слух,
че вече те държат под око. В добрия смисъл.
Чин капитан в бъдеще. - Леле, Господ да ни е на помощ!
Радвам се, че вече не съм съветник. Концентрирам се върху работата,
в която наистина съм добър. - Хубаво е да го чуя.
Относно Джейсън Канел. - Какво е станало?
Отказали са ни допълнителен човек в отряда, така че...
Намерих му постоянно място в първа смяна.
Това е чудесно. Ще му се обадя да го отпразнуваме.
Дона. На какво дължим удоволствието?
Майната му на удоволствието! Наистина се радвам да те видя.
Ето защо се омъжих за теб. Момчета, макар жените да твърдят,
че не обичат да бъдат омайвани с приказки, не е вярно.
Ще го запомня. - Да, запиши си го.
Изчезвайте.
Е? - Дойдох да ти напомня,
че утре е първата ми родителско-учителска среща,
и ще ти трябва този знак на колата, за да вземеш Терънс от забавачката.
Ясно. Считай, че съм се погрижил. - Припомни ми защо се преместих
от началното училище в гимназията. - Ако не ме лъже паметта,
каза, че се нуждаеш от предизвикателство.
Аз ли съм го казала? - Да, ти.
Добре. Трябва да вървя. Тази сутрин ще има събрание,
всички са длъжни да присъстват. - Добре, тръгвай.
Благодаря ти, че се отби.
Имам страхотни новини. Приятелката ми Хоуп Джакино е в града.
Писа ми, че идва насам. - Продължавай.
В гимназията й викахме Шок-и-страхопочитание , защото винаги
вършеше откачени неща. Ще я харесате.
Цели четири години беше Лакома кралица на Фаулъртън .
Добре, вече можеш да спреш. - Не, тя е голяма работа!
Искам да ида на купон с нея. - Приемам.
Утре ще я заведа в Молис . - Хърман, утре вечер искам да почивам.
Никакъв шанс. - Фаулъртън е в пожарната!
Не ти ли горят ушите? Точно говорех за теб. Изглеждаш страхотно!
Направо бълнуваше за теб. Здравей, Брайън Звонечек.
Джо Круз. Приятно ми е.
Виж се само, работиш с толкова пожарни мъже.
Пожарникари. Така се наричаме.
За колко време си в града? - За няколко седмици.
Готова съм за забавление. - Чудесно, аз съм собственик на бар.
Съсобственик. - Аз го управлявам, така че...
Добре, ще ида да проверя обяда. Хоуп, беше ми приятно да се запознаем.
Не се притеснявай от тези двамата. Те са безобидни.
Но не прекалено, надявам се.
Кели, един въпрос. - Да?
Когато тренираш, върху бързото напомпване на мускулите ли наблягаш,
или го правиш с по-малко напрежение, но с по-висока повторяемост?
Какво? - Занимавам се с концентричен кросфит
заради мезоформната си физика. - Вдигам само тежести, човече.
Разбира се. Тоест, и аз също. Пробвам и малко пауърфит и ексфит
за вътрешен баланс. - Е, братко, изглеждаш супер.
Имам два билета за тазседмичния мач на Мечките.
Твои са. 50-та ярдлиния, 20-ти ред горе.
Леле! Благодаря ти, Джо.
Ще се съглася, че ми харесва как звучи капитан Кейси .
Което ме прави госпожа капитан Кейси . - Ще спра слуха,
преди да е излязъл изпод контрол. - А това е следващата стъпка
към началник Кейси . - По-лоша си от останалите.
Казвам само, че бялото ти отива. - Да бъдеш началник си е политика.
Занимавах се достатъчно с нея. От сега нататък ми дай брадва
и лост и ми посочи пожара.
Няма да съм особено щастлив, ако ме превъзхождаш по чин.
Просто те уведомявам. - Благодаря за предупреждението.
Доусън каза, че си разкарал стареца й. - Какво е казала?
Каза, че си е тръгнал, но реших, че... - Ръцете ми са чисти.
Замина си по собствено желание. - Хубаво. И какво е усещането?
Нямаш никаква представа. - Помощ!
Помощ! Помогнете на малкото ми момиченце!
Помогнете ми! - Габи! Брет!
Хайде. Оставете я тук долу.
No comments yet. Be the first to leave one.