Jungle Child (Dschungelkind) (Dschungelkind)

Искам да разкажа една история,

историята на едно момиче, което израстна в друга епоха.

Една история за любов, омраза,

прошка, бруталност и за красотата на живота.

Това е една истинска история, това е моята история.

Първите дни на моето детство...

прекарах с родителите си в Непал.

Когато трябваше да напуснем страната през 1979 г. по политически причини,

моите родители си потърсиха нова задача в Индонезия.

Бях на осем години, когато баща ми откри едно досега непознато племе...

в гъстите джунгли на западна Папуа.

Случило се е на една от неговите експедиции на път за Ириан Джая.

Това беше народ, познат досега само от легендите и слуховете,

и който водеше живот като в каменната епоха, народът Фаю.

Сабине, идвай бързо, училището започва.

Баща ми искаше да изучи езика на това племе.

Той получи разрешение от старейшината на племето Фаю да живеем при тях.

Истинска джунгла, Бо. Само си представи!

Сериозно, какво си представяше?

Че това е откритието на живота ми.

И какъв дом трябва да е това?

Уникален, алтернативен или експериментален?

Животът ни при това племе ще е екскурзия в каменната ера.

Колко безопасна е тази твоя каменна ера?

Вождът Боко ме увери,

че сме под негова защита.

При език и култура, които ти не разбираш.

Дорис, аз съм лингвист.

Тук аз имам възможност, език... - Какво ти се случи?

Да не чувам повече такива думи! - Дорис...

Дорис!

Дорис, не става въпрос да запълвам картографските празнини.

Става въпрос, да разкрием тайните на праисторията на човечеството.

Пст!

Остави ме да замина преди вас, моля те. Ще построя къща за нас.

И когато вие дойдете, аз вече ще разбирам Фаю много по добре.

Там ще ни бъде добре, повярвай ми.

Вярвай ми.

След 5 месеца най-сетне дойде деня,

в който ние можехме да последваме моя баща

в отдалеченото на 100 км село на Фаю/i>

В средата на най-гъстата джунгла,

в един свят, който промени живота ми завинаги.

- Татко! - О, съкровище.

Принцесо.

О татко. Ти миришеш! - Какво?

Те тук ли са?

Да, те не вярват на тези модерни уреди.

Погледни там. Погледни там.

Саби, Джудиту, Бабу и Дорису.

Джудиту?

Да, Фаю използват името с вокал на края.

Кристиян, ти сега си отново Бабу, както когато беше малък.

Това е вождът Боко.

Не се страхувайте, те не са виждали деца с руси коси.

Потъркването на челата е поздрав. Означава добри намерения.

Татко! - Не се страхувай.

ОК.

Всичко наред ли е?

Това да го занесем заедно?

Спокойно, Тими. Няма да продължи дълго.

Защо те не могат да ни помогнат при носенето?

Те са ловци, не носачи.

Какво вони тук така? Задръжте дъха си и продължавайте.

Продължавайте, сега ще свърши.

Бине!

Готови ли сте?

Това е!

Ние сме в джунглата, в джунглата,

Джунгла, джунгла, джунглаl...

Остави.

Погледни огнище!

Спокойно, Tими. Това е новият ти дом.

Аз ще спя тук!

А Бо, ти къде?

Погледни, аз съм Тарзан.

Какво е това? Това е инструмент.

Такива инструменти познавам от бърза помощ.

Това беше нож, нищо специално.

Дорис, тук сме на сигурно. Тук е неутрално място.

Неутрално?

Да, докато не се месим, няма да ни закачат. Това е уговорката.

Къде трябв да не се месим? Аз винаги се намесвам, Клаус.

Да бе попаднахме в междуплеменна война? - Не директно.

Фаю някога са били огромно племе...

и сега са се разделили на две враждуващи групи, които воюват.

Както казах тук сме на сигурно. Тук е Швейцария, зная това.

Всички да чуят. Какво е това? Ах тоалетна хартия.

Точно, външната тоалетна още не е готова. Ще ходим при Фаю.

Какво прави добрият гостенин? Заравя си всичко.

Отивайки в клозета, вземате лопатката. - А къде е клозетът?

А сега още няколко правила на девствената гора.

Първо: Няма да ходите сами в джунглата.

Всичко, което ядете, първо ще ми го показвате, пиете само преварена вода.

Няма да напускате къщата без обувки.

Няма да плувате на далече в реката.

Когато се мръкне всички оставаме вкъщи.

Ще сме дружелюбни с всички. Няма да се намесваме никъде.

И още веднъж много важно: Никога няма да ходим сами в джунглата.

Разбрахте ли това? А колко дълго ще останем тук?

Докато науча добре езика. Две, три години?

Може да продължи 20 години. Какво?

20 години? Никога!

Овака фу. Фу.

Фу? - Фу.

Фу. - Фу.

Фу.

Фу. Фу.

Фу. - Фу.

Фу. - Фу.

Всичко ли е "Фу"?

Според интонацията се променя значението на думата.

Кану: "Фу", Талпа: "Фу".

А как е думата за вода? Вода е "Ди".

Ди, ди, ди...

Ди?

Ди?

Децата тук не трябва да ходят на училище.

В племето на войните е друго.

Защо ние трябва да учиме английски?

Тук никой не го говори.

За да може да се разбирате по цял свят.

Но аз искам да остана тук. И искам да уча фаю!

Ах, Бине, това ще го научиш от само себе си, когато играеш с децата.

Те не знаят никакви игри. А нямат и играчки.

От къде да имат?

Гол! - Дa!

Бине, къде са ти джапанките? Питай нея.

Искате ли да плуваме? OК.

Ди? Ди? Ди?

Какво й е? - Боли я.

Изглежда нещо не е нарид.

А защо пеят жените? Не зная!

Извикай татко!

Татко!

Татко?

Ди! Ди! Помощ! Ди! Ди!

Помогни ми. Ди. Ди.

Ди. Ди.

Помогни ми. Ди. Ди. Ди.

Ди. Ди.

Татко!

Помощ!

Ди. Ди.

Мамо!

Никой не помогна.

Тя умря пред очите им,

те само стояха там и гледаха.

Тя беше болна.

Фаю не вярват, че човек може да умре от естествена смърт.

Или от стрела или от проклятие.

И когато някой умира от болест,

тогава е проклятие, и затова не се опитват да помогнат.

Човек не може да излекува проклятие. - Това е тотална заблуда.

Ти знаеш точно, че ние бихме могли да помогнем.

С медикаменти, с моите знания?

Жената на същото небе ли ще отиде както нас?

Да. Естествено, Бине.

Тя сега беше ли прокълната? Нe.

Тя беше изнемощяла от болки.

За Фаю беше прокълната.

И дори мама не можеше нищо да направи.

Започва се, дa?

Ok.

Пим, пим, пим ние всички се обичаме.

Всеки изява колкото може, само не и съседа си.

Нещо много важно: Не яж своята съседка.

Ако все пак я изядеш, не забравяй да си измиеш зъбите.

Пим, пим, пим, ние се обичаме.

Съжелявам.

Какво пее той?

"Жено моя, ти си отиде от мен и аз съм сам."

"Аз съм сам и е нощ u аз нямам жена."

Това го разбирам.

Ела, да сложим децата да спят.

Татко? Може ли ние също да сме проклети?

Нe, Бинe. Това не се отнася за нас.

Ние нямаме кръвни вражди. Не сме нарушили никакви правила.

Ние сме в безопасност.

Вождът Боко ни е обещал закрилата си,

а обещанията тук се вземат много сериозно.

А какво ще стане ако и ние станем като фаюсите?

И правим всичко точно като тях?

Ние никога не можем да станем точно като фаюсите.

Ние ще живеем винаги в нашия собствен свят, с нашите собствени правила.

А там проклятията нямат място, разбираш ли?

Maмо! Maмо! Един от фаюсите е ранен! Ти трябва да му помогнеш.

Ти нищо не можеш да направиш повече. Най-малкото мога да погледна.

Дорис. Фаюсите не познават естествени смъртни причини.

Затова трябва след смъртен случай да убият някой друг.

Когато някой умре, някой друг трябва да е виновен за това, дa?

Тогава ще се погрржа той да оцелее! - Дорис!

Ние тук сме гости!

Ти не можеш да обърнеш с краката нагоре всички закони на Фаю.

Не можем за една нощ да ги научим да прощават.

Ти ни вкара в гражданска война!

От мен трябва да поискаш прошка. - Не се карайте!

Наблюдават ви.

Ти луда ли си?

Пропуснах ли нещо? Не.