Peaky Blinders

Г-н Шелби, не сте на себе си. Ще повикам лекар.

Просто аз говоря на себе си... за себе си.

Майкъл, заминаваш за Ню Йорк.

Защо?

Трябва да се погрижиш за бизнеса в Америка.

Знаел си, че ще ме застрелят...

и си избрал да не ми кажеш.

Избрах майка си.

Томас Шелби, Лейбъристка партия - 48,564!

Отидох при лекар от твое име.

Започва, когато спреш. Когато си почиваш.

Г-н Шелби, трябваше да си почивате.

Едно нещо разбрах, Франсис.

За мен няма почивка на този свят.

Може би в следващия.

Артър?

"Не можем да ви дадем застраховката, която искате."

"Очакваме пълната сума."

Ето я и любимата ми част.

"Не сме чували за вас

и не ни е страх от заплахите ви."

Подписали са се - "Ангелите на възмездието".

Не са чували за нас.

Нека Аберама и Исая им се представят.

И, Фин...

стой настрана.

Да?

Чакай.

Чакай, чакай... Повтори пак.

Не.

Не, това не е възможно!

Питър, красивият ми пилот...

Ще отнесеш ли мен и печалбата ми обратно в Англия?

10 големи лъжички захар за мен, моля.

Къде е голямата?

Виж, Руби.

Татко е приключил с разговора.

Сега всичко ще е наред.

Не, не.

Не, не, не, не.

Не, не.

Ало?

Артър! Къде е Томи?

Намери го и му кажи, че загубихме всичко.

Стой там. И мирувай.

Томи ще ти се обади.

Артър, какви ги говориш? Как е възможно?!

Защото тази сутрин

в Ню Йорк в 6 ч.,

Стоковата борса на Уол Стрийт се сгромоляса

като парен локомотив.

И ние определено бяхме в него.

Мамка му!

Хайде, обличай се! - Боже господи!

Докарай колата!

Трябва да се махаме. Побързай! Действай!

Тръгвам!

Промяна в плана. Не се прибираме в Лондон.

Отиваме направо в Бирмингам. - Има и други пасажери.

Вече не.

Щом отиваш в Англия, идвам с теб.

Не, не. - Обичам те и ти ме обичаш.

Това е истината. - Джина, стига, хайде!

Искам да се запозная със семейството ти. - Не, не искаш.

Сега вече знаете кои сме.

Хайде.

На дивана, там!

Сложи нещо за кръвта. Сестра ми ще ме убие.

Внимавай, бе!

Похарчила е хиляди лири за тези глупости.

Дай пиячка!

Извади го от мен и ме заший! Давай!

Отворко, дай си бръснача.

Достатъчно!

Не искаш да се издрайфаш върху дивана на сестра си.

Знаеш ли какво правиш? - Правил съм го сто пъти.

Веднъж извадих куршум измежду две ребра, на два сантиметра от сърцето.

Вярно, че беше кон.

И че умря.

Дръж го, дръж го.

Готов си, мъничък е.

Какво става? - Мамка му.

Здрасти, Ейда.

Махайте се и двамата.

Ползвай това за раната.

Натискай я. - Излизайте.

Съжалявам, Ейда. Счупиха статуетка на някаква жена.

Шибани статуетки.

Какво ти каза Томи?

Шелби да стоят извън спорта. - За какво?

За да си пази репутацията?

Чуй ме. Имаме шанс.

Томи ни го предостави.

Той има власт, а ние - пари, миналото е зад нас.

Младият ти живот е безценен, Фин, шибан идиоте.

10 сантиметра по-наляво и щеше да си свършен.

Нямаш нищо за доказване, Фин.

Нищо!

Тати! Тати! - Ела тук, хайде, ела!

Ела тук!

Какви ги вършиш, а?

Приключвайте, Джони.

Добре, чухте човека. Да действаме.

Къде е Чарлс?

Във фургона е, не иска да излезе.

Чул е Джони как го казва на цигански.

Разбира повече, отколкото си мислим.

Чул е, че си застрелял коня. Казах му, че е било от милост.

Обясних му, че така се прави, когато конят се разболее, но не разбира.

Тате, защо го застреля?

Чарли, излез веднага. Да се изясним.

Чарлс? Ела тук.

Седни.

А сега ме чуй.

Конят ти беше болен, болеше го.

Ветеринарят не можа да направи нищо, дори Кърли не можа.

Затова го приспах.

Така се прави. - Не! Така правиш ти!

Застрелваш коне, хора! Всички го знаят!

Опасност, красивият ми кон.

Твърде див да се състезава.

Не приемаше юздите и камшика.

Трябваше да е боен кон.

Пасбището му омръзваше.

Не можеше да стои кротко, отказа се от живота...

и сега е свободен.

В мрака...

Ти плачеш.

Том...

Съжалявам.

Не знаех, че момчето говори цигански.

Запълни я, Джони.

Няма проблем.

Звънях у дома, в офиса.

Но и да ти кажа

няма да го повярваш,

затова ще ти покажа.

Казах на Майкъл, че ще се случи в петък.

Да...

Шибаният Майкъл... брокерът го посъветвал, че цените

ще рикошират.

Всички са го знаели.

Той е задържал.

Майкъл не е продал? - Да.

Майкъл...

Задържал е? - Да.

Майкъл е задържал...

продължил е да танцува и да играе...

и да чука в "бялото".

Чарли!

Чарли, ела тук!

Хлапето никога не слуша.

Никога не слуша, Лизи!

Какво трябва да направя, за да започнат хората

да ме слушат?!

Мамка му!

Какво ще правим сега, Томи?

Какво?

Лизи, отиваш с Артър в Бирмингам

и ще останеш в хотел "Мидланд". Артър, свикай среща

на борда на директорите утре на обяд.

Пълна среща!

А защо не днес? Какво му е на днес, Томи?!

- Трябва да помисля. - А, да.

Това го правиш най-добре сам, нали така?

Няма да съм сам. Никога не съм.

Лизи, шофьорът да се върне утре.

Артър, кажи на сина ми,

че понякога смъртта е добрина.

Хайде!

И сега какво?

Какво съм аз, джин?

Призоваваш ме от малкото си шишенце опиат?

Взимам го за болката, да се стопля.

За това ли е?

За топлина?

Топлината.

През всичкото това време...

Знам.

Любовта ни още я има.

Но трябва да послушаш гласовете, които чуваш.

Направи това, което ти казват.

Прекалено много е, Грейс.

Децата...

Трябва да се сбогувам.

Трябва да поспя.

Просто помисли, Том.

Линда!

Ето къде си!

Ти си председателят, Артър, дръж се като такъв!

Председател съм, а?

Не.

Аз съм шибаният портиер, Линда!

И няма да влезеш облечена така, скъпа.

Томи ме направи председател,

за да остане той чист.

Нарича се уговорка.

Това е възможност.

Знам кой съм, Линда.

Знам кой съм и се примирих с това.