Interview with the Vampire

Значи искаш да ти разкажа историята на живота си.

Както казах, това е, което правя. Интервюирам хората.

Събирам животи.

FM радио, KFRC.

Ще ти трябват много касети за моята история.

Няма проблем. Чантата ми е пълна с касети.

Ти ме проследи до тук, нали?

Да, май да.

Изглеждаше много интересен.

Тук ли живееш?

Не.

Това е просто стая.

Какво ще кажеш да започваме?

С какво се занимаваш?

Аз съм вампир.

Това не го бях чувал преди.

Ти си сериозен, така ли?

Абсолютно.

Причаквах те в онази алея.

Наблюдавах те как ме наблюдаваш.

А после ти започна да говориш.

Какъв късмет за мен.

Вероятно е късмет и за двама ни.

Ти каза, че си ме...

причаквал.

Какво щеше да направиш? Да ме убиеш, да ми изпиеш кръвта?

Да.

Но нека това да не те тревожи сега.

Ти наистина вярваш в това, че си вампир, нали?

Така не можем да започнем.

Нека включа светлината.

Мислех, че вампирите не обичат светлина. - Обожаваме я.

Само исках да те подготвя.

За Бога!

Не се плаши.

Искам тази възможност.

Как, по дяволите, го направи?

Също като теб.

Серия от прости движения.

Само че се движа твърде бързо, за да ме видиш.

Аз съм от плът и кръв...

но не съм човек.

Не съм човек от 200 години.

Моля...

Как мога да те накарам да се чувстваш удобно?

Да започна ли като в "Дейвид Копърфийлд"?

"Роден съм..."

"Израстнах."

Или да започна, когато бях роден за тъмнината, както го наричам аз.

Оттам трябва да започнем, не смяташ ли?

Ти не лъжеш, нали?

Защо да лъжа?

1791 беше годината, в която се случи.

Бях на 24 години.

По-млад, отколкото си ти сега.

Но тогава времената бяха други. На тази възраст бях вече мъж.

Бях господар на голяма плантация, на юг от Ню Орлиънс.

Загубих жена си при раждане.

Тя и детето бяха погребани преди по-малко от половин година.

Щях да се радвам да се присъединя към тях.

Не можех да понеса болката от тяхната загуба.

Копнеех да се освободя от нея.

Исках да загубя всичко:

богатството си...

имението...

здравия си разум.

Колко аса има в една колода?

Наричаш ме лъжец?

Не, наричам те смърдяща мърша!

Убежденията ти не са подплатени с кураж. Направи го!

Най-вече, копнеех за смърт.

Сега вече зная.

Аз я извиках.

Освобождение от мъките на живота.

Поканата ми беше отправена към всеки.

Към курвата до мен.

Към сводника, който я следваше.

Но я прие един вампир.

Дай ми парите си, или ще умреш!

Все още ли искаш смъртта?

Или я опита достатъчно?

Достатъчно.

Той ме остави там, на брега на Мисисипи...

между смъртта и живота.

Кой си ти? Какво правиш в къщата ми?

Дойдох да отговоря на молитвите ти.

Животът вече няма значение... нали?

Виното е безвкусно.

Храната те отвращава.

Нищо няма смисъл... нали?

Какво ще кажеш, ако аз ти върна всичко това?

Ще премахна болката...

и ще ти дам друг живот?

Такъв, какъвто не можеш да си представиш.

И той ще бъде... завинаги.

И нито болест...

нито смърт...

не ще могат да те докоснат вече.

Не се страхувай.

Ще ти предложа избор...

какъвто аз...

нямах.

Тази сутрин още не бях вампир...

и видях последния си изгрев.

Напълно си го спомням...

но не мога да си припомня нито един изгрев преди него.

Гледах цялото великолепие на зората за последен път...

все едно ми беше за пръв път.

И тогава се сбогувах със светлината...

и се отправих да стана това...

което съм сега.

Каза ли 'сбогом' на светлината?

Изцедил съм те...

почти до смърт.

Ако те оставя тук...

ще умреш.

Или...

можеш да останеш завинаги млад, приятелю...

както сме с теб сега.

Но трябва да ми кажеш...

ще дойдеш ли...

или не?

Да.

Да.

Тялото ти умира.

Не обръщай внимание.

Това се случва с всички нас.

Сега погледни...

с вампирските си очи.

Какво виждаш?

Никакви думи не могат да го опишат.

Със същия успех можеш да попиташ как изглежда раят.

Никой човек не може да знае.

Статуята изглеждаше, като че ли помръдваше, но не беше така.

Светът се беше променил, и беше останал същият.

Бях новороден вампир, плачещ пред красотата на нощта.

Би ли искал още една цигара?

Да. Не те притеснява, нали?

Не бих казал. Тъй или иначе, няма да умреш от рак.

Не мисля.

А разпятията? - Разпятия?

Можеш ли да ги гледаш?

Всъщност, доста обичам да гледам разпятия.

А кол, забит в сърцето?

Глупости.

А ковчези?

Ковчези.

Ковчезите, за съжаление, са необходимост.

Не се притеснявай.

Скоро...

ще спиш по-дълбоко от всякога.

И когато се събудиш...

аз ще те чакам...

а също така и светът.

Кръвта, както щях да открия, също беше необходимост.

На следващата вечер се събудих изпитващ глад, какъвто никога не бях чувствал.

Веднъж, щом го опитате...

никога няма да отидете в друга кръчма.

Така ли мислиш?

Но какво, ако предпочитам да опитам устните ти?

Моите устни са дори по-сладки.

И моят приятел...

трябва да опита тези устни.

Той...

като...

теб ли се...

целува?

По-хубаво, скъпа.

Няма да взема живота й.

Направих го вместо теб.

Тя е съвсем...

мъртва, приятелю.

Толкова е лесно, че почти изпитваш съжаление към тях.

Ще свикнеш да убиваш.

Просто забрави за суетата около смъртта.

Ще свикнеш много бързо.

Не сте ли гладен?

Напротив, скъпа.

Той би изял цяла колония.

Аз ще го доям.

Сега ни остави.

Не можеш ли да се преструваш, глупако?

Не разваляй играта.

Щастлив си, че имаш такъв дом.

Поне се преструвай, че пиеш.

Такъв хубав кристал не бива да се похабява.

Знам.

Изстива толкова бързо.

Можем да живеем по този начин?

С животинска кръв?

Не бих го нарекъл живот. Наречи го оцеляване.

Полезен номер, ако си на кораб за един месец.

Вече няма нищо на света, което да не съдържа някакво...

Обаяние.

Да.

Уморих се от това бърборене. - Можем да живеем без да убиваме.

Възможно е.

Всичко е възможно.

Но само опитай да издържиш една седмица.

Ела в Ню Орлиънс и ме остави да ти покажа истински спорт.