The Big Swag (La Grosse Caisse)

ГОЛЯМАТА ПЛЯЧКА

Как си? Гледа ли мача вчера?

За 10 години контрольорът на станция "Ла Рапе" Феликс Пиньол,

гледаше как влака пристига по едно и също време: 0:49.

Това беше моторизиран вагон 517, който караше дневните печалби

на метростанция 300, на път за хазната на RATP,

натоварен с 600 милиона в дребни монети. Превъзходно.

Вагона беше шеговито наричан "голямата плячка"

и беше трансформиран в подвижен трезор.

Трима инкасатори разделяха

банкнотите и монетите в различните стоманени шкафове.

Лесна работа.

"Ла Рапе" беше последната станция преди хазната на RATP,

която се намираше в мазе, 900 метра по-нататък.

Анжелик, искаш ли питие? Аз черпя. - Друг път, тази вечер нямам време.

Жалко за теб, тогава няма да знаеш как е завършило.

Краят ще е изключително напрегнат. Хедли Чейз ще потъне от страх.

Кажете ми утре, г-н Бурдан. Хайде, чао.

Чао, хубавице.

Мисли се за стюардеса. Скоро отново ще замине за дълго време.

Прави го, за да ме дразни. Но няма да се вържа на това.

Ще купя по едно питие, шефе, и ще ви почета от детективския ми роман.

Жена ми ме чака. - Мога да дойда с вас.

Друг път. Имаме гости. - Но на тях ще им хареса.

Не, не тази вечер. - Щом ми го казвате толкова мило...

"Добър... улов".

Без удивителен знак.

Край.

"Петте чувала плуваха към остров Сент Луи.

Чудния риболов можеше да започне. 600 милиона в дребни монети.

Добър улов. Край".

Влак трезор, нелоялен служител, г-ца Метро, гара Арсенал, риболов...

6 месеца работа, 325 страници.

Могат да се свържат.

Роман. Детективски роман.

От Луи...

Бурдан.

Американско име ще е по-добре.

Флеминг, Хадли Чейз...

Чандлър. Най-хубавите са взети.

Роман. Детективски роман от Луи... льо Норман.

Тази не съм я чел.

Чудесна книга.

Тази книга е безполезна.

Монахинята го е направила. - Идиот.

Бурдан, без неуместни разсейки по време на работа.

Ако продължиш да се държиш като клоун, ще те докладвам.

Несретник. Дава заповеди, но не може дори да пише.

Извинете, трафика в Париж е ужасен.

Взимай метрото като всички. Няма нужда г-ца Метро 1959 винаги да закъснява.

Анжелик, преувеличаваш. Бюрото ти за билети беше много оживено.

Не те ли боли китката, шефе?

Ще те преместя, да знаеш. - Благодаря, шефе. Това звучи добре.

Анжелик, имам нещо за теб. - Нямаше нужда, г-н Бурдан.

Не е шоколад. Това е детективския ми роман.

Готово, завърших го.

Одеон, ако обичате. - Смяна в Аустерлиц.

Ще ти купя кисело зеле и ще ти го прочета.

Как се казва? -"Обир в RATP".

Имам нещо за теб. Хвани.

Нямаше нужда, Феликс. - Това е нищо. Харесва ли ти?

Люляци. Чудесно.

Пиньол, жена ти добре ли е? - Теб какво те интересува?

Децата растат ли? Колко имаш? 6 или 7?

Ако те попитат... - Именно. Трябва да знам.

Копеле. - Какво те прихваща? Полудя ли?

Не съм виновен аз, че имаш голямо семейство.

Бързо, ето го.

Анжелик, ами киселото зеле?

Съжалявам, забравих, че имам планове с братовчед си.

Да, забравила е. - Дайте ми книгата си.

Ще я прочетеш ли довечера? - Ако не съм много уморена.

Не я губи. Нямам друга.

Какво ми пука? Не обичам кисело зеле.

Ще се видим в събота. - В десет.

Кажи ми, кой наистина написа романа? - Аз, разбира се.

Съвсем сам? - Искаш ли да те ударя?

Не си го и помислих. Прочетох го целия. Чудесен е.

Наистина, Анжелик? Наистина ли ти харесва?

Казах ви, че не можах да заспя. Тръгвам, закъснявам.

Вървете. Вървете.

Бурдан, полудяхте ли?

Какво мислиш за Арсенал? - Чудесно.

Не очакваше това от мен, нали? - Чудесно. Изумена съм.

Е? - Ето ти дупката.

А чудния улов? Добра идея, нали?

Имам голямо въображение. Не ме подценявай.

Наблюдавам без хората да забелязват.

Изненадана съм, че още не е направено. - Хубаво от твоя страна да го кажеш.

Това доказва, че историята е реалистична.

Лицето на Пиньол, когато го прочете...

О, лицето на Пиньол.

Ще бъде ли издаден скоро?

Не затваряйте, госпожо. Ще се погрижа, не затваряйте.

Ало, г-н Гастон, не затваряйте, г-н Морис е на трета линия.

Искам да говоря с г-н Ганимар.

Имате ли уговорена среща, господине?

Не, но му кажете, че съм контрольор и написах детективски роман.

Включва страхотен обир.

Опасявам се, че г-н Ганимар е на път.

Г-н Симеон? Не затваряйте. Ще ви свържа веднага.

А господина от "Серие Сомбре"... Марсел...

Нямате късмет. Г-н Дюамел е в САЩ.

Тогава ще ви прочета малко, за да знаете за какво става въпрос.

Пиньол, контрольор на "Ла Рапе",

видя да пристига вагона като всяка друга вечер.

Подвижния трезор превозваше дневните печалби на стойност 600 милиона.

Нелоялния служител се усмихна хитро".

Кажете ми честно. Любопитно ли ви е за останалото?

Да, оставете го тук и ще ви се обадим. Невероятно.

Луи Норман истинското ви име ли е или псевдоним?

Не, това е артистичното ми име. Харесва ли ви?

В "Серие Сомбре" продаваме само американски имена.

Помислих си го. - Бриджит.

Имам ръкопис. Горе ще се посмеят.

Автора е контрольор в метрото.

И какво? Един контрольор може да има талант колкото и един буржоа.

Здравей, другарю самоук.

Ето го писателя.

Чух, че ще спечелиш Нобеловата награда.

Бих искал да го прочета. - Първо трябва да се научиш да четеш.

Ти си само контрольор, като мен.

Да, но някои контрольори искат да се издигнат в живота.

Наистина си пораснал. Какво ти се е случило?

Аз съм самоук. - Само какво?

Бедни ми приятелю. Дори не разбираш френски.

Престани с тези луксозни думи. - Пиньол, ти си много повърхностен.

Самоук е някой, който се е учил сам.

Мислех, че родителите ти са те учили.

Остави ме на мира. Няма надежда за теб.

За какъв се мисли? Вече не минаваш през въртележката.

А, шефе? Дай му друга шапка, защото главата му...

Значи си написал шедьовър?

Изглеждаш по-висок от обикновено. - Винаги съм изглеждал по-висок.

Но все още може да ми викате на малко име, шефе.

Всички говорим за теб.

Глупак, като теб, който пише детективски романи. Всички се смеем.

Как мина в издателството? - Бяха много ентусиазирани.

Какво ви казах? Знаех, че ще станете известен.

Скоро ли ще го издадат? - Скоро двамата ще сме в кадилак.

После да изпием по нещо?

Едно бързо, защото довечера имам среща с издателя ми.

За да подпиша.

Бихте ли подписали тук?

Но не се ли казвате Бурдан?

Наистина.

За съжаление трябва да върнем ръкописа ви.

"Сюжета ви не е много добър. Обира е нереалистичен.

Следователно не можем да публикуваме работата ви. С почит..."

Нереалистичен. Нереалистичен.

600 милиона нереалистични ли са?

Елате да видите. И Сена не тече към остров Сент Луи, може би?

Да, да, приятелю.

Живеем в нереалистични времена.

Кажи, книгата ти... Не мога да повярвам.

Нереалистична е, а? - Нереалистична? Ти пък какво знаеш?

Добре ли сте? - Много съм добре. Много добре.

Смених издателя. - Защо?

"Серие Сомбре" е продадено на американците.

Не може да бъде.

Сега съм с Пред "Де ла Сите", със Симено.

Смених и заглавието. - Защо?

Само американските заглавия се продават.

"История в метрото". - Страхотно.

Заглавието е много важно. Или те грабва, или не.

Льо Пес "Де ла Сите". Подпишете тук.

Току-що получих доставка от издателство "Хаше".

Книгата ви не е ли тук още? - Това отиде твърде далеч.

Може да е заради стачките.

Трябва да вървя. Чакат ме.

Често ги забравят в чекмеджетата.

Хей, Анжелик? Книгата му ще бъде издадена, когато ада замръзне.

Ще заложа каквото искаш?

Я, писача. Ще бъде ли издаден твоя бестселър или не?

Ей, шефе, Бурдан ни залъга с книгата си. Не е ли вярно, Анжелик?

Е, ще бъде ли издадена или не?

Анжелик продължава да говори за това.

Кажи на издателите си, че имаш 35 000 колеги, плюс семействата им.

Анжелик, после ще пием ли по нещо?

Ако издателите не я искат, просто ми кажи.

Защо да не я искат? Не беше ли чудесна? Ти сама ми каза.

Ще бъде издадена. Кълна се, ще бъде издадена.

Издателство "Плон". Подпишете тук.

Свършва ли това? Тук е много високо.

Вземате ли метрото? - Като всички, да.

Слушайте ме, това наистина е вярно. Всяка вечер,

в 0:45 ч. сутринта на станция "Ла Рапе"...

Трябва да завърша обиколката си. - Три минути. Само това искам.

"Плячката плаваше недалеч от риболовната линия.

Съливан видя найлоновия чувал на бледата лунна светлина".

Точка, точка, точка...

"Петте чувала плаваха към остров Сент Луи.

Чудноватия риболов започна: 600 милиона в дребни монети.

Добър улов". Точка. Край.

Е, това нереалистично ли е?

Минава покрай истината. Като статия във вестник.

Такъв обир много ще им се хареса.

На издателите? - Не, на бандитите.

Всичко. Подред. Освен боба.

Настъргани моркови, целина, пате дьо компан, зелени маслини...