Exodus

TRANSLATION Zalmen Behar

Остров Кипър, госпожо.

Известен с красотата и дългата си, трагична история.

Завладяван много пъти.

Завладяван от финикийци, асирийци, персийци, македонци.

Също така от гърци, римляни, византийци, турци.

Купен по-късно от Турция, от почитаната британска империя.

Целият Кипър обожава британците.

Аз съм американка.

Обожаваме и американците. Ние, жителите на Кипър, обожаваме всички.

Ще минем ли през замъкa сега?

Не, промених решението си.

Може би кулата на Отело при пристанището на Фамагуста.

- Включено e в обиколката. -Добре.

Какво става тук?

Кораб-затвор пристигна пълен с евреи за лагерите, госпожо.

- Какви лагери? - Лагер за интернирани при Караолос.

Евреите наемат кораб от Европа, за да стигнат до Палестина.

Британците залавят кораба и изпращат цялата група тук.

Арабите не ги искат в Палестина. Британците пък не ги искат тук.

-Но ги залавят. - Спрете!

Хванете го!

Може би e по-добре да обърнете и да ме откарате на този адрес.

Къщата на Британският комендант.

А, така.

- Хвани го за краката. - Добре.

Хоп.

Г-жа Фримънт?

Генералът ви очаква в градината.

Как сте, г-жо Фримънт?

Аз съм много радостен да ви видя.

Моля, седнете.

Намерих това тук в градината.

Според цвета, бих казал, че тое от византийският период.

Византийците са окупирали Кипър векове наред.

Дава ни идея колко временни са нашите претенции към имуществото на светa.

Срам ме е да кажа, но аз наистина нямам никакво понятие от археология.

Малко хора имат понятие.

Не публикувахте ли нещо за римските руини в Челтнъм?

Много неясно нещо. Откъде знаете?

Том го спомена в едно от неговите писма. Беше много горд с вашето приятелство.

Както аз с неговото.

Желаете ли чай или нещо по-силно?

Нещо по-силно, моля.

- Това лед ли е? - Изненадана ли сте?

Том ме научи.

Сега използвам лед практически с всичко.

Ето, готово.

Може ли да пием за Том?

Разбира се.

Съжалявам много, че обстоятелствата ни принудиха да го погребем в полето.

Съжалявам още повече, че ме прехвърлиха от Палестина...

... преди да имам шансa да ви видя.

Това не беше ваша грешка. Почти седмица ми отне да си уредя билет.

Но вашето писмо ме очакваше там, заедно с нещата на Том.

Наистина не трябваше да му разрешавам да идва с нас.

Беше само един сблъсък на границата.

Една от еврейските нелегални групи взриви няколко моста.

Не беше достатъчно важно, за да се погуби човешки живот.

А има ли нещо, за което да си заслужава?

Според мен, да.

Познавах много войници, г-жо Фримънт, и военни кореспонденти...

... и фотографи, като вашият съпруг.

Но мисля, че Том беше най-смелият човек, който някога съм срещал.

Има една поговорка в Индиана:

"колкото по-смела е птицата, толкова по-дебела е котката."

Може би.

Разпознавате ли тази снимка, генерале?

Разбира се. Тя беше последната му.

Спомняте ли си, как Том направи тази снимка?

Ние бяхме заедно.

Трябва да призная, че не гледах в него, когато той направи снимката.

Самолетът излезе с бръснещ полет. Двамата бяхме в камиона.

Аз скочих на една страна, за да се прикрия, Том скочи на другата страна.

Том не може да се прикрива и да снима самолета в същото време.

Мисля, че сте права. Той имаше силно чувство за дълг.

Той имаше също силно чувство за смъртта.

Мисля, че трябваше да потвърдя това, което подозирах за последната снимка.

Много съм ви признателна.

Това беше преди повече от година. С какво се занимавахте?

- След като загубих детето, бях... - Детето?

Том не ви ли каза, че щяхме да имаме дете?

Мъже като Том често са доста сдържани за неща, които са най-близки до сърцата им.

Разбирам.

Беше доста напредналабременността ми, когато Том беше убит.

Очевидно пътуването ми до Палестина беше твърде много.

Изгубих бебето в болницата в Йерусалим.

След това се върнах към старата ми професия на медицинска сестра.

Току-що бях завършила моята обиколка с Американската Здравна Служба в Гърция.

Много добре. Какви са плановете ви за бъдещето?

Не съм решила засега. Мога дапопътувам преди да се върна вкъщи.

Имам билет за товарен кораб, който отплава следващата седмица към Истанбул.

Оттам мога да отида към Индия.

Винаги съм искала да видя долината на Кашмир.

Това вероятно е най-красивото място на земята.

Г-жо Фримънт, може ли да ви представя Майор Колдуел?

- Как сте? - Как сте?

- Ще пийнете ли. - Благодаря ви. С удоволствие.

- Как върви слизането от кораба? - Гладко.

Но наистина сме задръстени от евреи, господине.

Караолос е пълен до пръсване и идват още.

Все още твърдя, че трябва да ги изпращаме там, откъдето идват.

Два кораба бяха експедирани от Хайфа за Хамбург.

Не виждам защо не можем да направим същото нещо.

Не бих искал да имам пръст във връщането на евреин към Германия.

Сгъстете ги колкото можете.

Вече са сгъстени. Не стига пространство за легла, запаси...

... липсват медицински сестри, липсва настроение, липсва всичко.

Г-жа Фримънт е медицинска сестра.

Защо не подадете една ръка в Караолос?

Не, Генерале. Страхувам се, че не мога.

Наистина доста се уморих напоследък.

Пък и не знам нищо за тях.

За евреите?

Чувствам се странно сред тях.

В какъв смисъл?

Сега, когато го споменавате, не мога да го формулирам.

Просто чувството, което усещам...

- Искате ли друга напитка? - Благодаря ви, не. Трябва да тръгвам.

Обикалям острова и моя гид е много стриктен с мен.

- Ще ви изпратя до колата ви. - Благодаря ви за напитката и разговорa.

Минете през Караолос при вашата обиколка.

Звъннете ми, ако мога да направя вашия престой по комфортен.

Ще го направя.

Много съм привързан към стария мъж. Един от най-добрите.

Това прави още по-трудно да се обясни малката му странност.

Странност?

За евреите. Схванахте го добре. Аз наблюдавах.

Кара ме почти да повярвам на историята, която се чува от време на време.

Вероятно безсмислица, но все пак...

Каква история?

Че ако разтърсите добре родословното му дърво, ще изпадне евреин от него.

Моля, кажете на генерал Съдърланд, че промених решението си.

Ще бъда щастлива да работя в Караолос за няколко дни.

- Довиждане, Майоре. - Довиждане.

- Имате ли нужда от помощ? - Не, благодаря.

- Лека нощ, тогава. - Лека нощ и благодаря, че спряхте.

Ари! Ари Бен Канаан!

- Рубен. Как си? - Добре.

Колата е там горе.

Добре. Отиваме направо при Мандрия.

Не можем, Ари. Той е от другата страна на острова.

Той няма да се върне до утре.

Трябваше да бъде от тази страна на острова.

Британски контролен пункт, еврейски контролен пункт.

Не допускаме нашият военен персонал в лагера...

... освен ако нещо необикновено не се случи.

Ние управляваме отвън. Вътрешността е за тях.

- Лейтенант, това е Катрин Фримънт. - Как сте, г-жo Фримънт?

Американка. Заповед на Генерал Съдърланд. Пускайте я по всяко време.

- Добре, господине. - Благодаря ви.

Тези ционистки организации, или както и да ги наричат...

... изпращат техни собствени хора от Палестина, за да администрират тези лагери.

Евреите изглежда се спогаждат по-добре с хора от техният вид.

Може би с всички нас е така.

Дори им даваме привилегията да одобряват и всички останали служители.

- Надявам се, че не възразявате. - Съвсем не.

- Добро утро, Бен Ами. - Добро утро, господине.

Това е г-жа Фримънт, американска приятелка на генерал Съдърланд.

- Как сте? - Как сте?

Бен Ами е един от палестинците, които управляват този лагер.

Г-жа Фримънт е за няколко дни в Кипър, и като опитна медицинска сестра...

... генералът мисли, че може да намерите нейното съдействие за ценно.

Ние оценяваме всяко съдействие, Майор Колдуел.

- Бихте ли показала вашият паспорт? - Разбира се.

Всеки приятел на генерал Съдърланд е винаги добре дошъл.

Предайте моето уважение към генералa, и му благодарете от нас.

Разбира се. Довиждане и късмет.

- Извикайте ни, ако имате нужда от нас. - Благодаря ви.

- Искате ли да ме придружите? - Разбира се.

С хората от вчера ще трябва да удвоим капацитета на болницата.

Много добре от ваша страна, че ни помагате да се организираме.

- Оставете ме. - Изгаряте от треска.

Ако не ни позволиш да почистим инфекцията ще умреш.

След като дойде дотук, ще умреш без да видиш някога Ерец Израел.

Ще видя Палестина преди вас. Сега ме оставете намира.

Тази жена се опитва да ти помогне.

- Прави както ти казва. - Кой сте вие?

Той е палестински командир.

Еврейски полицай, работещ за тях.

Познавам такива като теб от Аушвиц.

- Не можете да ми казвате какво да правя. - Ще видим.

- Аз ще го държа. - Само опитайте.

Дов! Ако не им позволиш да ти помогнат, ще умреш.

Аз искам да умра.

Не знаеш какво приказваш. Аз ще ги сваля собственоръчно. Няма да боли.

Далеч от мен, всички.

Извинете ме.

Мисля, че мога да говоря с него по-добре, ако сме сами.

Ние дойдохме заедно на Звездата на Давид, и аз го познавам. Той просто е стеснителен.

Не се приближавай твърде близо до чашата.

Дов Ландау, трябва да се засрамиш. Свали това.

Няма.

Това боли.

Не и наполовина, колкото би те боляло. Ще те науча аз теб.

Добре? Ще им позволиш ли да се грижат за теб или не?

Не на тях. Но ако ти искаш да го правиш, добре.

Благодаря ви.

И никога не ме плюй отново. Просто го запомни.

- Всичко е наред, аз ще го правя. - Как промени решението му?