The Last Legion

>

Тази легенда води началото си от тъмните планини.

Тя разказва за могъщите подвизи и меча на Юлий Цезар - завоевателя.

Това оръжие се предаваше от поколение на поколение,

докато не попада в ръцете на последния от династията на Цезарите.

Император Тиберий.

След неговата смърт меча е скрит, за да не попадне в ръцете на зли хора.

В продължение на векове меча се пази на тайно място, обозначено със знака на пентаграма.

И както се говори, охраняван от самия Цезар.

Аз, Амбросий, родом от Британия,

бях един от многото, които го търсеха.

Във времена на несправедливости

цял живот пътувах за да намеря меча

и този,който е достоен да го притежава.

Аз преминах през целия континент

в сърцето на империята, управляваща половината свят.

Но сега, намиращият се под заплаха Рим

повика най-добрите и храбри войни

да охраняват своите граници.

РИМ, 460 от н. е.

Наистина си си вкъщи, командире.

Какво, длъжен съм да ги нося ли?

Аз даже не помня как се обличат.

Защо ние? Защо точно аз?

Защото ти имат доверие. Ти си истински римлянин! Чест е да охраняваш новия Цезар.

Десет години удържах Африка, останах на бойното поле...

Загубихме много другари.

И всичко това заради какво?

Ние сме войници, Аврелий!

Решихме да приемем тази политика.

Две катигории хора трябва да избягваме

Политиците и философите.

Знаеш ли,че в Александрия заради това ти режат ръката! - Не,моля ви!

Когато ръката е отрязана, само Бог решава дали ще живееш, или ще умреш

Повечето умират.

Матиат!

Изкарай го отвън. И го накажи!

Кой е този? - Крадец.

Не е вярно, не съм крадец!

Твой е.

Едната ръка, или двете..

Само едната.

Не, пуснете ме! Моля ви!

Не съм искал да го открадвам! Давам ви думата си!

Дума!

Моля? Ах ти, хитрецо, как можеш да бъдеш човек, който държи на думата си?

Исках само да го разгледам.

Аз съм Аврелий Гай Антоний, гражданин и началник на императорската стража!

Питам те,ти ще ме лъжеш ли?

Аз не бих посмял да ви лъжа!

След 10 години, момче, аз сам ще ти подаря меча си.

А сега се махай!

Още един достоен враг си спечели!

Всеки знае, че войниците на Рим проявяват подобна доблест... - Ти кой си?

Този, който знае, че унижението е лош учител.

И за мъжете, и за децата.

Замириса ми на философия. - Всичко наред ли е?

Махайте се. - Всяко нещо с времето си.

Старче, май ти казаха да се махаш!

Не е обикновен философ!

Как го направи?

Всеки път,когато имаме неприятности, ти показваш този фокус. - О, Боже, нима вече съм го правил!

Аз не се нуждаех от твоята помощ!

Пропусна урока по гръцки. - А защо не си споменавал, че можеш да се биеш?

Не насам. Бързо Бързо.

Арест!

Десет години аз поддържах Рим! Десет години!

Кой е този? - Моите войни се сражаваха редом с твоите легиони...

И сега дойдох, за да поискам това, което ми се полага!

И какво ви се полага?

Гърция и Италия.

Мислите, че се шегувам

Рест,ти сключвал ли си подобен договор? - Не.

Как мога да обещая нещо, което не ми принадлежи!

Гърция и Италия!

Тогава нашия съюз ще продължи. И вашия нов Цезар няма да загуби трона като своите предшественици!

Аз не съм ти обешавал нищо освен това, което вече получи!

Виждам,че така си се възгордял, че си забравил на кое рамо се подпираш.

Ромул, къде беше?

Търсихме те навсякъде!

Амбросий, ти ли го изведе от вкъщи? Без никаква охрана!

Ти знаеш колко е опасно!

Утрото е прекрасно, ходихме на разходка.

Да се разхождате? Забрави ли каква церемония има утре?

Кралю, емисар от Константинопол. - Приветствам ви!

Града е наш. Настоявам вашата империя да ме признае като владетел на Рим!

Моят император е в Константинопол. Аз съм неговите очи и уши. Но не мога да говоря от негово име!

Тогава искам да узнаете неговия отговор.

Господарю!

Аврелий! Донеси вода.

Къде е малкия Цезар?

Не можах да го открия.

Убиха майка му и баща му. Както и повечето от хората ми.

Как се случи това?

Някои от хората ни са живи, знам това. Хванаха ги в плен,може да има и други...

Те ще бъдат убити. За назидание на всички, които са против Адакар.

Приближи се.

И заради теб умряха толкова хора?

Какво невинно лице.

Благородната кръв на Цезарите тече във вените му!

Всички мислят, че трябва да се боя от теб! Така ли е?

Той е последния от династията! Отървете се от него, сега!

Те ще умрат, а ние ще управляваме!

Ние?

Ти каза "ние"?

Мери си приказките, Вофиле! Да не загубиш езика си.

Какво ще кажеш сега, хлапе?

Струва ли си да се боя от теб?

Защо така се отнасят към Цезаря?

"Защо така се отнасят към Цезаря!?"

Възможно е Вофил да е прав! Заслужава си да приключа с теб още сега!

Виждаш ли се? Виждаш ли лицето си?

А какво виждаш? Виждаш момче или Цезар?

Виждам... Аз съм Цезар!

Виждам Цезар!

Грешен отговор! Убий го.

Правите голяма грешка! - Кой си ти?

Ако убиеш момчето, ти ще го направиш мъченик!

И призрака му ще те преследва цял живот! - Нима!

Вижте знаците! - Какви знаци?

Предзнаменование.

Не допускай грешка!

Слушай внимателно и ще разбереш! Всичко което се случва тук, ще се разнесе в Империята.

Градът може да се потопи в кръв, но трябва и да ги управлява някой.

Цялата империя е построена с кръв!

Хората ще те съдят!

Хората ще благодарят на Бога, че се спасиха! И ще служат на нов господар!

И аз попитах? Кой си ти? - Няма да уважават владетел, който се страхува от едно малко дете! И го убе.

Момчето ще ни послужи по-добре живо.

Ти искаш да изглеждаш като глупак ли? - Глупак! Ти помисли с кого разговаряш!

Дай ми ръката си.

Аз те попитах кой си?

Аз имам много имена. - Какви?

Тук ме наричат Амбросий.

Ще отведат момчето на остров Капри и ти ще го наблюдаваш!

Това е твоята награда! И да не си го пипнал, докато не кажа.

И косъм да не пада от главата му, разбра ли ме?

И този също вземи със себе си! И не му се доверявай!

Тук има някой! - Къде?

- Аврелий, аз знам кой е този човек. Той представлява източната империя.

Живо ли е момчето? - Да, видях го. Водят го на Капри.

Аз ще го намеря. И ще го върна вкъщи.

Откъде? Капри? Това е невъзможно!

Този остров е истинска крепост! - Нужни са ми моите хора!

Ние до сега сме били съюзници, сенаторе!

Освободете своя Цезар. Моя император ще му предостави убежище, докато не бъде безопасно да се върне.

Срещаме се след 6 дни на брега. Доведеш ли момчето, корабът ще ни откара.

Ще се видим след 6 дни! - До последния дъх!

Какво е това? - Един от охранителите на емисаря.

Твоите хора са в плен, той ще ти помогне да ги освободиш!

Преструвай се на мой пленник. Когато кажа, ще избягаш. Разбра ли?

Тогава прави, каквото ти казах.

Първо той.

Спри!

Водя ви пленник. Хванах го на път към Рим.

Канеха се да убият Адакар.

Сега!

Дръжте го.

Амбросий, искам да бъда с тях!

Искам да бъда с мама и тате!

Ти и сега си с тях.

Те живеят в сърцето ти.

Ти не можеш да ги видиш,но все едно сте в съседни стаи.

По-добре и мен да ме няма. - Това не е съдбата ти!

Аз нямам съдба!

Всяко живо същество има съдба.

Но когато наоколо стане тъмно и е трудно да намериш пътя,

тогава имаш мен.

Аз ще съм с теб.

Дяволска птица. Забравих да я нахраня.

Знаех си, че това е трик.

Това е нашата съдба.

Да бъдем пленници до края на живота си.

Не губи вяра. Зад всичко стои някаква цел.

Къде изчезна.

Трябва да се придържаме близо до реката.

Близо до реката?

Нявсякъде имат разузнавачи.

Съгласен, само... - Мира.

Какво? - Моето име, Мира.

Това е лодката ни.

Какво ще правим? - Всички заедно ще го изплашим. Като ни види,ще избяга.

Чакайте тук.

Той е жена?

Тази крепост е била построена от великия император Тиберий.

който е бил благороден и достоен човек.

Ти приличаш на него.

Моите предци са ми построили затвора?

Така се получава.

Жаден ли си? Хайде,пий.

Смееш да ме обиждаш! От високо ти се пада, а?

Колко пръсти искаш да загубиш, докато станеш по-умен? Съдбата ти зависи от това дете!

Не забравяй какво ти заповяда твоя крал!

Ако хвърлиш момчето върху камъните, ще го последваш!

Ще дойде момента, когато с радост ще те пратя при родителите ти!

А за теб не ми беше заповядано нищо...

Провесете го.

Достатъчно.

Какво е това?

Ти да не си някакъв свещеник?