لومړۍ 200 کرښې.
Ще чуете история, неразказвана досега,
Waterhole #3 1967 DVD Rip XviD AC3 - RX8
за изнасилване, убийство и злато от държавната хазна.
Мястото - Аризона,
годината - 84-а.
Седнете и ще чуете как историята се завърта.
След 30 години стаж този капитан още имаше кураж
и си изкарваше заплатата, като превозваше кюлчета злато.
Докато мъже без капчица чест искаха да подложат на тест
неписания закон на Запада.
Това е законът на Запада -
почитай съседа си.
Законът на Запада -
бъди верен на себе си.
Законът на Запада -
измами другите,
изиграй ги,
преди да са изиграли теб.
Това е законът на Запада.
АРМИЯ НА САЩ
Време е да затваряш, обущарю.
Добре, по-живо.
Влизай в дупката, заек.
Войници.
СКЛАД РИДЕРА - АРМИЯ НА САЩ
Сержант Фогърс, не можем да ви дадем повече хора заради ученията.
Освен това ще привлекат вниманието.
Отваряйте си очите, ще ви сменим призори.
Сега си изпълнявайте дълга. - Сър,
армията е моя дом и аз бих дал живота си, за да го опазя.
Държа го.
Внимавай!
Това е много злато само за един пазач.
Това е отличен войник, ефрейтор.
Е, пак ще кажа, че е много злато.
Стегни се, ефрейтор. Ние не сме цивилни.
Дий.
Излизай оттам. - По-бързо, заек.
Жълто, прелестно жълто.
Злато с цвят на мандарина.
Ти докарваш човека до лудост и го правиш по-смел.
Добре, момчета. Сега трябва да се разделим.
Защо не погребем обущаря в шахтата?
Не можем. Той е нашето алиби.
Той ни е алиби? - Да, тунелът е негов.
Да, но това не оправдава дезертирането ми.
Не си дезертьор. Ти си негов заложник.
Не можете да редите живота ми като партия шах!
Направи всичко както трябва и ще имаш шанс.
Ако объркаш нещо, ти гарантирам, че ще те боли.
Знаеш ли какво е болка? - Да.
Сега ще делим, нали? - Не.
Златото остава при мен, докато го заровя.
Така ли? - Да, така.
Успокойте се. Вие двамата ще развалите всичко.
Как ще те намерим?
Ще се срещнем в Долорес.
Ще взема златото, ще го заровя, ще направя карта
и после ще ви кажа къде е. - Съгласен съм.
След две седмици в Долорес всичко ще е екстра. Нали, Хилб?
Може да стигна там и по-рано.
Ако го направиш, не ме оставяй да те видя.
СОБСТВЕНОСТ НА АРМИЯТА НА САЩ
И така, градчето Долорес
през тази сутрин на май
го чакаше ден с отвратителен край.
ДОЛОРЕС
Здравата я пришпорихме.
Да, господине.
Не внимаваш, Джей.
Играта се нарича "Намери Черната дама".
Къде е?
Не гледаш както трябва. Използвай ги тези очи. Хайде.
Познай коя е.
Обърни я.
Това там е дамата. Кога идват момичетата тук?
Щеше да спечелиш, ако беше играл, войнико.
Хайде, Джей. Вземи ми парите, преди да ги е взел той.
Този път знам къде е, Лут.
Нека го направим още по-интересно. Какво ще кажеш
за чаша студено мляко?
Готово.
Мътните го взели!
Джей, какво е това?
Мислех, че млякото е само по $ 3 на чаша.
Беше, преди да ограбят мандрата.
Раздавай.
Гледай дамата.
Още веднъж, ясно?
Г-н Коул. - Г-н Куинлън.
Вие ли взехте портфейла ми? - Да.
От толкова време сте в тефтера ми с длъжници, че чак името е избеляло.
Г-н Коул, взели сте повече.
Повече? Съжалявам, броих ги само веднъж.
Сега ако ми дадете тези $ 20...
Да кажем, че това е лихвата по дълга ви.
Да кажем, че не е!
Това ще ти плати погребението, крадецо.
Стига, докторе. Какво толкова?
Още малко и ще ме предизвикаш на дуел по залез-слънце.
Ти го каза. Чухте го.
Докторе.
Ей, докторе...
Бъди там.
Предизвика грешния човек, Лут.
Ще ти свети маслото преди още да си си бръкнал в кобура.
Май малко се увлякох, а?
Намери прекрасната, черна, млада госпожица.
По дяволите!
Е, ще затварям дюкяна, момчета.
Ей, недей така. Ето, пийни едно.
Не.
Днес не ми върви.
Хайде, играчо. Да играем отново за последно.
Колко пари имаш?
Имам $ 20 от твоите. Дай ми още.
Хайде, давай.
$ 60.
Джей, ще ми сипеш ли малко от онова специалното?
$ 60.
Е, какво имам да губя? - $ 60.
Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
Добре. Следи прекрасната черна дама.
Следи дамата.
Коул! Лутън Коул!
На карти им върви, но не и в любовта.
Това ли искате, момчета?
Не ги харчете всичките наведнъж.
По дяволите, Коул! Излез навън.
Почерпи момчетата.
Ти си страхливец, Коул.
Да приключваме.
Не предизвиквай смело на дуел непознат,
ако е по-бърз от теб в този занаят.
Целуна за последно любимата,
изпя си последната песен,
и изигра ръката си по начин много лесен.
Когато съдбата раздава картите,
вдигаш мизата или пасуваш.
Ако обичаш риска, ще се втурнеш с главата напред, без да мъдруваш.
Карта, която си струва убийството,
си заслужава да я провериш.
Затова напред към градчето на име Интегрити.
Надясно! Напред!
ИНТЕГРИТИ - 13 км
ПРЕИЗБЕРЕТЕ "Честния" Джон КОПЪРУД
Изглеждам като кривоглед заради магнезиевия прах. Виждаш ли?
Но и стария Тустоунс не изглежда по-добре.
Не го харесвам.
Тогава не гласувай за него. - Добре.
За обира на злато в Ридера, за който пише тук,
ако федералните шерифи се вслушваха в съвети,
щях да им кажа да търсят онзи обущар в Мексико.
Правителството на Ортис
ще ти купи и зъбите, ако по тях има злато.
И аз така мисля, Джон.
Сериозно?
Значи и двамата сме били прави.
Иска ми се и тук да има крадци, за да ги преследваме.
Ти ги изплаши, като почна да ги връщаш мъртви.
Ами така ги искаха - живи или мъртви.
Но при последната кражба върна само половината ограбени пари.
По-добре е от нищо, нали?
Знаеш ли нещо, Типин? Може да не повярваш,
но и аз имах план да открадна малко злато.
Щях да го направя. - И какво стана?
Трябваше да се откажа, като ме избраха за шериф.
Започнах да вярвам в собствените си лозунги.
Ще ти кажа нещо. Ако сегашната ми работа не беше толкова сладка,
щях да се отдам на престъпния занаят.
И щеше да си добър, Джон.
Много благодаря.
Здравейте, шерифе. Търся си кон.
Виждам. - Чий кон търсиш?
Моят кон окуця вчера,
а ме чака дълъг път, затова си търся добър кон.
Не съм в бизнеса с коне, приятел.
Най-добрия кон в целия окръг
е в един плевник от другата страна на Лоун Трий Форк.
Принадлежи на шерифа. Нали така, Джон?
Ако говориш за стария Блу, той не се продава.
Толкова надежден, а? Как е с юздата?
Няма толкова послушен кон в целия окръг. Но не се продава.
Виж, щом не се продава, това значи, че няма да ти го продаде.
Нали така, Джон? - И е голям, а?
Най-големия, най-силния, най-бързия, и не се продава.
По дяволите.
ИЗДИРВА СЕ - Лутън Коул
Какво става?
Това е табелата ми за обяд, а аз не съм тръгнал да обядвам.
В килията, момчета. Хайде.
Той е на обявата отвън, нали?
Горе ръцете.
Лутън Коул, престъпник.
Нали така, Джон? Това е той.
Защо правиш това, Коул? - За да знам къде сте.
Къде са ключовете? - Чакай малко.
Ако мислиш, че ще ме заключиш в моя собствен арест, грешиш.
Не мислиш ли, че не си струва да умреш заради едни ключове?
Не си спомням точно къде са. - Спомня си.
No comments yet. Be the first to leave one.