Safelight

Криеш ли нещо от мен? - Не.

Не криеш? - Пусни ме!

Какво ще направиш, а? Какво ще направиш?

Какво ще...

Не мога да дишам! - Идиотка, ти си моята курва.

Ти си... - Хей!

Какво, по дяволите, ще направиш с това, човече?

Познаваш ли го този? Бог да ти е на помощ, ако нямаш смелост.

Ти си шибан инвалид. Не можеш да направиш нищо.

Той се бъзика с мен. Ти си проклет...

Не, ти си луд, човече. Ти си...

Успокой се, момче. Не се впрягай. Всичко е наред. Погледни я.

Тя е добре. Взех си парите.

Нали? Върви да работиш.

Обичам те.

Искаш ли да чуеш нещо?

О, да!

Следващия път, сладкишче.

Вече можеш да го свалиш.

Трябва да тръгвам.

Спасителна светлина

Снимките не лъжат.

В тъмната стаичка филмът оживява.

На хартията се появява изображение, уловен момент.

Какво се случва преди и след този момент? Това ме разстройва.

Провери в чантата. Там ли е?

Не, не е тук. - Мислиш се за по-добър от нас?

Снимаш моето момиче? - Само в коридора. Поиска да позира.

Никога повече няма да снимаш гаджето ми!

Няма да я поглеждаш! Няма да говориш с нея! Разбра ли, отрепка такава?

Кретен!

Татко? Татко, прибрах се!

Трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно.

Благодаря. - Чао.

Искам два пакета Марлборо. - Разкарайте се оттук.

Мислите, че ще нарушим закона? Виждаш ли това?

Не можете ли да четете? Трябва да сте на 18, виждате ли?

Какъв ти е проблемът? - Проблемът ми ли?

Да. - Чарлз, дръж ме,

че пак ще ме хвърлят в пандиза. - Ти си луда.

Ела ми, тъпако. Ела тук!

Човече! - Да!

Има само едно по-лошо от хлапаците. - Какво?

Шофьори на тирове, които свалят собственички на магазини.

Здравей. - Здравей.

Приятелката ти е тук. Много е хубава.

Да, така си е.

25 цента, миличка.

Задръж рестото.

Благодаря.

Чао. - Чао.

Нормално е да си падаш по нея. - О, Пег, стига де.

Личи си, ангелче.

Хей, Вики!

Темата може да е каквато си пожелаете.

Нека само обектът да има дрехи.

Раян. - Но, г-н Съливан,

ако те искат да се съблекат?

Ако някой иска да участва, може да си вземе заявление.

Само ми кажете. Просто...

Държах бухалката и все едно казвах "Остави я намира."

Беше страхотно. - Как се казваше?

Вики. - Вики?

Да, тя... обича да се мотае на спирката за тирове.

Когато го направих се чувствах като нормално момче.

Искам да кажа, че направих това, което биха направили повечето момчета.

Всъщност мисля...

Повечето момчета не биха направили това, което си направил ти.

Гордея се с теб.

Почувствах се много добре.

Но, когато се върнах вътре, отново се чувствах като извънземен.

Чарлз, трябва да говорим за... - Спри.

Какво искаш пък сега?

Просто минавам да видя как си.

Както и да е. Снощи не бях на себе си.

Да. Беше откачил. - Да.

Може ли да вляза? - Не.

За каква се мислиш?

Съжалявам.

Какво искаш? - Не знам.

Искам да се сдобрим.

Може ли просто да те целуна и всичко да е постарому?

Ела. Всичко е наред.

Аз съм добре. Да.

Искаш ли бира?

Да ти дам ли бира? - Да.

Добре.

Знаеш, че мога да те отърва от това, нали?

Да, знам.

Но какво бих правил без теб? - Не знам.

Мерси. - Благодаря.

Ангелче, казвала ли съм ти колко много обичам да правя кафе?

Да, само около хиляда пъти. - То си е цяла наука.

Една кръгла супена лъжица на чаша. Не от големите чаши, а от тези за кафе.

И използвам тази лъжица.

Трябва да я изхвърлиш или поне да я измиеш.

Някой ще се разболее. - Миличък, да не си полудял?

Това е среброто на баба Ив. Перфектна е за кафето и го знаеш.

Обичаш кафето ми. Признай си! - Знам, знам.

Би било по-лесно просто да го сипваш. - Бързината не означава качество.

Това е изкуство, повярвай ми. Пил си от кафето на баща ти, нали?

По-лошо е дори от Санка.

Здравей. - Виж ти, кой е тук.

Някой мъже просто не разбират от намеци. Не съм заинтересована.

Здравей, Чарлз. - Здрасти, Джак.

Здравей, слънчице. - Джак.

Ще си промени мнението. - Надявам се.

Джак Кембъл се опитва да е мил отново, нали?

Ето ги прекрасните зелени очи, за които мечтая след Джаксънвил.

Всъщност са кафяви. - За Вас, мадам.

О, рози. Колко изобретателно. Заповядай.

Не е лесно да те ухажва човек. Знаеш това, нали, слънчице?

Можеш да ми купиш всичките цветя в Калифорния и пак няма да изляза с теб.

Джак, научила съм няколко неща през живота си.

Така ли? - Да, да.

20 години съм била фризьорка, така че съм направо експерт по хората.

Харесвам косата ти. - След три развода,

вече съм експерт и по мъжете. А пък един от мъжете ми,

шофьор на тир, който ме доведе в този град, ме прави експерт по тираджии.

Така че чупката, Джак. - Един танц.

Дай ми само един танц и ще забравиш всичко лошо, което мислиш за мъжете.

О, да, точно така. Точно така, Чарлз.

Като котка съм. Много съм грациозен. - Не.

Виж тези движения, скъпа. Леко накланяне, ето така.

Може да съм нисък и набит, но съм гъвкав.

Здравей. - Здравей.

Тиха нощ е, нали? - Да.

Доста е късно. - Да.

Искаш ли чаша кафе? - Разбира се.

Със сметана и три захарчета, моля.

Перфектно е.

Много е добро.

Не, не, не. Заведението черпи.

Благодаря.

Трябва да тръгвам. - Чао.

Записа ли се за онзи конкурс за снимки от училище?

Не. Още се опитвам да измисля тема.

Кевин винаги казваше, че е най-добре да се снима навън.

Не знам дори дали ще се запиша. - Казвам ти Чарлз, един ден...

Знам, звезда. - Звезда.

Помниш ли онези снимки, които направи, на мен и Кевин на мотора?

Онези ли? - Да.

Да. - Да. Още ги пазя.

Да, беше... да. - Обичал си да караш, нали?

Чувствах се жив на мотора си.

Бих се радвал да почувствам онова усещане отново.

Бързо изнемогвам. Мисля да си лягам.

Става ли? - Време е за лягане, каубой.

Аз ще му помогна. Добре. Хайде.

Добре. Мерси. - Не искаш ли да хапнеш още нещо?

Не, благодаря. - Добре.

Лека нощ, Чарлз. - Лека, татко.

Внимавай. - Студено е.

Не мога да спра да мисля за Джак. Този човек никога не се отказва.

Мислех, че си приключила с мъжете. - Така е, ангелче. Така е.

Няма да ме заблуди. Не се притеснявай. Всички са мили и чаровни в началото,

а после си показват рогата. - И аз не тая големи надежди.

Стига де, не говори така. - Защо? Момичетата не ме харесват.

За какво говориш? Просто още не си срещал много.

Рано е да се отказваш. Изчакай да станеш стар и сбръчкан като мен.

Тогава може да станеш циничен. - Добре.

"Момичетата не ме харесват."?

Момичетата не ме харесват. - О, я стига.

Ще те харесат. Повярвай ми. Ще чукат на вратата ти.

Добре. - Така е.

Да бе.

Здравей - Здравей.

Какво става? - Нищо.

Какво е това? - Нищо, просто...

Прилича ми на нещо. Дай да видя. - Всъщност е нищо.

Не знаех, че си фотограф. - Не съм.

Пише, че е фотографски конкурс.

Това е по-скоро хоби.

Хоби ли? - Да.

Ще правиш ли снимки за конкурса по хобито ти?

Мислех си, ако участвам в конкурса,

да снимам фаровете в Калифорния.

Това е готино. Много готино.

Да. Има един голям проблем обаче.

Трябва ми превоз до там, а не мога да карам и...

Ами ако аз те закарам?

Какво? Не, не намеквах това. - Знам. Искам да го направя.

Какво ще кажеш за утре? Неделя е. Свободна съм през деня.

Освен това съм ти задължена.

Добре. - Супер. Къде живееш?

Къде живея?

По пътя през гората, последната къща в ляво.

Добре. Да мина да те взема към 11? - Да. Да, перфектно.

Чудесно. - Чудесно.

Да, ще се видим в 11. - Благодаря.

Каква музика харесваш? - Не слушам много музика,

но харесвам всякаква. Кънтри е добър стил.

Баща ми свиреше кънтри. Понякога ходя в Каубой Палас с Пег и приятелките й.

Това е кънтри клуб на Южната улица. - Да.

Пег познава шефа, така че влизам без проблем. Знае, че не пия.

Не пиеш? - Трудно ми е да вървя дори и трезвен.

На колко години си? - На 17. А ти?

Тъкмо навърших 18.

Мисля, че кънтрито е готино. Въпреки това предпочитам по-тежка музика.

Ходих на няколко концерта със Скид, преди да разбера, че е лунатик.