Chernobyl

Преведено от -iradeum-

Защо не правят вече влакове като този?

На нашето поколение не е позволено да има хубави неща.

Време за още едно.

Никога не съм си представял, че ще го кажа, но хероина ми липсва.

- Боже, липсваше ми... - ...това.

И на мен.

Животът на бета-блокери не е живот въобще.

Какво?

- Не сме сами. - От снощи?

Даа...от снощи.

Въпреки , че не мога да кажа какво ме докара до тoва безразсъдство.

- Аз съм Райли а това е Уил. - О, добър опит.

Можете да ми викате... стария Хой.

Как се казва?

Не ни вярва.

Разбира се, че не ви вярвам.

Едвам избягах с фронталните си лобове от вашето откачено диско.

Ние също.

Явно вземаш блокерите си, по същото време, по което ние вземаме нашите.

Айй, може би е вярно, че се оттървахте

като мен, на един косъм разстояние.

А може би е трябвало да избягате.

Мисли, че концертът е бил засада на BPO.

Виждам доста повече, отколкото чувам.

Не оставаш свободен за 30 години,

като просто се доверяваш на хората.

Независимо дали съм прав или греша за вас,

подозирам, че ще се видим отново скоро.

Няма го.

Трябва да тръгвам.

Знам.

Подготвих това.

Храна, малко дрехи, пари.

Не знам как да се отблагодаря.

Нищо от това, което съм правил през живота си

не може да се сравнява с честта да съм твой учител.

Понякога я засичам да гледа портата.

Знам, че те чака.

Обещавам, че ще се върна.

Ще те чакаме тук.

- Гладен съм, но... - Но какво?

Беше навън цял ден, спа на дивана...

Ядосан ли си ми?

Не.

Или на мен?

Бях ядосан на много неща тези дни.

Главно на себе си.

Не, вината е моя. Прекалено много бързам.

- Лесно се въодушевявам. - Не, не, не. Вината е моя.

Не трябваше да правя от мухата слон.

Никой не е нужно да се извинява. Моля те Дани, седни.

Слава богу! Мирише толкова добре!

Пак го направих, нали?

Обичаме как го правиш.

Наистина.

Семейство, трябва да ви кажа нещо важно.

Това е специалния омлет на мама.

Готвеше го на баща ми, когато му липсваше Испания.

И двамата знаете, че когато съм подтиснат,

не слушам никого и нищо.

О, да.

Миналата вечер, обаче, чух глас...

и този глас говореше толкова ясно. Като камбана.

Какво ти каза?

Каза, "Опаковайте си багажа, семейство,"

защото отиваме в Сау Пауло."

Да!

- Ах ти. - Какво ще кажеш?

Здравей.

- Здравей. - Търся малко...кураж.

Чух, че предния ден съм имала посетител в офиса.

- Не трябваше да идвам. - Не. Тези момчета са задници.

Те са синчета на богаташи, които си играят на журналистика

просто защото е по-лесно да сваляш момичета.

Повярвай ми, левия ти палец има по- голяма стойност

- от тези тримата, взети заедно. - Благодаря.

Те ми казаха, че когато си била в колежа... ти...

Да, бях влюбена в жена.

Истина е. Също обичах и мъже.

Влюбвам се в личности, а не в гениталии.

Може да ти стори странно.

Не.

Разбира се, че не.

Виж, обикновено не говоря така, но

напоследък установих, че късметът е нещо,

което напомня колко красив може да бъде света.

Това е частта, в която ще се нуждая от кураж.

Не съм се чувствала щастлива, откакто се запознахме.

Какво правиш?

Опитвам се да съм смела.

Никога не съм излизал на среща с някой, който притежава толкова много книги.

Никога не съм излизала на среща, с шофьор на автобус.

Живеем в различни светове.

Тази вечер няма да е така.

Когато съм с теб...

всички правила...

и цялата логика у всекидневието...

неща, които бяха важни за мен...

нямат значение.

Всичко, което чувствам ...

е колко бързо бие сърцето ми.

Когато съм с теб.

Наистина ли?

Не е зле за машина, а?

Какво?

Просто натискаш бутона и ...това?

Това е чудо.

Добро утро.

Благодаря.

Харесвам кафето.

Това е едно от онези неща, които Кения умее да прави най-добре.

Липсваше ми в Англия.

Да, но имат прекрасен чай.

Бил ли си в Англия?

Гледал съм доста филми.

- Гладен? - Да.

Добро утро, любов моя.

Трябва да тръгвам за работа.

Предната вечер беше като сбъдната мечта.

Ще се видим по-късно.

Дойдоха до у нас, говорихме за това, и си тръгнаха.

Искаш да кажеш, че ДРП са дошли до вратата ти

- и са те помолили да се кандидатираш? - Да.

Лудост, нали?

И не си се срещал отново с тях?

Съжалявам, помислих, че ще ти се стори забавно.

Интервюирала съм Коман Няга. Той е

сериозен и доста интелигентен човек.

Защо не се срещнеш с него?

Закиа, аз съм автобусен шофьор.

Точно заради това трябва да се кандидатираш

и хората ще гласуват за теб.

Бях на протеста. Видях лицата им.

Вярваха ти, Кофеус.

Това е апсурдно.

Плащам малка част от това, което плащат всички в Кибера

за вода и електричество.

Имаме израз, че няма нищо по-скъпо от това да си беден.

Защо? Защото нашето правителство, като всяко друго,

не се интересува от бедни хора и места като Кибера.

Но ти се интересуваш.

- Закиа, аз... - Поне можеш,

да се съгласиш на среща.

Чуй ги...

Лито!

- Голямо посрещане. - Здравейте.

Лито Родригез!

- Здравей. - Здрасти.

О боже, как си?

Здравей.

- Благодаря! - Един от най-големите ви почитатели съм!

- Много ви благодаря. - Къде.. о, да.

- Толкова много те обичам! - Благодаря.

В плика има списък със събития.

Добре.

Парадът тръгва, след твоето обръщение.

Моето обръщение?

Само ако искаш. Решението е твое.

- Добре. - Добре.

- Лито! - Лито Родригез!

- Здравейте. - Здравейте.

Благодаря ви.

Благодаря ви.

- Може ли едно селфи? - Да.

- Благодаря. - Удоволствието е наше.

Ей Ван Дам.

Синът ти е тук.

Видях те в Youtube.

Невероятен си, просто невероятен.

Но внимавай, Ван Дам, някои хора го забелязват.

Ами...

Здравей, мамо.

Здравей, сине.

Хм... виждам, че вечерята, която приготвих за теб все още стои.

Предполагам, че нито един от двама ни не е прекарал вечерта у нас, отново.

- Трябва ли да се притеснявам? - Не.

А аз?

Изненадан съм.

Мислиш си, че вече не мога да завъртя нечия глава?

- Майка ми е красива, както винаги. - Тогава защо?

Знаем, че кенийските мъже, не са много свободомислещи.

Истина е.

Така че, е доста изненадващо.

Не чак толкова.

Знаеш ли защо Сайлъс има

толкова лесен достъп до лекарствата, от които се нуждая?

И двамата имаме вируса.

И още нещо, каза ми, че скоро ще имат лек.

Защо плачеш сега?

Защото понякога забравям,

че животът не е изпълнен само с изненади.

Също е пълен и с подаръци.

Да.

Човече.

Какво?

Невероятно е.

Цял подземен свят от изоставени места,

които хората използват като хотелски стаи.

По скоро като палатки.