A Somewhat Gentle Man (En Ganske Snill Mann)

ПОЧТИ ДЖЕНТЪЛМЕН

Oziris811 ви пожелава приятно гледане.

"ЗАТВОРНИЧЕСКА ВРАТА"

Улрик!

Искам да ти пожелая на добър час.

За останалата част от живота си. - Добре. Благодаря.

Виж, Улрик, щом излезеш от тази врата, гледай напред.

Никога не поглеждай назад. Само напред.

Разбрахме ли се?

Напред, Улрик. Напред.

Улрик. - Да.

Доста време мина. - 12 години.

Мислех, че е по-малко. Не трябваше ли да се върнеш в четвъртък.

Не.

Искаш ли нещо? - Чаша кафе.

Кафе.

Пътувахте ли някъде? - Нещо такова.

От заведението.

Излизай!

Не ти искам парите!

Какво правиш?

Мислех, че ще излезеш утре. - Не.

Така ми казаха. - Излязох днес.

Защо ми казаха, че излизаш утре?

Излязох днес. - Сигурен ли си?

Прегърни го, Ролф.

Какво пиеш? - Кафе.

Три чаши кафе. - За мен, не.

Ще пием кафе с Улрик. - Но...

Три чаши кафе.

Боже! Мамка му.

Какво правим тук? - Голяма сестра на Йенсен живее тук.

Това той ли е? - Спокойно, Карън Маргарита.

Улрик.

Може ли да плати? - Да плати? Той е механик.

Механик.

Ролф.

Тоалетната е в коридора. Ще си купуваш тоалетна хартия.

Това много прилича на килията ти.

Забавляваш ли се?

Посети ли гроба на мама и татко? - Да.

Занесе ли им цветя? - Да.

Достатъчно добро ли е за вас? - Да. Добро е.

Нека оправим паричния въпрос веднага.

Осем.

Добре дошъл.

Сега имаш покрив над главата си. - Искам да ти благодаря, Йенсен.

За всичко. За парите, които си дал на Венке и Гейр.

За всичко.

Винаги се грижа за хората си, Улрик.

Какво, по дяволите?

Добре дошъл в своя нов дом. - Какво е това?

За добре дошъл. Ти ми каза да... - Казах маргарити.

Маргарити.

Просто грабнах нещо. - Това са женски цветя.

Не разбирам нищо от цветя. - Мога и сам да видя това.

Но ти казахте.

Улрик...

Ние го намерихме.

Добре.

Знаем къде работи, но не знаем къде живее.

Спокойно. Той току-що излезе. Ще го направим спокойно и бавно.

Той работи тук, в Алнабру.

Ще проследим това копеле и ще узнаем къде живее.

Опитай да измислиш къде ще го направим.

Време е за уреждане на сметките.

Складът за тези кутии ми излезе скъпо.

Благодаря.

Аз не съм безчувствена. - Благодаря.

Не пуши в леглото.

Какво искаш?

Ти ли си Свен?

Може би.

Аз съм механик. Йенсен каза, може да имаш работа за мен.

Не съм работил в последно време.

Около 12 години.

Не знам какво си правил и не искам да знам.

Излежал си 12 години и си платил дълга си към обществото.

Всеки заслужава нов шанс, за да си осигури бъдещето.

Не е ли така? - Да.

Свен. - Улрик.

Започваш в 7 в понеделник.

Улрик.

Здравей, Улрик.

Покажи му кафе машината. - Там е.

Покажи му къде се намира.

Ето. Доволен ли си сега?

Наистина ли си лежал?

За какво? - Убийство.

Кого уби? - Един мъж.

Как? - Застрелях го.

И?

Сега се предполага, че си по-добър човек?

Не мисля, че хората могат да станат по-добри хора.

Не.

Дори не се опитвай да спиш с мен.

Купувай си мляко. Свен и аз не използваме мляко в кафето.

Да погледнем прогнозата на времето.

Силни ветрове пристигат по крайбрежието.

Ниското атмосферно налягане ще остане...

В някой южни части на Норвегия...

Тихо време се очаква в района на Финмарк и Тримса...

През следобедните...

Аз готвя много.

Ще го изхвърля, ако не го ядеш.

Мирише добре. - Всеки може да готви треска.

Нямам никакви прибори.

Яж.

Какво си направил с телевизора? - Нищо.

Това руски език ли е? - Полски.

Не се прави на умник.

Вкусно е. - Знам.

Може ли да се спечели нещо там? - Очевидно кола.

Картината е ясна.

Смяташ ли, че блондинката е красива?

Хенриксен го намери.

Случайно.

Опитваше да се отърве от хладилника, а човекът е работил там.

Това беше обикновен късмет.

Шанс и късмет са едно и също.

Не съвсем.

Шанс може да е нещо лошо, късметът не може.

Млъкни, Ролф.

Прав съм.

Ето го. - Наистина е така.

Не трябва да го убиваш. - Има ли други предложения?

Може да му счупиш ръцете като предупреждение.

Улрик беше в затвора за 12 години заради този доносник.

Мислиш ли, че може просто да го преглътне?

Трябва да има някаква справедливост в този свят.

Хората ми не оставят неуредени сметки.

Стой далеч от Мерете.

Тя не е твой тип.

Разбра ли? - Да.

Този филм е гаден.

Този брадатият е баща на момичето.

Защо имат нужда от кон? - Опитват се да спечелят пари.

Защо? - За да имат пари за операция.

Каква операция? - Операция на очите.

Детето ослепява след инцидента.

Но жокеят е преследван от човек с очила.

Той е баща и. - Не, той понечи да я целуне.

Това е Полша.

Храната беше добра.

Ужасен филм. - Благодаря за храната.

Ей! - Здравей.

Мерете тук ли е? - Тя идва в девет.

В девет? Подранил съм.

Аз съм Кристиян. Нейният съпруг.

Ръцете ми са мръсни. - Няма проблем.

Кажете, че съпругът и е идвал и ще се върне по-късно.

Твоят съпруг ти праща "здрасти".

Съпругът ми? - Каза, че името му е Кристиян.

Знам скапаното му име.

Каза, че пак ще дойде.

Идвал е тук? - Да.

Не ме докосвай!

Кой е съпругът? - Ние не говорим за него.

Той дойде тук. - Няма да престанеш, нали?

Те са разведени и той има ограничителна заповед.

Не разбирам мъжете и жените. Страдаш дори когато обичаш.

Мисля, че Кристиан обича Мерете. Най-малко той и е задължен много.

Мерете загуби вярата си в концепцията на любовта.

Някои деца са наранени повече от други.

Свен!

Лекарството му.

Това е сърцето му. Ще се обадя на бърза помощ.

Отивам пак в болницата. Тук трябва да продължи да работи.

Вярвам ти, Улрик.

Хората разчитат на нас, да оправяме колите им.

Не могат да живеят без колите си.

Трябва да ходят на пазар, да взимат децата си, да ходят на работа.

Това място не може да бъде затворено заради някакво камерно мъждеене.

Светът просто продължава да се върти.

Улрик!

Летни гуми, зимни гуми.

Светът не може да спре да се върти.

Те идват, Свен.

Нека затворим за днес. - Обещах, че ще е отворено.

Виждаш ли някоя кола, която да се нуждае от ремонт?

Биеше ли те?

Нека всеки си гледа работата и всичко ще е наред.

Много вкусно. Благодаря за храната.

Хайде. Чака ни забавление.

Писмена покана ли искаш?

Боже мой!

Боже!

Господи!

Боже Господи!

Този път не стана. После ще продължим.

Всичко наред ли е? - Всичко е наред.

Може да платиш дълговете си, когато имаш възможност.

375 на година за съхранението и 12 пъти по 1500 за хлапето.

Това е около 215 000. - 216 000.

Мислехме за плана. - Какво?

Следиш ли го?

Аз нямам кола.

Бъди внимателен с тази. Деликатни са.

Не се доверявай на датчика за бензина.

Вярвам ти. Ще оправиш нещата.