Private Eyes

ДОСЕГА В ЧАСТНИ ДЕТЕКТИВИ - Една година от първия ни случай.

След като си част от фирмата, нека включим името ти в нея.

Италия ще промени живота ти. - Благодаря, татко. Харесва ми.

Г-ца Евърет е обвинена в шпионаж. Откраднала е секретни данни.

Как не го забелязах? - Тя ни измами.

Казвам се Дейна Хъдзън. Боя се какви мои снимки

има у него. - Къде са тези снимки?

На хард диска в централната компютърна лаборатория.

Типът, който се правеше на приятел на брат ми, също е в играта.

Значи сексуалният тормоз, болестта на баща й...

Всичко е лъжа. Знаела е, че ще я съжалиш и го е използвала.

Нямате идея какво означава това. - Това е измама!

Опитват се да ни разсеят. Кажи ми, че не си й дала хард диска.

Пусни телефона! Веднага!

Готова ли си да тръгваме? - Напълно.

Какво ще правим? - Ще те измъкна оттук.

Къде ме водите? - Лорета иска да те види.

Седни.

Виж, ако съм нарушила някое правило... - Казах да седнеш.

Ти си голяма знаменитост. Шпионаж, гаранция от милион долара,

ежедневни срещи с онзи красив хокеист.

Той ми е партньор. Аз съм ЧД. - Браво на теб.

Проблемът е, че също така си затворник в моя затвор.

Сигурно си забелязала, че аз командвам тук.

Да, останах с такова впечатление. - Обичам всичко да е тихо.

Когато дойдат хора и започнат да вдигат шум,

да твърдят, че са невинни и да разследват нови улики,

това събужда другите. Дава им фалшиви надежди.

А надеждата тук е опасно нещо.

Но аз наистина съм невинна. - Както и аз. На никого не му пука.

Ченгетата заявиха, че съм убила някого.

Казаха, че не могли да намерят свидетел на алибито ми.

Адвокатът ми обеща, че ще изляза оттук до седмица.

Това беше преди пет години.

Загубих работата си, после загубих къщата си,

а накрая и дъщеря си.

Дори не знам как изглежда сега. - Съжалявам.

Както казах, на никого не му пука. Нито на тях, нито на мен.

Това улеснява нещата тук. - Е, аз не обичам лесните неща.

Тогава,

двете с теб

ще си имаме проблеми.

А вчера някой ме наруга на италиански. Взеха ме за местна!

Това е страхотно, миличка. - Какво има? Гласът ти звучи странно.

Нищо. Просто съм уморен.

С Анджи цяла нощ бяхме на наблюдение.

Добре. Кажи на Анджи да ми се обади. Не отговаря на съобщенията ми.

Да, миличка, ще й кажа. Ще се чуем скоро, нали? Обичам те.

Да. И аз те обичам, татко.

Кога смяташ да й кажеш? - Не й трябва да знае, татко.

Да.

Това, което си мисля ли е?

Не знам какво друго да направя. Искат милион долара гаранция за Анджи.

Е, нямам отговор на този въпрос, сине.

Но по мое мнение, Анджи наистина си струва.

Евърет, порасна ти работата.

Какво става? - Спечели от лотарията.

Шейд, как успя? - Какво значение има? Ти си вън!

Гаранцията ми беше милион долара. Откъде намери толкова пари?

Върнах няколко бирени кенчета, разрових дивана. Знаеш ли, че имаше

200 долара в песо на бюрото ти? - О, Боже! Не си го направил!

Че какво? Това е просто къща. - Много повече е.

Исках си партньора обратно. А и всичко ще е наред,

ако не нарушиш предсрочното си освобождаване. Ежедневна регистрация,

полицейски час от 21 ч. и не можеш да излизаш, освен ако не съм с теб.

Връщам се вътре. - На твое място щях да го направя.

Е, въведи ме в течение, партньоре. Кое е най-новото?

Със Зоуи проучихме всичко.

Дейна и Доминик са професионалисти. Правят го навсякъде по света.

Да, но трябва да има нещо, нали? Запис как ми предава устройството?

Няма такъв. - Колата, която караше?

Под наем. С фалшиво име. - А телефонът й? Инхалаторът?

Сигурно има рецепта. Шейд, минаха три дни.

Дейна и Доминик може да са навсякъде. Ако не ги намерим, тогава...

Ще ги намерим, не се тревожи. - Откъде си толкова сигурен?

Това ни е работата.

Сигурно се шегуваш! Това Елис ли е?

Сериозно ли, агент Елис? Не ти ли бе достатъчно последния път?

Няма да спра, докато не взема хард диска, Шейд.

Не е в нас. В Дейна е. - Или в партньора й.

Стига с тези Дейна и Доминик. Знаете ли какво има на хард диска?

Свръх секретни данни за всички активи на военното разузнаване по света.

Застрашихте живота на много хора. - Тогава защо не търсиш престъпниците?

Говорих с хората в Съмит Пат за тях. Знаете ли какво ми казаха?

Нищо. Никой никога не ги е виждал.

Същото е и на пързалката. Никакви снимки,

никакви имейли, не знаете истинските им имена.

Огледахме всичко, г-не. - Добре. Да тръгваме.

Тръгваме! - Искате да ми губите времето?

Да си играем игрички? Добре.

Очаква те съдебен процес и когато той свърши,

ще прекараш следващите 20 години от живота си зад решетките.

ЧАСТНИ ДЕТЕКТИВИ сезон 3, епизод 1

Не, не, не влизай още!

Останалите букви са тук. - Всичко е наред, Зоуи.

Не слушай този тип Елис, чу ли? Той не знае за какво става дума.

Но е прав. Вие проверихте всички следи,

а Дейна и Доминик още са призраци.

Ако не намерим хард диска и не убедим Дейна да признае,

че ме е натопила... - Ще го сторим. Трябва ни само улика.

Маз!

Виж кой е тук! - Да, да, добре дошла.

Леле! По-полека, приятел. - Не можем да се видим в участъка.

Пълно е с федерални.

Знаеш ли нещо? - Може би.

Вероятно не. Обещай ми да не се надяваш особено.

Вече не. - Какво е?

Има запис на жена, която разбива прозорец на кола и отмъква лаптоп.

Дейна ли е? - Казва се Бет. Работи в женски приют.

Не виждам връзката. - Ще искаш да чуеш разказа й. Но...

Да не се надявам много. - Именно.

Когато тя дойде за пръв път в приюта, не спря да плаче.

Каза, че името й е Тина. Приех я, както бих постъпила с всеки друг.

Мислех си, че прилича много на малката ми сестра,

руса, със сини очи и с астма като нея. - Имаше ли инхалатор?

Да. Когато се успокои, започнахме да разговаряме

и тя ми каза, че приятелят й откраднал лаптопа й.

И поиска вие да й го донесете? - Да. Страхувала се да го стори сама.

Даде ми адреса на фитнеса му и каза, че той ходи там всеки вторник.

Знаете ли къде е Тина сега? - Дадох й лаптопа,

когато се върнах в приюта. Тръгна си същата вечер.

Каза, че отива при майка си. Не знаех нищо, докато не дойде полицията.

Чувствам се толкова глупаво. Опитвах се само да помогна.

Ще ни извините ли за секунда?

Трябва да е била Дейна. - Какво ти казах за надеждите?

Измамила е Бет като мен. Ами астмата? - Чий лаптоп е откраднала?

Мъжът се казва Долтън Ий. Шеф на охранителна фирма Сентро-Гард.

Не научихме много от разговора с него. - Оставил е лаптопа в колата си?

Да. Ще разберете, ако се запознаете с него.

Не се хваля, но в Торонто не можеш да бъдеш основен доставчик

на решения за сигурност, ако не си по-умен от средното ниво.

А колко умно е средното ниво в наши дни?

Виждате ли? Той разбира.

Заповядайте.

Вие местни ченгета ли сте, или...

Федерални. - Да.

Ние сме федерални агенти, изпратени в района.

Има национален бум от кражби във фитнес клубовете.

Добре, супер. - С какво точно се занимавате тук?

Дизайн и изграждане на модерни системи за сигурност.

Врати, ключалки, сензори, биометрия, всичко по поръчка.

А кои са клиентите ви?

Няма да съм експерт по сигурност, ако ви ги кажа.

Какъв е проблемът? Ако не вярвате на федералните, на кого ще вярвате?

Добре. Правим основен ремонт на сигурността

на музей Ландън. - Ландън?

Имаше ли нещо на лаптопа ви, което да заинтересува крадците?

Информация за сигурността на музея?

Технически може да използвате нашия лаптоп

за достъп до интернет, но ще ви трябват умения

на хакер с ниво на гросмайстор, за да разбиете паролата ми.

Г-н Шейд! Здравейте! Съжалявам, че ви накарах да чакате.

Никога не съм гледала хокей, но съпругът ми ви е голям фен.

Благодаря. - Нажма Хамуд.

Аз съм куратор в музей Ландън.

Елате да ви покажа експозицията, която подреждаме в момента.

Много се радвам, че ще направите дарение на музея.

Моментът е идеален.

Подготвяме голямо тържество за всичките ни спонсори.

Частен преглед на новия ни експонат,

колекция от редки артефакти на Ермитажа.

В замяна им даваме части от нашата постоянна колекция.

Невероятно е! - Това е меч катана

от периода Муромачи. Напълно безценен.

За каква сума говорим? - Достатъчно е да кажа,

че трябваше да направим допълнителна застраховка от 20 милиона,

за да бъдем домакини на експозицията. Извинете ме.

Меч за 20 милиона, а? - Да, историята току-що стана

още по-интересна.

Скъпи, спомняш ли си името на жената, която се занимаваше

с японски артефакти? Помниш ли я? Стройна, с руса коса и сини очи?

Да. Имаше инхалатор за астма. Би било хубаво отново да я видим.

Познавате ли я? - Не, съжалявам.

Почакай, тя имаше и колега, нали? Висок, сини очи, пясъчно руса коса.

Май караше синя спортна кола?

Сигурно имате предвид г-н Рудолф. - Г-н Рудолф...

Ето. Да. - Октавио, точно така!

Това е името му! Кога го очаквате пак?

Утре на тържеството. Да му кажа ли, че го търсите?

Не, няма нужда. Предпочитаме да го изненадаме.

Какво й е толкова специалното на тази синя кола?

След като те арестуваха, със Зоуи говорихме със свидетелите в района.

Няколко души са видели мъж и жена със синя спортна кола.

Тогава това не ни говореше нищо. - Но сега ни води до нашите призраци.

Анджи, не идвай тук, чу ли? - Животът ми е на кантар, Маз.

Помниш ли какво ти казах по-рано?

Тук е пълно с федерални. Наистина. - Проверихме документите на Октавио.

Фалшиви са. Сигурно е Доминик. - Само трябва да издирим колата му.

Ще отнеме две минути. - Добре, дай ми секунда. Момчета,

докараха задържан с камион за понички. В кухнята има 20 кутии.

На ваше място бих побързал.

Добре, какво ви трябва? - Изпратих ти информацията.

Добре, намерих 97 собственика на синя спортна кола.

Колко от тях са мъже?

68. - Някакъв начин да стесним бройката?

Не и без още информация. - Добре. Благодаря, Маз.

Пак заповядай. Хубаво е да ти благодарят отвреме-навреме.

Не можем да проучим 68 собственика. - Не се налага. Помисли си.

Ако Дейна и Доминик го правят навсякъде, защо им е кола тук?

Какво имаш предвид? - Когато все още играех хокей,