A Breath of Scandal

Превод: R I S T A K I

СОФИЯ ЛОРЕН

МОРИС ШЕВАЛИЕ

ДЖОН ГЕВИН

Във филма ДЪХЪТ НА СКАНДАЛА

Режисьор МАЙКЪЛ КЪРТИС

АВСТРИЯ

Този малък замък е собственост на нейно височество принцеса Олимпия,

изпратена тук от император Франц Йосиф

заради скандалното си поведение.

Писмо за принцеса Олимпия от майка й.

Предайте й, че днес едва не ме уцели.

Да, тя вече стреля доста добре.

Писмо от Виена за принцесата. - Добре, занесете й го.

А, не, хер Раушер. От предния път ми остана белег.

Флейшман, тази малка драскотина е нищожна цена за привилегията...

да служиш на един от най-знатните родове в Империята.

Знам, но не съм толкова смел като вас.

Можеше поне да не стреля с бойни патрони.

Да, Теодор? - Дойде писмо за принцесата.

Ами занесете й го.

Мамо, не виждаш ли, че го е страх?

Не съм добре с кръста, графиньо. Няма да мога да се предпазя.

Може новините да са добри. Рано или късно Императорът ще й прости.

Императорът. Боже пази Императора.

Не ставайте. И без това едвам ви накарахме да седнете.

Аз ще занеса писмото. Мен не ме е страх от Олимпия.

Нейно височество обожава малката графиня.

Благодаря.

Олимпия! - Чакай.

Днес имам 7 точни изстрела.

Добър ден, Тереза. Как са роднините на покойния ми съпруг?

Добре, Олимпия. Имам писмо за теб.

Дали си заслужава да го чета? Може пак да ме ядоса.

Не можеш ли да контролираш емоциите си?

Това е черта на средната класа, Тереза.

Но мога да опитам.

Какво пише? - Че не може. Поне засега.

Баща ми всеки ден пише на Императора, че ще бъда послушна, ако ме върне,

но той отговаря, че ще си помисли.

Сега ще получиш ли пристъп? - Не мисля, тук е много задушно.

Олимпия, защо Императорът ти е сърдит?

Само заради теб и онзи капитан ли?

Нали той не се самоуби? - Да, но се опита.

Това, че не улучи само потвърждава плебейския му произход.

Точно бях приключила с траура, но хората какво ли не измислят.

И ето ме тук, изгнание и скука.

Един свестен мъж няма в радиус 100 км.

Но в живота, освен мъжете, има и други радости.

За селянките може би.

Но за нас... какво имаме освен това, че Бог ни е разделил на мъже и жени.

Впрочем също както и селяните.

Но тук природата е много красива. - Природата?

Какво е красивата природа без мъж,

който вехне от любов по теб?

И когато сърцето ти се топи в огъня на желанието му.

Да?

На теб ти е рано още за това. След 1-2 години ще ти разказвам.

Омръзна ми да стрелям.

Ще ми направиш ли една услуга? - Каквото кажеш.

Иди в конюшнята и кажи да ми оседлаят арабския жребец.

Може би той ще разсее скуката ми.

Но той още не е обязден. Защо не вземеш кобилата?

Защото не искам още една женска до себе си.

Забраниха да се язди жребеца.

Забранили? Кой в този замък може да ми забрани нещо?

Ще се върнеш ли за вечеря?

Ако отида твърде далеч, ще преспя в ловната хижа.

Ще ми сигнализираш, ако има нещо важно.

Добре, ще бия камбаната.

Госпожице?

Госпожице, ударихте ли се?

Ще ви премеря пулса.

Трябва ми ръководството за първа помощ.

"Мозъкът... Зачервяване...

бледност... глезени... загуба на съзнание.

Разкопчайте дрехите...

пострадалият трябва да лежи...

главата и раменете трябва да са повдигнати. Ако лицето..."

По-добре да не го правя.

"На пострадалия да му е топло, но не..."

Така, по-нататък.

"Да се използват горещи предмети...

Ако се задави от кръвта в гърлото... Да му е топло."

Трябва да извикам помощ. - Къде съм?

Идвам.

Слава Богу, помислих си, че... Добре ли сте?

Не мърдайте, може да имате счупване. - Не мърдам.

Човек никога не знае. Извинете за безцеремонността...

но кажете ми къде ви боли. - Навсякъде.

Гъдел ме е. Ето тук.

Нямате счупване, но по-добре да ви закарам в къщи.

Аз ще запаля колата, а вие стойте тук.

Добре. - И не мърдайте.

Не мога да я запаля. - Не можете?

Нещо се е счупило, когато се ударих в оградата.

Жалко. Сериозна ли е повредата?

Ще я оправя, но ми трябва време, а скоро ще се стъмни.

Далече ли живеете от тук?

Много далеч, но наблизо има една ловна хижа.

Можем да отидем там.

Добре. Дайте да ви помогна да станете.

Наметнете си това.

Ще можете ли да ходите сама? - Не.

Ще трябва да ме носите.

Сега не съм във форма.

Не е далеч, там до хълма е. Можете да си почивате по пътя.

Не искам да се преуморявате. Имате толкова много работа...

да поправите колата... - Можем да слезем до хълма с колата.

Нищо, ще се разходим.

Натам.

Има ли някой? Ехо?

Натам.

Натам.

Извинете.

Сигурна ли сте, че стопанката няма да има нищо против?

Повярвайте ми, принцесата даже ще се радва, че сте тук.

Значи тя е много великодушна.

Да, и е много красива.

А също така умна. Много е интелигентна.

Разбирам. Тук е малко тъмно.

Да.

Добре, че знаете за това място.

Можехме да закъсаме някъде...

На тъмно и на студено. Всичко можеше да се случи.

Не съм сигурна, че вече всичко е наред.

Може да има и други опасности.

Да. Как се чувствате сега?

Малко ме боли главата, но... - Имам хапчета в аптечката.

Американски, обезболяващи. Ще ги донеса.

Не ме боли много. Може и по-късно. Сега по-добре седнете и си починете.

Извинете.

Американец ли сте? - Да, от Питсбърг, Пенсилвания.

Към коя класа принадлежите? - Клас?

Випуск 99 от университета в Пенсилвания.

Минен инженер съм. Между другото, казвам се Чарлз Фостър.

Приятелите ми ме наричат Чарли.

А аз се казвам Олим...

Не мога да си спомня.

Сигурно имате амнезия. По-добре да отида...

Казвам се Лукреция. Лукреция Щраус.

Проста селянка. - Не бих казал.

Не, не сте селянка.

Студено ли ви е? - Малко.

Много сте грижовен, Чарли.

Да.

Ще запаля огън. - Добре.

Знаете ли, никога не съм уважавал монархиите.

Винаги съм смятал, че те пречат и са несъвместими с прогреса.

Дворяните даже не ги смятам за хора. - Но те са хора.

За тях ли работите? - Баща ми работи.

А вие сигурно помагате на майка си в къщи.

Не точно. - Тогава с какво се занимавате?

Работите на полето, доите крави? - Как познахте?

И аз съм от семейство на фермери. Вие тук ги наричате селяни.

Така, че знам какво е това.

Готово. Какво има?

Можете ли да говорите? Как сте? По-добре да...

Изплашихте ме. Добре ли сте? - Да, добре съм.

Все пак ще донеса аптечката.

Не сте против, нали? - Не, ако се върнете.

Ще се върна. - Побързайте.

Ще побързам.

Може да получите още един пристъп, а аз нося отговорност за вас.

Извинете.

Вижте какво намерих. Вино, сирене и хляб.

Хлябът е малко стар, но това няма значение, нали?

Взели сте си чантата. Умно.

Сега не мога да поправя колата. - Жалко.

Ето ви чаша вино. - Благодаря.

Мисля, че не разбрахте. Ще трябва да пренощуваме тук.

Разбрах.

Сирене? - Не, благодаря.

Това е малко необичайна ситуация. - Така ли?

Никой от нас не го е планирал.

Разбира се, че не. - Вие сте забележително момиче.

Наистина ли? - Така възприемате всичко...

Спокойно и без страх. - Вярвам в добрите неща.

Сега селянката говори във вас. Добре ли сте?

Вие даже не ме познавате. - Познавам ви.

Вие сте американец, випуск 99.

Може да съм човек, който да се възползва от ситуацията.

Не и вие. - Не ме разбирайте погрешно.

Но мъжете навсякъде са еднакви. - А вие какъв мъж сте?

Трябва да сме внимателни и да не допуснем...

желанията да ни завладеят.

Ще отида да поправя колата и ще ви закарам в къщи.

Ох, главата ми. Не ме оставяйте, Чарли.

Какво има? Пак ли пристъп? - Чарли.

Имам хубаво лекарство. Ще ви подейства.

Веднага ще се почувствате по-добре. Ето, вземете.

Много е горчиво.

Пийнете това. Сътресението на мозъка е сериозно нещо.

Чувствате се добре и изведнъж, хоп!

Нямам нужда от лекарства, а от почивка.

Занесете ме в спалнята, моля ви. - Не знам, трябва ли?

Искате в това състояние да ходя сама ли?

Разбира се, че не. - Тогава ме занесете.

Добре.

Вече съм по-добре. - Наистина ли?