My Friends Act II (Amici miei - Atto II°)

ВЧЕРА

На добър път, господине!

Този е мой!

- Татко! - Пак ли пътуваш!

Все между краката си го намирам.

Влакът от 3-ти коловоз тръгва за Емполи.

Да тръгваме!

ДНЕС

Благодаря.

Не може да паркирате на гробището.

Не разбирам.

Параклисът е там, не тук.

Казвам, привилегирован допуск, това важи и за вас.

Гробен инспектор. - Инспектор, но какво говорите?

А колко време ще стои тук? - "Куинтана" или "секта".

Между другото, кажи на братството да я поизчистят!

Добър ден. - Добър ден.

- Колко струват жълтите цветя? - 1500 лири.

- Тези маргаритки? - 1 000 лири.

- По дяволите! - Не мога да ги продам за по-малко.

- Колко струват 12 гладиоли? - 6000 лири. - Майната ти!

Майната му.

Сасароли, покажи се!

- Професоре, не бъдете "тиква". - Тиква си ти!

Меландри, не говоря на тебе. - А, аз ти говоря.

Не продаваш ли енциклопедии в провинцията?

Да, на кокошките!

Ти, нямаше ли експертиза в Лука? - Я, и той е дошъл.

Обади ми се и каза, че днес ще прави цезарово сечение.

Машети ...

Минавах от тук.

Момчета, не трябва да се срамуваме.

Годишнина на приятел като Пероци, не е престъпление.

Който не е дошъл днес, има баща рогоносец и разгонена майка.

Не обиждай татко и мама, те са настанени тук и могат да те чуят.

Трябва да идваме по-често, съпругата и детето му никога не идват.

- Този гроб е отвратителен. - Дръж.

Дръж.

И ето ни тук, четирима приятели,

събрани от дългогодишна дружба ...

след смъртта на един от нас, въпреки различията ни.

Професор Сасароли, известен клиницист и хирург.

Рамбалдо Меландри, Общински архитект ...

назначен с малко гласове в градския съвет на благоустройството.

Гуидо Неки, собственик на едноименния ресторант ...

И аз, граф Рафаело Масети. Вече не знам как да се определя.

Обединени сме от неизказани правила, правото да се дразним ...

Желанието да се смеем и да се забавляваме ...

И накрая най-трудното, никога да не се взимаме на сериозно.

Виж там онзи вдовец? - Отивам.

Не, защо ти? Ще хвърляме чоп!

Не, виждал съм го и преди. Мой е.

Извинете, познаваме ли се?

Познавам я, Аделина винаги ми говореше за вас.

Да не сте роднина от Кротоне? Много повече от роднина.

Аделина много ви обичаше.

Извинете, но кой сте вие?

Името няма значение след смъртта, разбирателството и прошката остават.

И двамата я обичахме, и тя ни обичаше двамата ...

Мен физически, вас духовно, Паоло.

Какво говорите?

Тя беше ... Аделина беше ...

Паоло, ние сме братя в болката.

Невъзможно е.

Аделина, точно ти!

Кога?

Струва ми се, че винаги съм я обичал.

По време на курса ми в Германия?

Не трябваше да ходите в Германия, Паоло.

Ела и ме прегърни, Паоло. Просто искам да ти бъда приятел.

Искам да остарея с теб в памет на Аделина, съпругата и любовницата.

Само? Долна уличница! Кучка, кучка!

- Не обиждай моята Аделина. - Коя е твоя? Прасе, свиня!

Спри се!

- Стига! - Нарушаваш покоя на мъртвите!

- Срамота! - Бих искал да ви видя на моето место!

Тази скандална уличница, крадла!

- Успокой се. - Ето ти, кучко!

- Майната ти! Тръгвам си! - Паоло, не понасям обиди.

- Прощавам ти. - Стига, ще се върне.

- Този искаше да те убие. - Защото беше добре изиграно.

- Прекалено се задълбочи. - Всичко беше ясно.

- Аз предпочитам стила на Пероци, който беше някак по-фин, по-деликатен.

Обикновено, всичко свършваше с прегръдка.

Той беше незаменим в тези неща.

Беше майстор на погребенията, поклоненията и опелата.

Помните ли, какво измисли за жената на хлебаря, за да я чука?

Страшен беше Пероци. - Голяма работа беше.

Беше някъде през 66-та, ако не се лъжа? Или там някъде.

По това време, Пероци беше новинарски репортер.

Здравей! Утре ще стачкуваме.

- Наистина ли? - Да, тук е написано.

Излизаше от редакцията в час, в който хлебарите отваряха пекарните.

Джорджо? - Да.

Какво правиш? - Идвам.

- Знаеш ли какво има тук? - Какво е направил папата?

След като прочетем вестника ...

Веднъж обработил добре хлебарката, отиваше да се избъзика с мъжа й ...

с който му харесваше да поддържа добри отношения.

- Антонио, имаш ли днес "рогчета"? - Винаги имам, Пероци!

- Топли ли са! - Току-що са извадени.

Завий ми две, за жена ми. Добре. Сега са излезли от фурната.

Днес работихте до зори.

Трябва да сте мъртъв от умора! - Ох, най-вече болките в бъбреците.

Да, свикнах. Да се върна в къщи, ще изпусна най-интересното.

- Ето и рогчетата, господин Пероци. - Благодаря.

- Ето и парите, господин Антонио. - Приятен ден!

Казах му да внимава, защото много съм врял в такива случай.

Съпругата му беше много по-ревнива и от моята.

Добро утро семейство! Здравей, Лаура.

Здрасти Лучано.

Каква нощ! Преди в 22:30 часа, целият град заспиваше.

Затварях хрониката и лека нощ. Сега всички са будни и правят пакости.

Грабежи, набези, пожари, наркомани, самоубийства.

Пристигат много новини и трябва

непрекъснато да променям заглавията ...

Докато ги оформя и ето, че се е съмнало.

- И си длъжен за това? - Разбира се за вестника.

Обадих се тази нощ в редакцията на вестника,

да те помоля да отидеш до аптеката.

Лучано има възпалено гърло, но ти вече беше излязал.

О, милия малък Лучано! Дай, да ти видя гърлото. Кажи, а!

- Показа го на майка си! Казах ти, че беше излязъл.

- Това е невъзможно. В колко часа? - В 3, сега е 7.

- Не, сега е 6:45 сутринта. - 7 часа е.

Не, не, седем без четвърт. Виж. - Точно 7 часа е!

Закъснял съм само с четвърт час. Какво толкова.

Не е само четвърт час, ти съсипа най-добрите години от живота ми.

Какво съм ти направил? Дори ти донесох топли рогчета!

А, значи рогчета, гузен подмазвач!

Три пъти ми се закле, че с онази всичко е приключило.

Надявам се, в най-скоро време, да пукне при злополука.

Не кълни, че може да се сбъдне. И после ще съжаляваш.

Надявам се да умре скоро.

Хората ме предупредиха, но аз не им повярвах.

- Не говори така пред детето. - Той трябва да знае какъв е баща му.

Отивам си, връщам се при родителите си. И този път е завинаги.

Но, Лаура. Нека да се помирим.

Махни се от очите ми, лъжлив глупак!

Лучано, видя ли? Направих всичко, което можах.

С две думи, нищо!

Хайде, мама иска да те заведе в дома на баба ти и дядо ти.

Мен?

Да. Хайде, облечи си якето, не я карай да те чака.

Чакай! Ще ти помогна, ще взема куфара.

Лаура, детето е готово.

- Размисли, промени мнението си! - Детето? Детето остава при теб.

Защо?

Така ти е твърде лесно. Ще се грижиш за Лучано.

Трябва да разбереш, какво е да имаш дете.

Лаура, защо, той няма вина!

Лучано има нужда от майка.

Имам нужда от спокойствие и уважение.

Никога не съм го имала с теб. Никога!

- И сега? - Ще ме заведеш ли на училище?

Имаш възпалено гърло.

Беше оправдание, мама да ти се обади.

Разбрах, че тази сутрин няма да се спи.

Пероци мина дневна смяна във вестника, за да бъде със сина вечер.

- Татко. Не! Не е справедливо. Не важи!

Как да не важи! - Той ме блъсна в лакътя!

Важи, важи. - Да пиша ли?

Трябват му две, пиши. - Не, не пиши нищо!

Искам да се прибера вкъщи.

Така ли? Какво ще правиш там по това време?

Ще спя. Късно е. Спи ми се. Гледай някой филм по телевизията.

Не обичам. - Тогава има джубокс или флипер.

Това е страната на приказките. Аз не съм Пинокио.

Трябва да стана рано, да преговоря по история и природни науки.

Детето е право. От три часа е тук. Не виждате ли, че му се спи?

Кармен, направи на детето едно силно кафе, да си довършим играта.

Всички сте големи глупаци.

Пероци, много лесно е да си баща, а жена ти вкъщи да се грижи за всичко!

Е, добре. Ще си легнем с кокошките. Хайде.

- Продължаваме. - Не, трябва да тръгвам.

Къде отиваш? - Имам ангажимент ...

Довечера и утре.

Утре? Забрави ли, за ангажимента, който поех към квинтета?

Може да направим квартет. Пероци е зает с детето, не трио.

- Какво беше за утре? - Събота е 30-ти, не помниш ли?

О, Боже, майка му стара!

И друга вечер да беше, все тая. Ти приключи с вечерите.

И сега какво? Стига! Не мога да се лиша от всичко заради теб.

Разбра ли? Проклет да съм! Хайде, тръгвай.

Годишният конкурс на Полифоничната Академия на Арецо ...

беше една от най-значимите цели, вдъхновяващи всеки един хор.

Бяхме упорито репетирали, за да се представим в отлична форма ...

пред многобройната публика, и изключително строгото жури.

Бонвиван, зум!

Бонвиван ...

Бонвиван, зум ... Зум!

Пом, пом, пом, пом, пом, пом, пом!

Бонвиван, зум! Пом, пом, пом, пом, пом.

Пом, пом, пом, пон. Бонвиван, зум!

О, Букайола, ти ме предаде! Казваш идвам, а си тръгваш!

Бонвиван! Зум! Пом, пом, пом, пом

Пом, пом, пом, пом. Бонвиван, зум!

На кого му пука! На кого му пука!

Извинете, Ваше Преосвещенство. Не знам какво става?

Извикайте полиция! - Изгонете ги! Негодници!