Cyrano de Bergerac

ХОСЕ ФЕРЕР

СИРАНО ДЬО БЕРЖЕРАК

участват още МАЛА ПАУЪРС

УИЛЯМ ПРИНС МОРИС КАРНОВСКИ

РАЛФ КЛАНТЪН ЛОЙД КОРИГЪН

ВИРДЖИНИЯ ФАРМЪР ЕДГЪР БАРИЪР

по пиесата на ЕДМОН РОСТАН

сценарий КАРЛ ФОРЕМАН

художник РУДОЛФ СТЪРНАД

музика ДМИТРИЙ ТЬОМКИН

оператор ФРАНК ПЛАНЕР

монтаж ХАРИ ГЕРСТАД

режисьор МАЙКЪЛ ГОРДЪН

Щастлив е този, който се крие от разкош и власт

в сянката на гората или в самотна беседка,

където лекия зефир гали пламналите му бузи...

Клоун! Цар на клоуните! Веднага напусни сцената!

Кой е това? - Сирано. Боях се, че ще го направи.

Щастлив е този, който се крие от разкош и власт...

Нещастнико! Не ти ли забраних да се появяваш този месец?

Да запазим тишина. - Тихо!

Давай, Монфльори.

Щастлив е този, който... - Който, как пък не.

Магаретата по-скоро казват "Хи-Хо"!

Махай се! Или сам да дойда на сцената да ти помогна?

Какво! Още ли си там?

Където лекия зефир гали пламналите му бузи...

Дебела свиня, щом смееш да дишаш лекия зефир още,

аз ще ти продухам бузите!

Господа, нали всички ще ме защитите? - Продължавай, продължавай.

Няма да ви позволя да ме обиждате по този начин.

Така ли? А ти как искаш? - Тихо там долу!

Повече няма да търпим това. Продължавай с пиесата, Монфльори.

Ако господата не се върнат по местата си,

сабята ми може да им скъса корделите. - Кой е този самохвалко?

Братовчед ми, господине.

Е, Монфльори, още ли не си си тръгнал?

Добре тогава, идвам с нож да изрежа тази тлъста, пълнена гъска.

Моля ви не се тълпете около ножницата ми. Може да ви лизне.

Тишина!

Казах тишина!

Отправям предизвикателство към всички ви:

Тези, които искат да умрат, моля да вдигнат ръка.

Пристъпете, млади герои. Ще запиша имената ви.

На първия, който падне, ще вдигна паметник.

Кой ще поведе списъка? Вие, господине? Не.

Вие? Не, не.

Някой друг?

Няма ли друг?

Нито едно име?

Нито един пръст?

Добре тогава, продължавам.

Гледай ме, Месечино.

Ще плесна с ръце три пъти, така.

Та третото да си изчезнал.

Готов ли си! Едно!

Как смеете. Настоявам! Държа!

Призовавам всички благородници... - Две!

Това е възмутително. Нищо не може да ме помръдне от тази сцена.

Три!

Знатни дами и господа.

Но г-н Дьо Бержерак, защо сторихте това с Монфльори, нашия добър актьор?

Имам две причини и двете убедителни.

Първо той е отвратителен актьор, който мънка стихове и стене трагично.

Второ...

Е, това е моя тайна.

Но... Вие завършихте пиесата!

Не е много хубава пиеса. - Ами парите им?

Сигурно искате да се върнат на хората.

Така ли? - Да. Ето, дръж!

Господине, така сте добре дошъл всяка вечер да слагате края.

При тези условия. Дами и господа, парите ще ви бъдат върнати.

Моля ви, излезте тихо. Лека нощ, лека нощ.

Братовчед ви е необикновен човек, мадам.

Съгласна съм. Войник, поет, философ, музикант, драматург.

Всичко това?

Да, и най-добрия майстор на меча в Париж.

Нима? Мислех, че виконта има тази чест.

Кажете ми, госпожо, тази комична маска, този нос,

по-късно го сваля, нали?

Не, господине, държи си го.

И Господ да му е на помощ, който му се смее.

Лека нощ.

Господине! Господине!

Кога напускате Париж? - Моля?

Защото след това, което направихте с Монфльори,

не знаехте ли, че граф дьо Гиш е негов покровител? Вашият кой е?

Никой. - Никой?

Нямате покровител? - Казах, че нямам.

Но граф дьо Гиш има дълга ръка. - Моята е по-дълга от метър стомана.

Да, но каква уплаха... - Вървете си.

Но... - Вървете си.

Я ми кажете, защо се взирате в носа ми?

Не съм се взирал. - Удивлява ли ви?

Ами, внимавах да не гледам. - И защо, ако не е тайна?

Значи тогава ви отвращава?

Цветът му ли ви се струва болнав или го намирате малко голям?

Не, малък е, много малък, мъничък! Безкрайно!

Какво? Обвинявате ме в нелепост?

Малък, моят нос? Носът ми е великолепен!

Псе, нищожество, малоумник, аз се гордея с носа си!

Големият нос показва велик човек,

привлекателен, учтив, умен, мъжествен, храбър.

Въпреки, че лицето ви, тази празна,

незначителна вдлъбнатина, която дясната ми ръка намира отгоре,

е толкова лишена от гордост, поезия, душа, живописност,

от контур, от характер, от нос, с две думи

колкото края на гърба ви, който левия ми крак ще...

Помощ!

Вече започва да досажда.

Само се перчи.

Никой ли няма да го постави на мястото му?

С ваше позволение. Гледайте.

Господине, носът ви... носът ви е доста голям.

Доста? - Да.

Това ли е всичко? - Разбира се, вие...

Не, млади господине, много сте обикновен.

Можехте да кажете много неща.

Защо пропускате възможността? Например това. Агресивно!

Аз, господине, ако този нос беше мой, щях да го отрежа на място.

Практично. Как пиете с такъв нос? Трябва да имате специална чаша.

Нагледно. Това е скала, канара, морски нос.

Нос, да кажем, по-скоро полуостров.

Любознателно. Каква е тази торба, калъф за бръснач или портфейл?

Любезно. Толкова ли обичате малките птички,

че когато идват да ви пеят, им давате да кацат на това?

Предпазливо. Обърнете внимание. От такава тежина ще се изгърбите.

Красноречиво. Когато духа тайфуна ви и облаците притъмняват.

Драматично. Когато кърви, това е Червено море.

Простичко. Кога ще открият паметника?

Военно. Внимавайте, тайно оръжие!

Енергично. Въздишка по парфюмерист.

С уважение. Господине, познах във вас актьор,

знаменитост.

Литературно. Това ли е носът, дал старт на хиляди кораби?

Това, драги, са нещата, които трябваше да кажете,

с думи или остроумие, за да разкрасите беседата си.

Но остроумие няма. Не сте имал и атом.

Що се касае до букви, запишете си само шест. З-а-д-н-и-к.

Задник. - Вие сте заплес! Селяндур! Глупак!

Приятно ми е, аз съм Сирано Савинен Еркюл де Бержерак.

Виконте, елате. - Такава арогантност.

Това плашило, което... Вижте го!

Няма ленти, няма дантели. Няма дори ръкавици!

Вярно е, нося накитите само в душата си.

Украсявам се с делата си вместо с панделки.

Ползвам се с добро име и съм коронован с бялото перо на свободата.

Но... - Но нямам ръкавици. Много жалко.

Имах една, последната от един стар чифт и я изгубих.

Невнимателно от моя страна. Един господин прояви нахалство.

Остана на лицето му. - Добре тогава!

Ще умрете изящно. - О, поет!

Да, поет ако не възразявате. А докато се бием,

ще импровизирам балада за вас и като свърша припева, боц и у дома.

Така ли? - Така.

"Балада за дуел" в театър "Бургон"

между Дьо Бержерак и един варварин.

Какво искате да кажете? - С това ли? Заглавието.

Спрете! Нека избера римата.

И така готови сме. Леко хвърлям шапката си.

Нека леко падне мантията ми, що покрива бляскавите ми одежди.

После мечовете вън и на работа.

Ланселот в дома на своята любима,

Спартак на хиподрума,

губя си времето с теб, чакал такъв.

Когато свърша припева...

отиваш у дома!

Къде да мушна пауна ми отново?

Не, по-добре избегни това сбиване.

Тук в сърцето или в лентата ти, веселушко,

или в корема под копринения ти шал?

Ела при моите примамки, леки като пяната,

готови да те върнат при стената, а като свърша припева, отиваш у дома.

Заради римата. Борбата ти замира. Пречупи се.

Страхуваш се. Умилкваш се. Пълзиш.

Как да разбера дали можеш да кажеш нещо,

което да ме накара да го предотвратя? Живот с песен, смърт с екзема.

Нещо, което да накара блудната ми фантазия

да се освободи, докато си припомня римата

и като свърша припева, отиваш у дома!

Припевът. Принце, моли се на Бога, нашият повелител,

да опрости душата ти,

защото часът ти удари.

Удар! Ще бъдеш разсечен. После, когато свърша припева...

отиваш у дома!

Дами и господа, моля ви, не докато не свърши представлението.

Затворете театъра. Давайте, но оставете светлините.

Тази вечер репетираме новата комедия.

Чакай.

Трябва само да гледаш боя, или да се съсипеш, ако ги слушаш.

Помисли за враговете, които си създаде -

Монфльори, виконта, ако оживее, всички тези суетни маркизи,

граф дьо Гиш. - Този политик.

Той е племенник на кардинала. Има власт!

И тук има власт. - Млад глупак! Вземи пример от мен.

20 години капитан, докато другите, които знаят само

как да разположат силите си в двора, сега мандахерцат маршалския жезъл!

Е, някой ден ще отмъстя за теб.

Невъзможно е. Хайде, да отидем на вечеря.

На вечеря? Не, без мен. - Защо?