Angel Face

АНГЕЛСКО ЛИЦЕ

Какво е, Джордж? Самоубийство?

Не, сър. Нещастен случай. Г-жа Тримейн беше...

Добре, къде е? - Горе.

Вероятно това няма да ни трябва, така че го сложете настрани.

Бях като в мъгла.

Сякаш някой блъскаше по главата ми. Опитах да се добера до балкона...

но вратата беше затворена.

Повиках Чарлз. - Добре, ще ви направя инжекция.

Бях в стаята си, четях в леглото. - Къде е стаята ви?

От другата страна на хола. Стори ми се, че я чух да вика.

Лежеше тук. Стаята беше пълна с газ и я изкарах на въздух.

Повиках камериера, но мисля, че не ме чу.

Видях я, че идва на себе си и я оставих, за да изключа газта,

но ключът го нямаше. - Някой го е взел.

Някой се опита да ме убие. - Не, не, г-жо Тримейн.

Ключът е тук.

Този е от моята стая. Върнах се през балкона и го взех.

Може би е този, който е там?

Къде? - Под дървата.

Може тя да го е ритнала. Мислите ли, че тя...

О, не, едва ли може да става дума. - Ще се обадя в аптеката,

за да й изпратят хапчета, които трябва да вземе, когато се събуди.

Ние трябваме ли ви още, докторе? - Вече не, благодаря.

Покажете ми вашата стая, моля.

Това е спалнята ми.

А това е кабинетът ми.

Тя е добре. Дори нямаше нужда от това.

Докторът й даде успокоително.

Успокойте се, казах ви, че е добре. - Моля ви, оставете ме на мира.

Слушайте. Хайде, стига.

Моля ви, оставете ме на мира!

Вижте, в справочника пише, че така се спира истерия,

но никъде не пише, че трябва да се отвърне.

Съжалявам. - Всичко е наред, забравете.

И преди съм получавал шамари от жени. Тя майка ли ви е?

Мащеха. - Запомнете, следващия път,

когато мислите да зашлевите някой, не удряйте толкова силно.

Ще го запомня.

Ще отидем ли да пийнем кафе?

Не, обещах на Мери, че ще й се обадя и тя ме чака.

Щастливец! - И още как.

Ще се видим утре, Били. - Лека нощ, Франк.

Е, шофьорът на трупове се появи.

Разбира се, Хари, къде да ходя? Тук е като в морга.

Много смешно. Работа като всяка друга.

Не правя нищо, стоя си тук и залагам на коне.

Какво мислиш за Кили в седма гонка? - Тя ще бяга и в осмата.

Здравейте. - Здравейте.

Много бързо пристигнахте. - Оставих си метлата навън.

Бира, Хари. А какво пият вещиците?

Само кафе.

Пушите ли? - Не.

Не пиете, не пушите. На колко години сте?

Следващият месец ще навърша двадесет.

Трябваше да изляза. Не можех да остана там,

след това, което се случи. - А какво се случи?

Не знам. Татко не ми позволи да вляза в стаята.

Каза ми да извикам доктора и да чакам.

Не знаех какво се случва там. Беше ми неприятно.

Някой не трябва ли да вдигне? - Ще вдигнеш ли телефона?

Може да е за вас. Може би звъняхте на някое момиче, когато влязох.

Защо сте толкова сигурна, че съм звънял на момиче?

Така би трябвало... Или е съпругата ви?

Не чувате ли телефона? Ало?

Не съм женен. - Тук ли си Франк?

Да или не. - Да, тук съм.

Да, той каза, че е тук.

Ало? Да.

Къде съм бил... Ти къде беше, когато се обадих?

Знаеш, че не мога да чуя телефона, когато съм в банята.

Скъпи, какво ти е? - Нищо. Само ме удариха, това е.

Някой груб клиент? - Да, груб.

Ще се видим утре. - Утре? Но всичко е готово.

Скъпи, стой там, ще довърша и... - Казах, че няма да дойда тази вечер.

Освен това, ядох сандвич. Да, да, лека нощ.

Знаете ли, аз също не съм яла. - Тогава да отидем да хапнем.

Лека нощ, Хари. - Лека нощ.

Ваша ли е? Необикновен ХК. Двутактова.

За Льо Ман ли е правена? - Да. Можете ли да я карате?

Мисля, че да.

Професионален състезател ли сте? - Да.

В нисък клас, обикновен, карах всичко, но в Индианаполис.

Тъкмо започнах да се уча и започна войната.

Тогава ли започнахте да карате линейка?

Не, карах танк, докато не ме извадиха от него.

Ще карам линейка, докато не събера пари да отворя магазин.

"Двигатели Джесъп", специално за състезателни автомобили.

Имам сума ти идеи как да направя моторите по-добри.

Звучи завладяващо.

Мисля, че карбуратора ви не е съвсем стабилен.

Може би и той е гладен.

О, да, трябва да хапнем. Още не сме яли.

Така ще събера 5-6 хиляди долара и ще си отворя собствен бизнес.

Разбира се, и Мери има малко пари, но...

С нея ли говорихте по телефона? - Да.

Обичате ли я? - Задавате много лични въпроси.

Това ми е лош навик. Може да ме питате нещо лично и ще сме квит.

Добре. С какво се занимава баща ви?

Той е известен писател.

Не е издавал нищо, откакто пристигнахме в Америка,

след като майка ми беше убита.

Но той отново започна да пише. Роман.

Прочете ми няколко глави. Чудесен е.

Катрин, мащехата ми, много ревнува,

защото за работата си той говори само с мен.

Мисля, че е естествено да ревнува.

Все едно крада вниманието му. - Да, разбира се, мисля...

Нека аз да платя. Аз ви поканих. - Отпуснете се.

Мога да платя тази сметка дори с моята заплата.

Събирате за магазин и се каните да се жените...

Кой ви каза, че мисля за брак? - Мери очаква това, нали?

Как е фамилията й? С какво се занимава?

Фамилията й е Уилтън. Регистратор е в болница, има светла коса, сини очи,

тежи 65 кг, спи с пижама, готви добре и не задава въпроси.

Ще ги зададе. Все пак ми позволете аз да платя моята сметка. Настоявам.

Добре, щом искате. Харесва ми да пийвам преди сън, а на вас?

А, да, вие не пушите и не пиете, нали?

Аз само задавам въпроси и обичам да танцувам.

Сега ли?

Ако ви кажа нещо, няма да ми се смеете, нали?

Обещавам да се опитам да не ви се смея.

Вие сте първия човек, с когото танцувам в Америка, освен баща ми.

Така ли? На правилния път сте.

Даян.

Татко, защо не си в леглото? - И аз искам да те питам същото.

Къде беше до сега? - Возих се.

Трябваше да се разсея малко.

Как е тя? - Спи спокойно.

Полицията разбра ли какво се е случило в действителност?

Предположиха, че би могла случайно да е ритнала ключа.

Нали не мислиш, че го е направила нарочно?

Утре има среща в Бридж клуба. Добре познаваш Катрин.

Лека нощ, момичето ми. - Лека нощ.

Добре е, че дойдохте. Сигурно сте се изненадала

от позвъняването на напълно непознат. - Честно казано, да.

Но аз знам доста за вас.

Франк много ми е разказвал за вас. - Франк?

Снощи бях с него. След като той беше вкъщи след повикване.

Трябва да ми простите за това, а и на него също.

Франк е свободен да се среща с тези, които му харесват, г-це Тримейн.

Но вие сте сърдита, защото ви излъга по телефона.

А вие не бихте ли била? - Поставете се на негово място.

Ако ви беше казал, щеше да засегне самолюбието ви.

Трябва да знаете, че не бих ви разказала всичко,

ако не беше напълно невинно.

Извинете.

Моля ви, да не се караме.

Г-це Тримейн... - Наричайте ме Даян.

Даян, сигурна съм, че ми казвате всичко това

от най-добри подбуди, но не ви вярвам.

Но защо? Голяма част от времето прекарахме като разговаряхме за вас

и за плановете му за магазина. Точно затова ви се обадих.

Страхувам се, че не ви разбирам. - Мери, ще приемете ли 1000 долара,

за да ги добавите към фонда за магазина?

1000 долара! Но защо?

Имам малко приятели. Почти нямам.

И освен това, след като се разделихме с Франк, постоянно мислех за вас.

Помислих си, че ако мога да помогна да осъществите мечтата си,

ще бъда малка част от вашия живот.

Това е много щедро, но...

Сигурна съм, че би Франк чувствал същото...

Може да не му казвате. Това ще бъде наша тайна.

Не ви ли е казал каква заплата взимам в болницата?

Как ще мога да му обясня появата на 1000 долара?

Може да му кажете, че сте спечелили някаква игра по радиото

или нещо друго. - Няма да ми повярва.

Е, виждам, че малкият ми заговор няма да има успех.

Не бих казала така.

Поканихте ме тук, защото искахте да разклатите доверието ми във Франк.

Успяхте.

Искахте да научите доколко съм глупава или умна.

Предполагам, че и това сте разбрали.

При това положение, малкия ви заговор все пак успя.

И какво мислите да направите?

Нищо. Ни най-малко.

Бих могла да платя сметката, но съм прекалено практична.

Виждате ли, трябва да работя за пари.

Няма да казвам "довиждане", Даян.

Сигурна съм, че ще се видим отново.

Как е, Джени? - Здравей, Франк.

Здравей, скъпа.

Довиждане, Джени. - Довиждане, Мери.

Здравей, Франк. - Е, в Гилмор Фийлд или на кино?

Не си ли много уморен след вчерашната тежка вечер?

Ще те черпя сочен бифтек,

дори ако се наложи да изхарча цялата си голяма заплата.

Ще го направиш по-късно.

Скъпа, няма да позволиш някаква пържола да застане между нас.

Хайде, давай по-весело.

Снощи бях в отвратителна компания.

Десет минути, след като си тръгнах от Хари, отидох да си легна.

Вярвам, че е така. Може да отидеш да си легнеш и тази вечер.

Имам други планове. - Имаш други планове?

Да, имам. - Добре.

Моля ви, по-тихо. Тук хората спят.

Не казвай нищо, само ми позволи да се надявам.

Здравей, Бил.

Знаеш, че този младеж може да предложи носна кърпа

или да направи нещо друго старомодно. Ти какво би предпочела?