Druids (Vercingétorix : La Légende du druide roi)

Архидруид Гутуарт

може да направи закона.

Колелото на съдбата заплашва да ни смаже.

Ние умираме. Кажи ни какво трябва да направим?

Всеки народ, всяко племе се нуждае от своя легенда.

И всяка битка се нуждае от герой.

Погледнете.

Знакът за пристигането на крал.

Пристигане на крал? Вече нямаме крале в Галия.

- Тогава, може би при римляните. - Но те също нямат крале.

Герой трябва да се появи от тъмнината.

Той ще ни предпази.

Трябва да отивам да го търся.

- Знаеш ли какво означава името ми? - Епона, кобилката.

- А знаеш ли какво означава моето име? - Не.

Версенжеторикс, водач на велики войни.

Между момче и момиче би трябвало да има нещо повече.

Съжалявам.

- За майският събор ли сте дошъл? - Да.

Не, аз... добре де, може би. Може би съм.

Ами ти, момченце, кой си?

Аз не съм момченце. Аз съм Версенжеторикс.

Натоварен си със тежко име, водач на велики войни.

Не и за сина на Селтил, вождът на Арверн.

Аз съм дъщеря на Моса, водачката на Беловак. А ти кой си?

Никой.

Аз съм семето, носено от ветровете на съдбата.

Аз съм спората, която може да поникне.

- Говориш като друид. - Аз съм само беден поет.

Всъщност финансовото ми състояние може доста да се подобри,

ако успея да се добера до оня празник,

с благоволението на някой благородник. Като теб.

Тогава ще те поканя. Вземи коня ми.

Благодаря.

Кажи на баща ми, че аз съм те пратил и той няма да ти откаже нищо.

Благодаря ти, водачо на велики войни.

Ти му се довери, просто така.

Той ми хареса. Ти също ми харесваш.

И не забравяй, ако брат ти Селтил упорства,

ти трябва да се подчиниш на нашите закони

и да отделиш душата му от разяденото му тяло.

Гутуарт греши. Не трябва да има крал в Галия!

Празникът още не е започнал.

- Нямаш работа тук. - Връщам коня, чичо.

- Какво правиш, синко? - Показвам града на Епона, майко.

Летисия, увери се, че има цветя на всяка маса.

Хайде.

Някой ден ти ще бъдеш моя кралица.

Твоя кралица? Харесва ми как звучи това.

Но няма повече крале в Галия.

Засега.

- Засега? - Това е тайна.

Последвай ме. Баща ми има среща с всички галски водачи.

Приветствам ви, благородни водачи на другите народи на Галия.

И по-специално теб, Думнорикс, водач на Едуен,

и Дивисиак, твой брат и старши друид,

и нашите приятели от севера, великият Комиос,

- и храбрата Моса. - Водачка на Беловак.

Теб също Гобанисио, братко мой,

и теб Каларикс, сенатор на Арверн.

Гутуарт, нашият архидруид, ще присъства на нашата среща.

Себе си ли представяш като нов крал на Галия?

Нима забрави, че Арверн е обявен за република?

Не съм забравил, Гобанисио,

че ти искаш да станеш водач на тази аристократична република,

която прави богатите по-богати,

а бедните по-бедни.

Но нека забравим за момент това жалко съперничество.

Ние, Галите, сме в капан между две големи чудовища.

На север, Тевтонците,

а на юг, Римляните.

Нима забрави, че ти нае тевтонски войници,

за да завладеем други земи?

- Римляните не са заплаха. - За момента.

Какво говориш?

Казвам, че ти отиде в Рим, за да молиш Цезар да дойде в Галия.

Казвам, че римските легиони ще опустошат нашите земи

и ще унищожат всичко, в което вярваме.

Дивисиак, по-добре народът на Галия да се обедини под ръководството на един крал.

Казвам ти, братко,

по-добре крал начело на Галия,

отколкото твоите тайни пактове с римляните.

Нека се обединим и заедно изгоним и Тевтонците, и Римляните.

Във велики и славни битки.

Някой ден ще бъда твоя кралица.

Ето я короната, носена от краля на Галия.

Татко, не!

Вземи короната, бягай!

Епона!

Дай ми това.

Версенжеторикс, бягай.

Това е само между арвернците. Стой на страна.

Гобанисио!

Не, момчето ми. Не това.

- Искам да спася баща си. - Разбира се, че искаш, но не можеш.

- Трябва да спася баща си. - Той трябва да приеме съдбата си,

както и ти.

Съгласно закона,

ние трябва да разделим духа ти от разяденото ти тяло.

Мръсно влечуго!

Не на закона служиш, а на собствените си амбиции.

И ти братко не си добър.

Сбогом Селтил. Едуенците няма да участват в тази измяна.

Атрибейците също. Сбогом.

Ти повече се страхуваш да ме убиеш, отколкото аз да умра.

Подай ми факлата, Гобанисио.

Ти не си достоен да пожертваш брат си, който предаде.

Смъртта му принадлежи само на него.

Магията на неговата смърт трябва да ни даде урок за саможертвата му.

Колкото по-велика е магията, толкова по-голяма цена трябва да се плати.

Ще те убия, Гобанисио.

Ще те убия.

Ще те убия.

Ще те убия, Гобанисио.

Стани. Дори всички в Галия да са разделени,

тук не трябва да има нито племена, нито народи.

Без отличителни знаци. Хвърли това.

Станете! Побързайте!

Къде отиваш?

Време е да направя това, което трябва. Трябва да довърша една задача.

Не си готов. Все още не си.

Ела с мен.

Ще те представя на учител.

Рия, водя ти един млад приятел.

Опитай се да не го нараняваш.

Ако успееш да ми пуснеш и една капка кръв,

и ти можеш да правиш, каквото си искаш.

- Мислех, че е невъзможно. - Невъзможно е.

Битката трябва да е удоволствие.

Погледни ме. Научи движенията ми.

Научи се да предвиждаш противника,

провокирай го, подлъжи го да нападне.

Събери гнева му и го направи свой собствен.

Води танца.

Ако знаеш какво искаш и опонентът ти ще го желае.

Отново.

За да бъдеш едно с меча, трябва да се освободиш от желанията си.

А когато се науча да правя това, ще ти пусна кръвчица, а?

Ако успееш да направиш това, ще разполагаш с живота ми.

Трябва да станеш главен друид.

Ще стана главен друид.

Тогава играта ще свърши и ти ще достигнеш съдбата си.

Видя ли смъртта си, Версенжеторикс?

Не. Бях крал. Какво означава това?

Познанието, което идва при теб чрез сънищата, е твоето собствено.

Човешката съдба също е негова.

- Да. - Тогава трябва да я последвам.

Колкото е по-велика съдбата ти, толкова по-голяма цена трябва да платиш.

Откакто пламъците погълнаха детството ми, оттогава се уча.

А сега ми се казва, че е време да действам.

Само не изоставяй пътеката на познанието,

когато поемеш по пътя на действието.

Пази се от това действие.

От години нашите вождове са били жертва на собствените си демони,

формираха съюзи и се предаваха един друг.

Ще ти покажа докъде ще те доведе това.

Римляните действат без истинско познание. Виж какво правят:

каменен меч през сърцето на земята.

Трябва да попътуваш по този път за малко.

Тук нашите пътища трябва да се разделят.

Виж!

- Сега ме ритни по задника. - Какво?

Те видяха друидската ми роба! Така, че прави каквото ти казвам.

Аз съм неприятен просяк. Ритни ме в задника и ме подгони към гората.

Добре. Махай се! Махай се! Хайде.

- Махай се! - Моля.

- И не се връщай! - Моля.

Съжалявам.

Къде е друида?

Какъв друид?

- Мъжът в бялата роба. - О, просто просяк, нищо повече!

Кой ще посмее да посегне на друид.

- Дивисиак? - Ти ме познаваш, арвенецо?

Трудно е да бъдеш забравен от сина на Селтил.

- Мислехме, че си мъртъв. - Къде отиваш?

Джерговия.

Е, аз отивам в Бибракт да се срещна с другите водачи на Галия.

Би ли желал да се присъединиш?

За малко.

Какво те държи тук, толкова далеч от Рим?

Същото, което те държа скрит в горите,

а сега те прати на моя път. Съдбата!

Думи, като на друид!

Всъщност, някога бях нещо като друид,

висш свещеник на Рим. Струваше ми много пари.

Ти друид ли си?

- Не, избрах друг път. - Аз също. Избрах да служа на Рим.

Рим, към който водят всички пътища: мостове, акведукти, пътища,

свободното движение на стоки и хора

и за доброто на всички, цивилизования свят!

Значи, самоотверженият Цезар идва в Галия за да донесе цивилизация

на нас, бедните варвари.

Да.

Да.

Човек може да роден като варварин,

но да спечели правото да се нарече гражданин на Рим.

Събери войните си. Ела с мен на похода до Британия.

Спечели слава и римско гражданство.

И половината от всичко, което завладееш.

Е, нашите пътища се разделят сега,