Wingless (Без крила)

Известен цитат на Карл Юнг е:

"Човек е способен да преодолее изключително невъзможни трудности,

когато е убеден, че това има смисъл.

И претърпява провал при всички нещастия,

когато е принуден да признае,

че играе роля в приказка, разказана от идиоти."

Юнг въвежда и следните понятия в психологията:

анима, женският принцип, душата на мъжа.

И анимус, мъжкият принцип, душата на жената.

Здравейте. - Здравейте.

Трябва ми "Основи на частното право".

Имаме я.

Заповядайте.

Заповядайте. - Мерси.

Хей. Забрави си рестото.

Съжалявам, аз...

Няма проблем. Работя в една пекарна и хората забравят какво ли не.

Извинявай.

Извинявай, но не съм приключил. - Извинявай, мислех, че...

Няма проблем.

Ти не си ли спринтьор?

Да, но... Видях те как скачаш и реших да опитам.

И това ти беше първи опит? - Да. Не съм скачал досега.

Даже си търся треньор, ако...

А, добре. Успех. Дано намериш.

На твое място не бих си губил времето със спринт.

Мишо!

Мишо?

Мишо, какво ти стана?

Нещо се отцепи, брат?

Краси, пак ни търси.

Какво, да го викнем ли?

Пич, не ми се занимава, не мога.

Хайде. Караме до Чернелка?! - Хайде.

Хайде.

Деси! - Да, имам очи!

Ние с Ванката ще дръпнем Мая настрани. Ти заговори Деси!

Ти луд ли си, не сега. - Аз за какво да говоря с Мая?

Много сте смотани.

Майче, чу ли новата песен на Еминем? - Не, не съм.

Здравей, Мишо. - Какво става, Деси?

Нищо, тука се разхождахме с Мая.

А при теб?

Нищо. Цъкахме баскет с момчетата.

Ами, добре.

Добре.

Да.

Чао - Чао.

Мая, хайде! - Ние ще ходим.

Млъквай. - Какво да направя!

Не е сега моментът.

Ти ако чакаш момента... - Хайде.

Взимайте колелата, чакаме се долу. - хайде.

Колкото и да ми описваш какъв е обривът,

аз не мога да ти предпиша нищо,

без да те прегледам - Знаеш, че Краси няма приятели.

Той много добре разбира, че го избягвате нарочно.

Тия неща не стават насила. Сестра му постоянно му помага.

Какво толкова се иска, просто си поговори с него.

Защо точно аз? - Хайде, че моите се прибраха.

Защо точно ти... А кой?

Какво става?

Крие се от Краси. - Кой Краси?

От слепия Краси.

Незрящият. - Да, добре.

Какво правиш?

Момчетата ме чакат. - Сега ли?

Казаха, че ще вали. - Ще се върна за вечеря.

Аз не те пускам. Може да има буря.

Хайде стига. Ако завали, ще се прибере.

Нали за това е с колело.

Мише.

Виж, всичко, което правиш, има някакви последствия

за хората около теб.

Така че е много важно какъв пример даваш, добър или лош.

По-добре да даваш добър пример, нали?

Хайде, карай внимателно.

С други думи, ако аз общувам с Краси,

това ще ви накара и вие да го правите.

Да бе, да.

На мен ми е малко гадно за него. - Стига...

Добре. И на мен ми е гадно, но ако започнем да го взимаме с нас,

ще изглеждаме като някакви...

Тъпо е да бягаме от квартала само заради Краси.

Вярно е тъпо.

Хайде. Караме до Чернелка! - Чакайте!

Който последен стигне до трафопоста, утре е цял ден с Краси.

Слави, май утре ти ще си с Краси.

Много е хлъзгаво. Искаш да се пребия ли?

Слави, изоставаш. Мишо, стръмно е.

Мишо!

Здравейте.

Вие сте родителите?

Няма лесен начин да го кажа, но...

Ще трябва да ампутираме и двете му ръце.

Какво? - Съжалявам.

След токовия удар не могат да бъдат спасени.

Някаква операция не може ли да се направи?

Съжалявам. Ако не бъдат отстранени навреме, детето ще умре.

Не може ли да му пришиете моите?

Съжалявам. - Една кръвна група сме!

Съжалявам.

Мира, моля те.

Ти го пусна!

Казаха, че ще вали.

Може ли малко вода?

Не може, сигурно ще ти направят още една операция.

Майка ми къде е? - Сега ще дойде. Говори с лекаря.

Къде е? Извикайте я, моля ви!

Стой мирен. Ако искаш да ходиш до тоалетна...

Извикайте я, моля ви!

Къде е? - Няма да ставаш сам от леглото.

Искам мама! Искам майка ми! - Добре.

Ще си направиш някоя беля. Стой мирен!

Доктор Манова!

Разшил си е конците, трябва да го приспим.

Да.

Къде е майка ми? Майка ми къде е?

Мишенце, всичко е наред. Всичко е наред.

Мише, спокойно, миличък.

Мише. Мише. - Всичко е наред.

И ти ли си за д-р Василев?

Не. Аз съм при...

Аз съм при док...

При доктор...

Съжалявам.

Всичко е наред. Какво толкова се смути?

Говорът. Не искам да си личи.

И какво, като си личи? - Ти не знаеш какво е!

Така е. Не знам, но знам, че не е работа на другите да те оценяват.

Не разбираш.

Искам да стана актриса.

Това не трябва да те спира.

А ти?

С какво се занимаваш?

Още съм студент. - А после?

После... Адвокат.

Адвокат? - Ами... Да.

Мишо!

Дай да ти помогна. - Мога сам!

Дай.

Странно е, че все още си усещам ръцете и пръстите.

Това е защото нервите са още там.

След време, като направим нова протеза, ще можеш

да си движиш пръстите на дясната.

А на лявата няма да...

Готов си.

Сигурен ли си, че ще се справиш сам? - Да.

Ако ти дойде в повече, просто се прибери. Става ли?

Хайде.

Хайде, Мишe.

Как си?

Протезата още ме убива докато спортувам.

Сега. Трябва да го мажеш поне още една седмица с този крем.

Има ли кой да ти помага?

Познавате ли я?

Стела?

Не, намерих си плаката на улицата, подписан с моето име.

Какво?

Пациент ми е.

И е състезател?

Да. Тя е параолимпиец.

На професионално ниво?

Състезава се с други хора с увреждания.

Чакам да ме поканиш на театър.

Как си, брат?

Да, знам. - Не им обръщай внимание.

Брат...

Не знам какво да кажа.

Деца, днес ще изучаваме past simple tense.

Моля да запишете в тетрадките си.

Баща ми!

Какво става, Мишо? Криеш ли се от него?

Не. Звънецът! Не можах да го...

Все едно.

Ще го оправя.

Хайде, влизай.

Гледай да не ги преполееш.

Многото вода е също толкова зле, колкото и никаква.

По цял ден стои в стаята и гледа в една точка.

Как можа точно на моето дете да се случи.

Твоето дете?

Оная вечер, като го пусна да излезе с колелото...

Сякаш имах някаква буца в гърлото.

Все исках да му се обадя по телефона, не знам защо.

Сякаш очаквах, че нещо ще стане.

Ти обаче си вечеряше най-спокойно.

Съжалявам.

Момчето с рестото?

Да. И от курса по философия. - Не, запомнила съм те с първото!

Аз съм Мишо. - Ирена.

Искаш ли нещо, преди да затворя? - Да, едно кафе, моля.

Добре. Имаш го.

За вас? - Два кроасана.

Момент, моля.

Колко захарчета искаш? - Две.

Нали и ти си към Студентски? - Да.

Искаш ли да ме изчакаш да затворя?

Разбира се. - Добре.

Благодаря ти. По това време има всякакви идиоти.