The Saboteurs (Kampen om tungtvannet)

БИТКА ЗА ТЕЖКАТА ВОДА.

Искахте да говорите с мен?

Нова поръчка.

Ще построим всичко наново.

Какво ще кажете? Колко време ще отнеме?

Има твърде много работа. - Но все пак това е възможно.

Всичко, което имаше тук, можем да построим наново.

Бихте ли ми направили кафе? Еспресо. - Да.

Почакай.

Благодаря, че ми се обади.

Толкова се радвам, че си добре.

Астрид казва, че това са били норвежци.

Че са минали през пропастта и железопътните линии.

А това няма как да го организираш, ако не познаваш Рюкан на пръстите си.

Тя така казва. - Гувернантката? Откъде знае?

Чула за това в магазина.

а конкретно говорят, че норвежците са се крили на платото.

За какво им? - Да се крият, или да взривяват?

Да взривяват. - Мен ли питаш?

Въпросът е по-скоро към теб. - Ами да...

Хората говорят, че е заради това, че работиш с немците.

Нещо друго? - Не, благодаря, това е.

Унищожи ли кореспонденцията? - Мисля, че да.

Добре. Знаеш какво друго говорят хората?

Говорят, че настъпи превратен период във войната.

Немците загубили 200 000 човека в Сталинград.

И, може би, не е много разумно да имаш тесни взаимоотношения с немците.

Окупирани сме. Но Норвегия не стои на място заради това.

Да, аз само казвам, каквото чувам.

Може би не трябва да чуваш всичко, каквото говорят хората?

Мислила ли си за това? - Да, мислих.

Но за съжаление не мога така. - Защо?

Защото когато съм самотна, съм нещастна.

А за щастието си сама нося отговорност.

ГЕРМАНИЯ КАПИТУЛИРА ПРЕД СТАЛИНГРАД

Взривиха ли го? - Да.

Целия завод? - Така изглежда.

А ние не можем ли да ползваме графит? Мисля, че американците го използват.

Това не значи, че действат правилно.

Вернер, тези лагери... Разпитах за тях.

От там никой не се връща. Как мислиш, колко са големи?

Не знам.

Късно е.

Нищо не се случи.

И това не е заради материалите.

Нещо не е така.

Ли.

Извини ме. - Ето, че се появи.

Спряха да дават сигнал за тревога. Имам чувство, че целия град гори.

Чух, че 70% от шестнадесет годишни призовани на фронта.

Слава на Бога, че децата ни са малки. - Да.

Скоро пак ще трябва да тръгвам, но поне успяхме да се видим.

Ще ти сложа храната.

Извинявай, какво? - Казвам, че ще ти сложа храната!

Разбирам, не трябва да те обвинявам.

Предупреждавал си ме.

Казвал си, че никога няма да ревнувам към друга жена, а само към науката.

Правилно си говорил.

Но тогава нещо недоразбрах.

Когато си решил, че трябва да останем в Германия,

изобщо не си помислил за семейството си.

Нали разбираш, че това не е така.

Аз...

Понякога не съм толкова смела, колкото си мислиш.

Трябва да тръгвам.

Сър, герои от Телемарк съвсем скоро ще са тук.

Благодаря ти.

Тронстад.

Току-що дойде съобщение. Хелберг изчезна. Не подава сигнал.

Хаугланд и Скинарланд не са чули нищо откакто беше потвърдено

пристигането на немските войници, професионални снайперисти.

Мамка му. - Съжалявам.

Добре, добре, слизайте. Внимавайте, скачай. Мои поздравления.

Честито. - Благодаря.

Браво, браво. Честито.

Добра работа, момчета.

Привет. - Привет.

Какво има? - Хелберг изчезна.

Поучихме съобщение от Айнар, сверихме с другите, но...

Най-вероятно той загина.

Когато изпращахме хора с операция "Новак", увеличихме бройката двойно,

разделихме групата на две.

Два самолета, за да увеличим шансовете.

Самолети едва бяха тествани. А план за отстъпление отсъстваше.

Общо взето...

това беше билет в една посока.

И в сравнение с това операция "Ганерсайд" - това е голям успех.

Но все пак става въпрос за човешки живот.

Мислите, че може да се направи нещо подобно без никакви жертви?

Той беше мой приятел.

Не се обвинявайте.

Ще загинат още стотици хиляди хора.

Лондон... Бомбардирали са го всяка нощ цели 9 месеца

с 200 бомби за една нощ.

Към днешен ден загинали са 43 381 човек.

50 856 човека са сериозно ранени.

Унищожени са 1 150 000 къщи само в един Лондон.

И сега отново ще бомбардираме Германия.

Ще създаваме такъв хаос, който история не познава.

И дори аз... след всяка хвърлена от нас бомба...

аз все още осъзнавам, че ние убиваме хора.

Вчера видях как някакви деца построявали...

Как се казва това? - Иглу.

Видях как построяват иглу.

Те събраха много сняг.

Четирима момчета построяваха нещо, и си въобразяваха, че това е...

някакъв замък, или дворец с множество етажи и коридори.

Но те забравят...

... че идва пролет...

И че всичко ще се разтопи.

И дори най-прекрасния замък ще се превърне в локва.

Всичко е напразно.

"Стратегическо отстъпление".

Сега така го наричат. - Нов термин. Отбележете.

Термини "Всеобща война"...

...и "стратегическо отстъпление".

Трябват ви повече хора, нали?

350 руски военнопленници след боеве в Минск и Смоленск.

Военнопленници? - Да.

Удвояваме поръчката за тежката вода.

Докато имаме работна ръка,

всичко е възможно.

Нима това не е прекрасно?

Да, разбира се.

Хенриксен.

Заводите ни на полуостров Хероя бомбардирани.

Американската авиация, малко след обяд. Загинаха над 50 човека.

А пострадалите?

Стотина. Целият комплекс унищожен.

Американската авиация? - Да.

Аз ще тръгвам. Отложете всичките срещи.

Казах на готвача да си ходи. Да кажа ли да го извикат?

Не, намерих това, което останало.

Скъпи, ти живееш опасен живот.

Първо този завод, а сега и Хероя.

Следващия път ще бомбардират Рюкан.

Имаме ли масло. Аз не го открих.

Сега масло никой няма.

Всъщност никой нищо няма, освен тези, които имат много пари.

Такива като нас.

Какво толкова важно продаваш на немци, че в завода правят диверсия

и го бомбардират.

Отивам да си лягам.

Помоли гувернантката да смени матрака, онзи прекалено твърд.

Сам можеш да го смениш. Надявам се, не се разучи да влачиш.

Немци няма да победят, независимо от това колко и какво ще произведеш.

Ние просто мирно ще работим в завода.

Аз не говоря за компанията, говоря за теб.

Какво ще правиш, когато всичко свърши.

Аз се стараех да запазя завода.

А можеше и да се оттеглиш, както многото направиха.

Всичките работни места в Рьюкан е в завода.

Не мога да оставя хората да умрат от глад.

Но някои от тях се бориха, и бяха арестувани.

Съпруга на Астрид, например.

На чия страна си бил, когато това се случи?

Паметта ли те подвежда? Нали е на свобода.

И не съм го арестувал аз.

Не, но си го уволнил за това, каквото той не е сторил.

Трябва по-широко да гледаш на нещата.

Допреди нахлуването аз бях офицер от запаса на норвежка армия,

и по никакъв начин не действах срещу родината си.

Правят от нас изгнаници.

С нас никой няма да иска и да говори.

Това със сигурност няма да се случи.

Обещавам ти.

Той ми нареди да легна на пода в задната част на автобуса,

а после седнах до една жена, която обиди Тербовен.

Тя беше много красива. Много добре си паснахме.

Премених своето Хелбергско очарование.

Това не му хареса, и той ми нареди да се преместя.

И ето така изведнъж се оказах в предната част на автобуса,

И после... аз скочих.

А автобусът продължил и спрял след няколкостотин метра.

И вместо да бягам от тях, аз затичах след автобуса, за да ги объркам.

Те стреляха, но не ме уцелваха. Хвърляха гранати, но пак не уцелваха.

Въпреки, че една ме уцели в гърба, но тя не се взриви веднага.