Authors Anonymous

Слънце, залязвай.

Извинявам се.

Каква е моята мотивация?

О, добро момче. О, добро...

мислехме, че това ще бъде риалити шоу.

Да, като Кардашиянс. Обичам го.

Знаеш, че харесвам такъв вид шоу. Искам да правя такова.

Наистина ли?

Документално?

Какво е това?

Значи... това ще бъде документално шоу за писателска група?

Мислех... мислех, че ще бъде просто за нас.

Просто... Не, че трябва да е само за нас, щото знаеш, има повече хора...

Но искам да кажа, че сме основните в групата, скъпи.

Така си мисля?

Да, мисля, че това ще бъде като онова нещо, което гледахме по телевизията снощи.

Холокостът.

Да, холокостът. Той беше...

дълъг, нали?

Беше много дълъг, но имам предвид...

Беше, беше... могъща работа.

Тежка. Мощна.

Да. Тежка.

Но, имам предвид...

Обичаме документалните предавания. Да, обичаме ги.

Да.

Обичаме ги, нали Уинстън?

Червената светлина означава ли, че камерата е включена?

За какво беше всичко това?

Какво? Ало.

Мария! Можеш ли да дойдеш да вземеш Уинстън, моля?

Уинстън, трябва да се махаш.

Мария.

Чакай. Трябва да открия Мария.

Не можем, не можем.

Мария!

Е, добре дошли в нашата скромна обител.

Нанесохме се тук преди две години.

Мария!

Скъпа.

Нещо като мечтаната къща е за нас.

Знаеш ли...може би.

Май трябва... Не съм се облякла.

Можем ли да започнем отначало?

Писателската ни група се събира всеки вторник вечерта.

Най-често в Алън и Колет. Понякога се сменяме.

Това съм аз с глупавите очила. Обичам да идвам в групата.

Всички имат толкова конструктивна обратна връзка.

Наташа, руската селянка, се облича толкова бавно.

Погълната тотално, напълно, абсолютно, определено

от безкрайни мисли за Юри, който галеше гърдите й.

Другата му ръка опипваше женствеността й, знаейки, че всеки миг тя може да избухне.

Нейната непорочност пръскаше по тавана като страстни графити.

Наташа не беше си мислила, че може да има такъв момент.

Задоволих ли те, Наташа?

След тяхната четвърта водка Юри искаше да прави любов.

Не. Още не, заяви Наташа. Изтощена, но благодарна.

Коментари?

Трябва да кажа, че ми харесва как се развива Юри.

Така ли?

Колет, харесвам образа. Добре.

Ако питаш Джон К. Бътцин,

ще трябва да обясняваш защо тази жена е несигурна за мъжа си.

Какво?

Толкова е несигурно за мен.

И аз също се притесних малко от това.

Защо Наташа ще предаде надежден, сигурен съпруг заради някакъв младок?

Ами...

Пренаписвам и пренаписвам, и пренаписвам и не знам.

Пудълс, всичко е наред.

Не е, Алън. Не е.

Не мога да намеря каква е мотивацията на Наташа както всички останали.

Не мога, не съм писател. Уоу, времето изтече.

Този пич е добър в леглото.

Това е мотивацията, от която тя се нуждае.

Слушай, ще прелистя втора глава и просто ще се фокусирам отново върху г-жа Нижински.

Наташа.

Да. Съгласен съм с Джон и Уилям. Точно това щях да кажа.

Мисля, че стана още по ясно, че Наташа иска да е по-близо до Юри.

Писането може да е толкова самотно преживяване, за това е добре

да имаме този отдушник, където да споделяме идеи с други писатели.

В тази група наистина всички са за един и един за всички.

Работя на две места.

Разнасям пица и чистя мокети.

Което е добре за писател, защото срещаш много интересни хора.

През целия си живот съм мечтал да играя футбол за Илинойс.

И трябваше да отида до университета в Илинойс на пълна стипендия.

Но в началото на първата ми година

си прецаках коляното.

И с това мечтата приключи.

И същата есен взех английски 101.

Д-р Бюканън.

Той ме запозна със Стайнбек, Хемингуей и Фитцджералд, и ме насърчи да пиша.

Това ме изпрати на изцяло ново приключение.

Здрасти, аз по принцип съм от Прескот, Аризона.

Дойдох при майка ми тук преди 4 години.

Ето я ей там.

Спри.

Родителите ми са разведени,

Не по нейна вина.

Преместих се тук и се записах в няколко курса по писане.

Обожавам го. 24/7 пълна отдаденост.

Писането винаги е на първо място.

Това е мантрата ми.

Тя дори я беше зашила на една възглавница.

Всичко, което Джон К. Бътцин начуи за писането се сведе до две прости думи.

Том Кланси.

Това е писане приятели.

Човекът е гении.

Прави си разследване. С всичките му детайли.

Това е писане.

Защо дойдох в Ел Ей?

Ъм.

Защото знаех, че сте тук и че ще ми заемете стотачка ако ви помоля, нали?

Нали? Айде де.

Благодаря ти, скъпа.

Вече й взех номера. Може би ще й пиша.

Може би няма.

Не знам.

Аз съм очен лекар в Глендейл.

Да такъв е.

А аз съм писател на пълно работно време.

Да, такава си, скъпа.

И фамилията ни е Мууни. (глуповат, разсеян)

Така че можете да ни наричате Муньовците.

Винаги ни бъзикат с това.

Да, всички го казват.

Много е смешно. Муньовците.

До сега имам два неиздадени романа и работя върху трети, за което много се вълнувам.

Нарича се "Пица за вкъщи".

За човек на име Скот, който среща всички тези

интересни образи.

Много съм щастлив с това, което имам до тук.

Но е само 100 страници дълъг.

И съм блокирал.

Не съм писал от две седмици.

Хана постоянно ме дразни заради това.

Мисля постоянно за нея.

Само за нея мисля.

Наистина искам да я поканя да излезем.

Последният ми проект се нарича "Да спиш на луната".

Става дума за болка и отхвърляне.

И о... не е за луната.

Объркващо е.

Но всъщност частта с луната е повече...

Знаете ли какво? Не е това, което е.

Не е...

Никой не спи на луната.

Но има дума за това. Тя е...

Знаете?

Метафора.

Точно това илзлиза от устата ми, метафора..

Благодаря, мамо.

Джон К. Бътцин има един агент, който се интересува от

"Ревящият лъв" и един издател в Окснард,

който го чете в момента.

Плюс един братовчед, на който най-добрия му приятел има

съсед, който се има с г-н Клинт Ийстууд.

Изглежда, че "Ревящият лъв" ще реве.

Не съм сигурен как другите членове на групата

ще се справят с такъв успех само на един човек.

Надявам се да не се окаже, че са група путьовци.

Тук съм заради Буковски.

Чарлс Буковски.

Най-великият писател.

Точка.

Ел Ей е неговия град, човече.

Искам да кажа, че ако ще бъда писател трябва

да вляза в обувките на Буковски. Разбираш ли?

Да уловя и преживея бремето на работническата класа.

Колет е истински писател.

Не, скъпи, ти си.

Не, ти си, ти си. Ти си.

Аз съм, аз съм.

Прав си. Аз съм повече човек на идеите.

Мхм.

Имам тези страхотни идеи...

Но не винаги ги следвам, нали знаете?

В много неща. Не само в писането.

Ще ви покажа. Ще ви покажа.

Идея за романтична новела.

Не.

Направи тази идея за романтична електронна книга.

Нали?

Просто... знаете, времената са такива.

Прибовници.

Не могат да бъдат приятели.

Не могат да бъдат любовници.

И за това станаха прибовници.

О Боже мой.

Скъпи.

Това току що от теб ли излезе?

Да. Просто излезе.

Скъпи.

Знам. Обичам те.

Толкова съм...

Просто идеята, че не могат да са, ако не са

това или онова, и след това казваш думата,

онези две думи и правиш една.

Не знаех, че ще си задаваме въпроси.