لومړۍ 200 کرښې.
ЛУДИ ПАРИ
Скъпа, донеси още.
Ще отнеме цяла нощ.
Искаш ли сандвич? - Може би по-късно.
Добре.
Къде са ни закуските? - Взех ги.
Къде е китарата ми?
Тихо.
Мамо!
Лош сън ли сънува?
Какви са тези лайна?
Трябва да си поговорим за езика ти.
Да, това е най-големия ни проблем през нощта.
Марш в леглото! Веднага!
Добре. Ето така.
Чудесно!
Руфъс, добро момче. Да, хванах те!
Котка.
Тихо. Добро куче.
Браво. Довиждане.
Внимание, до всички постове! Преминаваме към арест.
Готов ли си? - Да.
Имам теория.
Престъплението е заразно.
Изглежда се пренася по въздуха.
И хората го прихващат един от друг.
А заразените се променят.
А след това променят и другите.
Истината е, че човек е способен на всичко.
Не ни се иска да го повярваме, но е така.
Три години преди това
Разбрах го на партито за 4 юли на Минди и Брейс Арбъгаст.
Ето ме и мен. - Здравей!
Знаех си, че ще дойдеш.
Извинявай, че закъснях.
Искам да знаеш, че ти прощавам. - Така ли? За какво?
Нещо не е наред ли? - Всичко е наред.
Бриджит, знам че заряза клуба,
но ако Дон иска да поиграе, нека се обади.
Сигурна съм, че ще се обади,
но му предстоят няколко интервюта и такива работи...
Наистина ли? - Страхотно. Просто страхотно.
Да поговорим за посредничеството. Почти забравих за Колдуелови.
Те разбира се, са известни хора, но бих могла да намаля комисионната си.
Исках да кажа... Какво?
О, Боже, Бриджит, съжалявам.
Още не е сигурно. Мислех, че Дон ти е казал.
Честно казано, не я обвинявам.
Аз съм неудачник.
Продаваш нашия дом?
Вече не съм платежоспособен.
Почти нищо не изкарвам.
За нищо не ме бива. - Не искаш ли да го обсъдим, скъпи?
За какъв дявол да го обсъждаме? Всичко свърши.
Какво свърши? - Всичко. Нашия живот.
Дон, за Бога, ти със сигурност ще си намериш работа.
Това продължава вече цяла година. Опитах всичко, но се провалих.
Не, не, това нищо не означава. Не мога да го повярвам.
Уволниха те от тази глупава корпорация,
но от това ти само спечели, скъпи.
Нима? Знаеш ли, изобщо не се чувствам удовлетворен.
Погледни тук.
Дължим 286 хиляди долара.
Какво? - Не се шегувам.
Всичко свърши. - Защо ми каза? Можехме да спрем.
Какво? Да пием? Да ядем? Да живеем?
Можехме да икономисваме. Някои живеят и по-скромно.
Разбира се. Скоро и ние ще сме от тях.
Ще слушаме разговорите им на улицата. Ще вдишваме миризмите им при хранене.
В крайна сметка, поне сме здрави.
Да, нямаме здравна застраховка, но ако се нуждаеш от рентген,
ще продам бъбрека си. - Ще измислим нещо.
Да продадем тази кутия и да я заменим с по-малка.
А следващата кутийка ще толкова малка, че ще могат да ни погребат в нея.
Ще си намерим работа.
Двамата ще работим и постепенно ще изплатим дълговете си.
Пожелавам ти успех, Бриджит.
Отдавна не сте работили.
Да, възпитавах двете си деца, занимавах се с къщата.
Дъщеря ми е лаборант, сина - системен аналитик,
а мъжа ми сега...
лежи на дивана.
Имате степен по сравнителна литература.
Да. - Едва ли ще ви потрябва сега.
И печатате бързо.
Разбирате ли нещо от компютри? - Познавам "Гугъл".
Обикновено работодателите възприемат кандидатките на вашата възраст...
като трън в задника.
Това не е ли дискриминация? - Виждате ли?
А още не сте започнала работа.
Тестове за наркотици?
Какъв наркотик трябва да взема? - Ало?
На колко години съм? Не, не съм работила в хотел.
Обикновено добре си прекарвах там. Не, не във вашия.
Сервитьорка? А ще има ли някакви бакшиши?
Не виждам нищо смешно.
Да, естествено, че Ви разбирам. Да.
Искате да отида доброволка в Индия?
Селина? Здравей, какво има?
Върнаха чека Ви. За трети път. - Боже, съжалявам.
Аз чистя къщата Ви и си искам парите.
Разбира се. Честно казано, сега нямам пари, но веднага щом имам,
и ако ви трябват гаранции... - Трябват ми в брой.
На мен също, но за съжаление, нямам в брой.
Аз работих. Платете ми.
Искате ли аз да изчистя у вас и така да се разплатим?
В къщи си чистя сама.
Ваше е.
Заповядайте. Добре.
Господи! - Някога изобщо работили ли сте?
Съгласна съм на всичко.
Знам едно място.
Работата е като моята, но има премии.
А защо не сте там? - Не вземат хора с криминално минало.
Имате криминално минало?
Палеж. Дълга история.
Разкажете ми за работата.
Дори не бях чувала за "Банков Федерален Резерв",
докато не постъпих на работа тук. - Дават добър процент
и не пускат парите в оборот, като другите банки.
Ще се посъветвам с мъжа ми.
Вероятно и вашите пари са тук.
Не мисля, че моите пари ще напълнят количка.
Днес малко закъсняваме с графика.
Не си мислете, че няма да забележат.
Сигурно ще ви кажат, че е заради сигурността,
но тези момчета с вратовръзките, броят и колко пъти ходим да пишкаме.
Това място прилича на казино в Лас Вегас.
Няма прозорци, няма уединение. Само купища пари.
Единствената разлика е, че тук никой и никога не се забавлява.
А тук сведете глава.
Разбрахте ли? - Да.
И не пръскайте директно мониторите.
Законът на това място е...
не пожелавай нищо.
Дори не си го помисляй.
Единственото, за което може да искаш и да мислиш е работата.
Да, разбира се, да, сър.
Аз мисля само за работа.
Колко много искам да работя тук, сър.
Много благодаря за помощта.
Можеш да отдъхнеш спокойно. Как вървят нещата, Нина?
Нормално. - Новата.
Здрасти.
Тежка гледка, нали?
Това са захабените.
Скоро от хазната ще получим нови.
Това е твоята вноска за кола.
А това - новия диван. Подай ми онази торба там.
Хвърляме.
Тръгваме!
Може и да не изглежда така, но все пак ми се струва,
че вършим нещо значимо.
Благодаря.
О, Боже, не.
Как сме?
О, Господи.
Слушам. Минди?
Ти ли си? Здравей.
Тъкмо си мислих за теб. - Трябва да поговорим.
Не съм си в къщи. Ще ти се обадя по-късно.
Прекрасно, но бих искала да приключа с вечерята.
Да, по всяко време. Не, утре не.
През уикенда става ли?
Би било чудесно.
Добре, дочуване.
Здравей.
Как сме?
Скъпа, искаш ли да поговорим за това?
Помниш ли филма, който гледахме за робството в Третия свят?
Да. - Тогава няма за какво да говорим.
Дон! Дон!
Искате да знаете какво ми каза тя?
Как започна всичко?
Ясно.
Изглежда ще трябва да се замени с нова.
Ето виж, разбита е.
Ето тук.
Тя отиде на пазар.
Има нещо във вещите.
Като при изложба.
Дори да имаш такива вещи,
така са подредени,
че ти се приисква да ги имаш.
Желанието е корена на нуждата от вещи.
Казват, че с пари щастие не се купува.
Затова пък, можеш да си купиш всичко останало.
Точно това ми каза и тя: идеята й хрумнала в магазина,
като у всяка порядъчна американка.
Някога замисляли ли си се за парите?
Хората постоянно мислят за тях.
Но колко често успяват да видят истински пари?
Когато се докоснеш до парите, разбираш колко силно въздействат те.
Кой ги е докосвал преди теб?
Какво е правил с тях? Къде би могъл да ги захвърли?
На какви места са били?
Ако се замислиш над това разбираш, че парите са отвратително нещо.
Но ние сме потребителско общество, нали така?
Тя беше консуматор.
Ние получаваме парите в брой от хиляди банки в 10-ти район.
No comments yet. Be the first to leave one.