The Winslow Boy

МОМЧЕТО НА УИНСЛОУ

Как сте, господине? Тази сутрин проповедта беше чудесна.

Хайде, татко. - Да, да...

Добър човек. - Прощавай, не чух, Артър?

Добър човек, хубава проповед.

Сънят на фараона - сънят на египетския цар.

Седем плодородни и седем гладни години. Хубава проповед.

Изключителна проповед! - Аз не го чувах.

Как ще е добър, щом не го чуват? - Проблемът е етичен, татко.

Не всичко е в етиката.

"И седемте мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави."

Гладен съм като мършавите крави. - Взе ми го от устата.

Обядът ще е готов след час, сър. - Боже, ще вали...

Сигурен съм. Усещам го по крака.

Нещо против да пуснем грамофона? - Центърът на всеки стабилен дом.

Помага ми да се съсредоточа.

Над какво точно? Катрин! - Един момент, татко.

Само исках да видя... - Над учението, татко.

Какво каза?

Казах, че грамофонът и музиката ми помагат в учението.

Като слязох снощи долу, забелязах, че си зает с друго, а не с учене.

Ти и приятелката ти... - Едуина, татко. Тя само се отби...

Просто се отби да вземе назаем една книга.

И двамата си организирахте какво?

Нещо като... литературен клуб?

Не, татко, смятам, че имам право на някаква лична свобода.

Извинете, какво обсъждаме? - Едуина.

О, Едуина! Тази вятърничава малка...

Извинявай, Дик. Ти я харесваш, нали?

Нямаше да се съмняваш в това, Грейс, ако ги беше видяла снощи.

Упражнявахме "заешка прегръдка". - Кое, скъпи?

Сега така ли му казват? - Това е новият танц.

Нещо като "пуешка стъпка", но по-изискано.

Хареса ли ви проповедта? - Йосиф тълкува съня на фараона.

По-скоро "лисича стъпка" - фокстрот или танц "кенгуру".

Което и животно да е виновно

За позата, в която ви открих снощи с приятелката ти...

Да, да... За да приключим темата: съмнявам се...

Съмнявам се, че грамофонът помага за онова, което наричаш учение.

Разбирам. Сега всичко ми се изясни. - Да, заваля.

Може ли да го видя?

Не е заради грамофона, а заради Рони.

Не го очаквах от теб, татко. Наистина не го очаквах.

И то точно преди празниците!

В навечерието на празниците отново ми хвърляш този упрек!

Никой не ти хвърля упреци. - Напротив!

Рони... Рони е приет в Осборн, а аз не съм.

Защо? Защото кандидатства сам. И Рони...

Дики! Имаш ли дребни да дадеш на човека?

Не, сър, нямам. И ако позволите, ще отида в стаята си.

Бих ти предложил да вземеш грамофона със себе си.

Смея ли да попитам защо? - Защото няма място в порядъчен дом.

Ще го обсъдим след обяда. - Да, знам.

Не съм виждала по-хубава обстановка.

Да, така е. Не е ли прекрасна?

Вали като из ведро. - Какво, скъпи?

Дъждът. Какво четеш? - Мемоарите на Лен Роджърс.

Кой беше Лен Роджърс? - Профсъюзен лидер.

Радикал ли е? - Бих казала, че да.

Джон знае ли за политическите ти убеждения?

И въпреки това ще се жени за теб? - Така изглежда.

Поканих Джон да дойде по-рано за обяд.

Моля? - Той ще дойде по-рано - за обяда.

Нали няма да откажеш на молбата му? Защото иначе ще избягам с него.

Не се бой, скъпа, доволен съм, че най-сетне ще те издържа друг.

А Дезмънд знае ли, между другото? - Не ми харесва това "най-сетне".

Каза ли вече на Дезмънд? - Ти обичаш ли го?

Джон ли? Да, обичам го.

Нима? Не се държиш като влюбена.

А как се държат влюбените?

Не четат "Социалното зло и социалното добро".

А лорд Байрон. - Така ли било? Разбирам...

Вие, модерните момичета, не сте чувствителни като нашето поколение.

Мамо, обичам Джон точно както всяка жена би обичала един мъж.

Това удовлетворява ли те? - Боже, вижте как вали!

Май виждам някого в градината. - Къде?

Ето там, гледай! - Който и да е, ужасно ще подгизне.

Това Джон ли е? - Така мисля.

Бързо в гостната! Така, добре. Да вървим.

Забрави си чантата. - Какво става, за бога?!

Оставяме те с Джон. Като свършите, прокашляй се или нещо подобно.

Какво "нещо подобно"?

Не знам. Чукни три пъти с бастуна си и ще влезем.

Няма ли да е прекалено очевидно съвпадение?

Г-н Уедърстън.

Джон! Как сте? - Здравейте, господине.

Имате ли дребни?

Ето.

Предайте благодарности на г-н Симс за неделната доставка.

Радвам се, че успяхте да дойдете. - Вече имате елха?

Да, момчето тъкмо я нагласи.

Как сте, господине? - Добре...

Артритът малко ме мъчи. - Жалко. Катрин каза, че е по-добре?

Да, беше по-добре... Но сега е по-зле.

Разбрах, че желаете да се ожените за дъщеря ми.

Предложих й и тя ми оказа честта да приеме.

Да вярваме, че второто изречение не е в противоречие с първото.

Наистина ли я искате за жена? - Да, разбира се, господине.

Откъде се разбира? Мнозина не я искат за жена.

Разбира се, понеже й предложих.

И това не е задължително условие. Добре, да не увъртаме.

Приемаме сантименталната страна за даденост.

Колкото до по-практичната страна, ще ми позволите ли няколко въпроса?

Да, господине, това е ваш дълг. - Така си е.

Доходите ви. Можете ли да се издържате от тях?

Не, господине, в армията съм.

Но към заплатата получавам издръжка от баща си.

И аз така разбрах. Заплатата ви е 24 лири месечно?

Точно така.

И общите ви доходи от заплатата на подофицер

И издръжката от баща ви възлизат на около 420 лири годишно?

Точно толкова.

Изглежда напълно задоволително. Да не се бавим повече. Поздравления!

Благодаря, господине.

Пушите ли? - Да.

Предлагам като зестра на дъщеря си една шеста от капитала си,

Което възлиза точно на 833 лири, шест шилинга и осем пенса.

Но да работим с точни цифри и да го закръглим на 850 лири.

Много щедро, господине.

Не колкото бих желал, но щом за вас е приемливо,

Мисля, че няма какво повече да обсъждаме.

Няма, господине. - Прекрасно.

Какво противно време, нали? - Да, отвратително.

Цигара? - Не, благодаря. Още пуша.

Е? - Какво "е"?!

Как мина малката ви беседа? - Не се очакваше да знаеш за нея.

Непоносим си. Наред ли е всичко, Джон?

Радвам се, наистина! - Благодаря, г-жо Уинслоу.

Може ли да ви целуна? - Да.

Практически вече съм ваша майка.

А аз практически съм ваш баща, но ако ме извините...

Тръгнал си е и е оставил градинската порта отворена!

Може ли някой да затвори градинската порта?

Нали не възразявате да ви оставим сами?

Мисля, че можем да си позволим на обяд едно скромно тържество.

Ще ми донесеш ли ключа от избата?

Вайълет, погрижи се някой да затвори портата!

Мъчително ли беше?

До смърт. - Горкичкият ми!

Най-дразнещо е, че подготвих куп изискани фрази,

Но той не ме остави да ги кажа. - Сигурно са били чудесни.

Така мисля. - Кажи тогава речта си пред мен.

С удоволствие. Какво има?

Рони, какво става? - Къде отиде татко? Излезе ли?

Ще го доведа. Татко?

Не, не го води! Не! Кейт, моля те, недей!

Моля те, Кейт, недей! - Какво има, Рони?

Защо не идеш да се преоблечеш? - Няма.

Какво става, миличък? Кажи ми!

Нали познаваш Джон Уедърстън? Запознахте се на миналите празници.

Аз изчезвам.

Кажи сега, скъпи, какво има?

На мен можеш да кажеш. Избяга ли?

Какво има тогава?

Боже! - Не съм го направил. Кейт, честно!

Не, скъпи. Писмото е адресирано до татко. Ти ли го отвори?

Да. - Не биваше да го правиш.

Мислех да го скъсам!

Може да кажем на татко, че срокът е свършил 2 дена по-рано.

Връщам се за коледните празници... - Не, скъпи.

Не съм го направил аз. Наистина не съм!

Рони, старче, как е? Връщаш се по-рано?

Иди с него горе. Аз ще доведа майка. - Добре.

Какво има, друже? - Нищо.

Изритаха ли те? Лоша работа. За какво?

Не съм го направил. - Много ясно, че не си.

Честно, не съм. - Добре, друже.

Вярвам ти. Няма нужда да повтаряш. Май си доста прогизнал.

Стоях отвън на дъжда. - И трепериш.

Защо не се преоблечеш? Не искам да хванеш пневмония.

Добре съм... Мамо! - Ела, миличък.

Така...

Не съм го направил, мамо. - Не си, скъпи, разбира се.

Да свалим мокрите дрехи.

Не казвай на татко. - Няма, скъпи, засега. Обещавам.

И новата униформа... Колко жалко!

Така, Рони... Добре.

Лоши новини ли има?

Изключен ли е? - Да.

Какво е направил?

Предполага се, че го е направил.

Помисли си само какво е преживял последните 10 дни.

Доста безсърдечно е, признавам.

Но не забравяй, скъпа...

Не забравяй, че той не е точно на училище, а е на служба.

Къде е разликата?

Методите им изглеждат жестоки, но са справедливи.

Сигурно са правили разследване, преди да предприемат това.

Щом е имало 10-дневна отсрочка,

Значи са дали на момчето възможност да се оправдае.

Ужасно съжалявам. Как ще го понесе баща ти?

Това може да го убие. Боже, поканихме и Дезмънд! Забравих.

Дезмънд Къри - семейният ни адвокат.

Господи... Скъпи, бъди любезен с него.

Принципно груб ли съм?

Не, но той още не знае за нас. - А кой знае?

Но той е влюбен в мен от години! Вкъщи се шегуваме с това.

Дезмънд, мисля, че не познаваш Джон Уедърстън.

Не! Но много съм слушал за него.

Приятно ми е. - Надявам се, че не съм подранил?