Money Heist (La Casa de Papel) - Second Season

Фактите и местата на действие в сериала са измислени

ДОСЕГА В КЪЩА ОТ ХАРТИЯ

Оглеждам горния етаж.

Прилича на класна стая.

Столове, дъска...

Но без хора.

Инспекторе, намерихме още нещо.

Да не влиза никой, освен криминалистите.

Можете да сте сигурна. - Инспекторе.

В кухнята и банята е пълно с отпечатъци. Елате с мен.

Какво е това? - Прилича на шпроти.

Аншоа.

Инспекторе, отчетите за продажбите, откраднати от аптеката.

Бяха в чекмеджето. - По дяволите!

Човекът, който им помага отвън, е бил тук преди по-малко от 30 часа.

Поставете постове по всички околни пътища.

Внимание, покрийте всички пътища в радиус от 10 км.

Заподозреният може да е наблизо, повтарям, може да е наблизо.

Прието.

Тялото на инспектора започна да произвежда адреналин и кортизол.

Пулсът и кръвното й се повишиха като на лъвица, преследваща газела.

Тя беше развълнувана и усещаше близкото присъствие на жертвата си.

Намерихме осем различни отпечатъка. Едните вече ги проверихме.

На Силене Оливейра са, по прякор Токио .

Ракел не спираше да си задава въпроси.

Бяха ли тези улики нишката, която трябваше да следват,

или представляваха нова задънена улица, в която да заседнат?

В това няма никакъв смисъл.

И Ракел беше права,

защото Професора щателно беше планирал как да доведе полицията в Толедо.

Бяхме оставили фантастична сцена на престъпление,

достойна за Оскар и пълна с ДНК на хора,

нямащи нищо общо с нападението.

Професора не бе предвидил, че ще се върне

да остави отпечатъците на идентифицираните от полицията.

На Берлин, Рио и моите.

И да ги смеси с шпроти и документите от аптеката.

Единствената му цел беше да обърка инспектора

и да я накара да загуби не по-малко от три дни.

Три много продуктивни за нас дни, в които да напечатаме купюри

за осем милиона евро с помощта на заложниците.

Момичета, трябва да преброите тези за половин час.

Какво ти става? Размърдай се. Виж колко са усмихнати хората.

Залавяйте се за работа, работата означава власт.

Заложниците, станали наши съучастници с надеждата някога

да получат по пощата един милион евро.

А ти идваш с мен.

Нещо не се връзваше. Между тези стени нямаше нищо, което вече да не знаеха.

Това, за което според Професора щеше да са нужни три дни,

отне на инспектора 50 минути.

Суарес, обади се на Алберто да дойде възможно най-бързо.

Алберто, бившият ти мъж?

Той не е ли най-добрият криминалист? Нека дойде.

Внимание, свържете ме с управлението. Оперативна служба 315 от Толедо.

Инспектор Мурийо настоява да дойде инспектор Викуня

от отдел Криминалистика.

КЪЩА ОТ ХАРТИЯ сезон 2, епизод 1

Превод: sugarv4

Ракел, аз съм Хулия, учителката на Паула.

Исках само да знаеш, че дойде бащата на Паула

и я отведе на обяд. Каза, че имали семейно събитие.

Искам да се видя с теб.

Не заради Паула, с нея всичко е наред, а заради баща й.

Той настоява да ме покани на кафе след работа и...

Не знам как да се отърва от него.

Не можеш да минеш. - Познавам инспектора.

Ракел. - Салва.

Исках само да се извиня.

Съжалявам за тази бъркотия. - Не, ти работиш.

Не се притеснявай за нищо. Ще тръгна по този път към града

и ще се кача на автобуса за Мадрид.

Почакай. Суарес, някоя кола не тръгва ли за Мадрид?

След половин час ще откарат първата партида улики.

Не искам да ви безпокоя. Ще се кача на автобуса.

След завоя този път излиза на шосето. - Май видях спирка.

Да. Там има спирка. - Салва, някой колега ще те откара.

Благодаря.

80 часа от началото на нападението Време е.

След една минута ще стане шест.

Предвид обстоятелствата,

знаеш къде ще навра шибаната ти британска точност.

Трето обаждане без отговор.

18 часа нямаме новини от Професора.

Знаем какво означава това.

Ще правим контролно обаждане на всеки шест часа.

А ако не позвъниш? - Или не вдигнеш слушалката?

При възникване на непредвидена ситуация,

трябва да изчакате следващото обаждане

и така, до завършване на цикъл от четири обаждания, т.е. 24 часа.

А ако 24 часа нямаме връзка с теб?

Значи е почти сигурно,

че са ме задържали и ме разпитват.

Не знаем нищо и за полицията.

Сигурен съм, че навън става нещо.

Какво ще правим?

Е, остана още едно обаждане до завършването на цикъла

в 00:00. - Какъв цикъл?

На този дяволски капан? - Денвър, успокой се.

Професора си знае работата.

Няма за какво да се тревожим.

Да продължим да се грижим за заложниците и да печатаме пари.

Ще отида малко да си почина. - Шегуваш ли се?

Тук е такава бъркотия, а ти отиваш да се чукаш?

Токио, моля те! - Какво?

Не е необходимо да се намесваш в плана. Първо, не ти отива.

И второ, ако ми се налагаше да си търся съюзник в бандата,

като един хедонист щях да избера теб.

Какво стана с улови момента ?

Стана това, че планът се разпадна на парчета

и на теб може да ти е все едно, понеже си нелечимо болен,

но на мен - не.

Ще вървя. - Кучи син!

Още една. - Наистина ли чукаш заложница?

Коя, онази бедната, която все се върти около теб,

сякаш ти е секретарка? - Никаква бедна, казва се Ариадна.

И да, разбираме се.

В деня, когато пристигнахме,

Ариадна трепереше, а аз съм наясно с това усещане.

Тази крехкост и нежност събудиха нещо в мен.

Не продължавай, защото в живота няма по-гадно нещо от това,

да чукаш заложница.

Аз също не виждам нищо лошо във връзката със заложница.

Какво има?

Могат да ме обвинят, че се чукам лошо,

но не и че се чукам, заплашвайки с пистолет.

Денвър, не.

Какъв е проблемът? И аз имам такава връзка.

С Моника Гастамбиде.

За какво говориш, синко?

Спасих й живота, а тя ме прегърна и ме целуна.

Не съм я принуждавал. Беше по любов. - Каква любов, глупако?

Не си ли чувал за Стокхолмски синдром?

Не, Найроби, не знам какъв е този синдром, но ако тя е болна от нещо,

заедно ще го преодолеем. - Няма да го преодолеете заедно,

защото ти го провокираш. Стокхолмски синдром е,

когато заложникът изпитва симпатия към похитителя.

Момичето е уплашено,

а ти си толкова неграмотен, че приемаш това за любов.

Какво ви става, по дяволите? - Достатъчно!

Сред нас няма Нобелови лауреати,

но трябва да спрем да се обиждаме.

Намираме се в критична ситуация. - Не!

Ще бъдем в критична ситуация, ако Професора не се обади след шест часа.

Тогава ще активираме план Чернобил .

Професора не е казвал нищо за това.

Какъв е този план Чернобил ?

Ако всичко е наред, никога няма да разберете.

Така че, хайде да почакаме още малко.

Става ли?

А сега, с ваше позволение, ще отида да се разсея.

Салва, мислиш ли, че трябва да оставя случая?

Не знам, да кажа, че не се чувствам добре, да си взема болнични,

да си тръгна. - Това е много личен въпрос.

Ето защо ти го задавам.

С теб преспахме и вече познаваш майка ми.

Ще кажа, че това е въпрос, на който само ти можеш да отговориш.

Защото знаеш как се чувстваш.

Ами чувствам, че всичко е прекалено голямо за мен.

Ако бяха поставили друг човек на мястото ми...

Не е така, Ракел. Ти ръководиш

тази кризисна ситуация, защото никой не може да се справи с нея по-добре.

Не знам. Седя в палатката и си общувам с онзи тип,

Професора, с когото водя преговорите, там се чувствам полезна.

Представи си, сблъсках се с въпроси от типа на:

С какво сте облечена? - С какво сте облечена?

Да. Но тук, на открито,

ми се струва, че е по-силен от мен. Няма да се справя с него.

Погледни всички тези хора.

30 криминалисти, а аз дори не знам откъде да започна.

Чувствам се изгубена.

Извинявай, Салва. Вече закъсняваш, нали?

Не, нищо подобно.

Инспектор Мурийо,

инспектор Викуня от Криминалистика навлиза в периметъра.

С мен ли си?

Разбира се.

Здравей, Ракел. Благодаря, че се обади.

Постъпи съвсем професионално. Как е Анхел?

Все още е в кома. Няма никакви новини.

Това е Салва, един приятел.

Всъщност, излизаме заедно.

Салва, инспектор Алберто Викуня.

Салвадор...

Мартин. Салвадор Мартин. Много ми е приятно.

Взаимно е.

Радвам се, че си с Ракел.

Няма да ти преча. Ще вляза вътре, но трябва да ме въведеш в течение.

Какво е това? - 460,000 евро.

Малка сума, в случай че ни заловят.

За да започнем от нулата, когато излезем от пандиза.

Ще скрия това тук, зад нашата плочка.

Ще изрежа отвор с ъглошлайфа и после ще го затворя.

След няколко години ще се върнем и ще си купим апартамент в Ла Манга.

Стига тези евро още да са тук, нали?

По дяволите, така е.

Чуй ме. - Не започвай пак, че ще ме напуснеш.

Нека ни арестуват и после ми го напиши в писмо.

Чуй ме.

Положението ще стане сериозно,

а за не съм от тези, които седят със скръстени ръце.