Only Murders in the Building

Хайде, хайде, хайде!

Вратите затворени! - Остани вътре!

Боже мой, Боже мой, Боже мой!

Боже мой, боже мой... Някой да ми помогне!

Трябва да я вземем! Няма да я оставя тук!

О, аз бих... Разбира се, че бихте!

Разбира се, че бих!

Не е това, което си мислиш.

Ето нещо, което не разбирам.

Хора, които се притесняват да живеят в голям град

заради всичките тези престъпления.

Както всеки истински почитател на престъпността ще ви кажа,

задънени улици са тези, за които трябва да се тревожите.

Нека си го кажем. Никой никога не е откривал 19 заровени тела

в задния двор на 14-етажна жилищна сграда.

Тук има очи, които те гледат навсякъде.

А нюйоркчаните имат специален начин на общуване.

И под специален имам предвид директен.

Опаковани сме плътно и подредени един върху друг

като тези от нас, които живеем...

в Аркония.

Хей, чакай. чакай, ти ли...

Аз съм Бразос. По дяволите човече!

Гледах твоето шоу с баща ми

когато бях дете! Беше любимото му!

Чакай, какво беше това, което винаги казваше?

Това праща разследването в съвсем нова посока.

Точно така човече! Това беше!

По дяволите! Супер.

Сега баща ми има латерална склероза.

Не може да говори или...

да се храни. Съжалявам!

Той е в болницата но...

нали знаеш просто не иска да си отиде?

И, честно казано, би било по-добре за цялото ми семейство, ако...

ако го направи.

Искаш ли снимка? Да! Разбира се!

Да! Благодаря човече!

Всъщност можеш ли да хванеш и пейзажа?

Завърти го. - По добре ако го завъртиш. Да.

Точно така, така е добре. Да.

Кажи на баща си че Бразос е направил тази снимка

Да ще му кажа, но нали знаеш той няма да ме разбере?

Вече не може.

Чао! Благодаря човече. Много благодаря.

Ню Йорк може да бъде много шибан.

Всички очи са вперени в теб през цялото време.

Хей, скъпа. Защо си толкова мрачна?

Две хиляди жени съобщават за нападения тук всяка година,

така че това е място, което ви кара да прекалявате с вестникарската статистика

за да разберете как да не попаднете в нея.

Имам този повтарящ се сън.

В леглото съм, събуждам се,

и над мен стои мъж.

И така, аз го ритам право в топките и взимам иглата за плетене...

и ще вкарам

до костите.

Понякога, когато не мога да спя,

си представям как брутално го убивам.

И веднага заспивам. Работи всеки път.

Както казах, твърде тежко е. Не бъди тук, ако не ти харесва.

„Ню Йорк. Какво става с теб?“

Което, разбира се, е заглавие от хитовото шоу за едно сираче.

И не се ли чувстваме понякога всички тук сираци,

борещи се да намерим нашето място?

Видях наскоро това брилянтно танцово парче в интернет,

наречено Лунна светлина.

Обикновенна постановка за човек, който се опитва да се изкачи

до горната част на стълбище и пада,

и винаги се опитва да намери някакъв нов начин

да се изкачи отново нагоре.

И си помислих, не е ли така с всеки от нас,

всеки ден в този голям град?

Това е животът в Ню

Наистина ли?!

Не виждате ли това палто!?

Все пак едно нещо е сигурно в този град.

Точно когато всичко започва дабъде същото,

точно тогава те ударя нещо

, което не си видял да идва.

Хей, Лестър.

О, Урсула, скъпа моя.

Нещо за мен? Да. Спести ми ходенето.

Ооо. Да, всичко това са изследвания за предавания, по които работя.

Някои спряни, други повече от спряни, разбирате ли?

Стой далеч от театъра, ако искаш да живееш, Урсула. Вярвай ми.

Чакай!

Ооо! Съжалявам. Благодаря.

Просто... Ооо!

Ааа натиснах го.

Съжалявам, просто имам

нещо важно малко по-късно... Да, аз също.

Ооо, здравей.

Снимате ли нещо днес? Не те разбрах?

Целият този грим, просто предположих.

Не нося грим.

О. Добре.

Нито пък аз.

Вече 5 часа ли е?

Не. - Не.

Тим Коно.

С буквата К. Да.

Видяхте ли нещо, в днешните пакети?

Добре. Не знам защо това продължава да се случва.

Добре, този е много важен за мен.

Колко рано утре?

Харесвате ли вашите слушалки Beats?

Аз имах жълти. Обожавах ги.

И после като идиот,

ги забравих в метрото.

Работата е там, че когато загубиш нещо в метрото,

не разбираш... Динг!

Дори асансьорът искаше тази история да приключи.

Хайде, Уини.

Уини. Не.

Добре.

Слушаш Нищо не е наред в Оклахома,

от Синда Канинг.

Финансирането е осигурено от нашите спонсори

"Корпорация Ранд", "Фондация Милтън и Мириам Суон за

Изкуствата и за разпускането на Федералния резерв",

и "Trader Joe's".

С допълнителна подкрепа от "Круизи Кралска корона"

кралският престолонаследник на Дубай,

и слушатели като теб.

А сега, Синда Канинг с епизод шести на "Нищо не е наред в Оклахома".

Когато Рей Бътлър ме заведе в гората

зад плевнята му през онази нощ в Чикаша

Не очаквах да намеря нещо

свързано с изчезването на племенницата му Беки.

Мислех повече за неправилния избор на облекло на Рей

за живот във фермата.

Но всичко това се промени след като

до коритото на реката,

където стария Лабрадор на Рей, Бо,

ровеше нещо в пръстта.

След като го изрови,

Бо гордо тичаше към мен с нещо висящо от устата му.

Отне ми момент, за да разбера какво е,

и тогава всичко стана повече ясно.

Бо беше намерил...

Мамка му!

Господи... не

Да! Така е добре.

Лестър, това истина ли е?

Не знам. Ще разберем

Дори при постоянен дъжд в Оклахома,

Бях прикован...

Я, виж кой е тука!

Но всичко това се промени след като до коритото на реката,

Слушай, ако някога съм те обидил

по време на някой от многото пъти, в които идваше на прослушване пред мен,

тогава... Никога не съм се явявал на прослушване пред теб.

О, ти не си ли Скот Бакула?

Не съм.

Ооо! Ти си другият. Разбрах.

Е, слушай, няма да кажа и дума,

но моят любим подкаст пусна нов епизод тази вечер и...

Какво има Бо в устата си?

Не знам!

Ох...

Страхотен...

Имате ли някакви свободни места? Съжалявам. Всичко е заето...

Хей! Елате!

Благодаря ти.

Да!

Седни! Половината сграда е тук.

Аз съм Оливър, между другото. Оливър Пътнам.

Чарлз. Чарлз-Хейдън Савидж.

Аз съм Мейбъл.

Не наистина. Какво е.. Ооо

Страхотно име от старата школа.

Казвайте.

Какво по дяволите има в устата на Бо?

Бикините на Беки!

Не е Рей. Твърде е очевидно. Точно така.

Абсолютно. Слушай, точно ми олекна

че нещо от Беки Бътлър се появи най накрая.

Почти забравих кой изчезна.

Отне твърде много време.

Председател на студентския съвет,

„тя имаше усмивка, която би осветила стаята“, бла-бла-бла.

Да, да. Слушай, и аз съм за доброто разбиране на случая,

но нека да го ускорим, моля Ви!

Та като сме на тази вълна...

Коя си ти, очарователно същество?

Искам да кажа, ние се нанесохме преди 30 години, когато Акорния беше достъпна,

Но ти? Родителите ти ли имат апартамент там?

- Мили Боже! Не е нужно да отговаряш на това, Мейбъл.

Искам да кажа... докато сама не решиш да ни кажеш, защото и аз съм любопитен.

Откъде да Ви знам? Ооо, Чарлз играеше

в стар телевизионен сериал, преди много, много години.

Как се казваше? Ъъъ, Бозос. Бразос.

А, добре.

Колкото до мен, ъъъ,

режисурата е ежедневната ми работа. Сигурен съм, че си наясно.

Но моите внуци...

те са моята страст.

Просто ми се иска да имам повече време за да прекарвам с тях.

Нали това наистина е всичко, което искаме?