First Name: Carmen (Prénom Carmen)

Филмът е получил "Златен лъв" на Венецианския филмов фестивал - 1983 г.,

също както и специална награда за звук и операторско майсторство.

Аз съм тази, която ражда в теб вълни с разбиваща мощ.

ЛИЧНО ИМЕ: КАРМЕН

Не съм учила в колеж, но все пак знам, че невинността не е за този свят.

Да продължим, ако можем.

Не ме е страх. И никога не съм се страхувала.

Това е...

защото не се привързах.

Трябва да тръгвам. До скоро.

Тази, която не трябваше да се казва Кармен.

С тялото.

Господин Юг. - Ако лайното имаше цена,

бедняците щяха да се раждат без задници.

Това трябва да се запише.

Има французин вътре в стаята ми! - Господин Жан-Пиер!

Има французин в стаята ми!

Елате тук. Това ще го запишем.

Не може така.

Кой е там?

Отлично. Нека влезе вечността.

Как сме днес, приятелю?

Не е бил по-добре.

Обещавам да се разболея... - Много съжалявам,

но ако не качите температура до петък, ще ми се наложи да ви изпиша.

Това да не ви е хотел! - Трябва да си вървите.

Сигурен съм, че ще се разболея.

Трябва да си вървите. - Да го записвам ли?

Да.

Трябва да гасим осветлението, господин Жано.

"Лошо видяно - лошо казано."

Добре сте поработили днес.

Това е хубаво. - Смятате ли?

Категорично.

Хайде.

И да не забравяме термометъра.

Току-виж температурата ви се качила - човек никога не знае.

Знам само, че ако си натикам палеца в гъза ви, преди да преброите до 33 -

до, ре, ми, фа, сол - и вече ще съм вдигнал температура.

Защо ми говорите така?

В наше време вече никой не казва това, което мисли,

пък на мен ми се прииска и си го казах.

И така: ще качим ли температурата?

Може би.

"Би."

Дали би?

Една дума, госпожице... - Господин Жано!

Търся господин Годар. - За да приключим с невежеството и...

Питайте на рецепцията. - ... и престъпността,

аз трябва като буреносен облак... - Успокойте се, моля ви.

Това не е добра идея. - Разбира се, че е.

Можеш да бъдеш абсолютно сигурен,

че в безумието си виждаш обратната страна на нещата.

Това непременно ще го запишем.

Къде съм!

Исках да кажа: "Кой е?".

Не ме ли помниш?

Аз съм Кармен.

Дъщерята на Елизабет? - Да.

Не те ли интересува защо съм тук?

Разбира се, можем да го обсъдим.

Може ли да запаля?

Трябва да ми помогнеш, чичо Жан.

Всъщност това беше доста отдавна.

Последната ваканция...

беше доста отдавна. - Да.

Странно нещо са младите:

готови са да забравят всичко, а всъщност имат само спомени.

Живеят като в мъгла.

Сега наистина ли живееш тук?

Не, не наистина.

Трудна работа - трябва да се разболявам всяка седмица.

Значи ти трябва помощта ми?

Това си е нещо ново. - Този път е сериозно.

Наистина.

"Неземната й красота вече ме бе поразила,

"онази нежност и ласкавост, с които тя..."

Без значение кога или къде,

но класиката си е класика.

Още ли държиш онзи апартамент в Трувил?

Разбира се.

Предплатен е до...

2000-та година.

Може ли да го ползвам?

Разбира се. И за какво ти е?

Знаеш, че е почти празен, нали?

С едни приятели ще снимаме филм.

Значи си съгласен?

Чичо Жан...

Срещнах един паралия

и той иска да види няколко епизода.

Помислих си, че можем да ги заснемем в твоя апартамент.

Историята се развива на морския бряг.

Е, съгласен ли си?

Тази история добре ли свършва?

Не зная още.

Знаеш отлично. - Не зная и спри да ме дразниш!

Никога ли няма да се погодите?

С кого? - С майка ти.

Там, край морето, като малката Електра.

Ти естествено си забравила.

Винаги съм твърдял, че имаш склонност към трагични развръзки.

И винаги така свършва:

всички виновни в единия ъгъл,

всички невинни - в другия...

Не знам. И така, разбрахме ли се?

Ако искаш, мога да ти дам и новата си камера.

Или пък музика.

Записал съм я тук, заедно с кухненския персонал.

А на теб не ти ли се снимат отново филми?

По-добре е да затвориш очи, отколкото да ги отвориш.

Би могъл да ни помогнеш, особено с техниката.

Ще спечелим купища пари.

Искаш ли да питам партньора си? - Не знам, трябва да помисля.

А съгласен ли си за апартамента?

От кого да взема ключовете?

От съпругата на градинаря. Тя чисти жилището.

Нали каза, че е празно. - И какво от това?

Ще ти се обадя.

Съгласен е. - Идеята не беше добра.

Трябваше хубаво да обмислим всичко.

Така е. - А ние импровизираме.

Така няма да стане. Клер допуска прекалено много грешки.

И аз чувам добре.

Пределно съм наясно.

Животът не е съвършен.

От възможните злини, грешката е сред най-ужасните.

Здравейте, Клер.

Брат ми няма ли го?

Отиде за цигари.

Наистина ли е за мен?

Защо? - Не смятате ли, че е студено?

Е...

Вървят ли нещата?

Каза ли му за събота? - Не, ти му кажи.

Госпожа сестра ми най-учтиво те кани на вечеря в събота.

Не мога. В събота имам тренировка.

Да го питаш защо му е тази работа? - Тя е права.

Нали баща ми ти предложи друга? - Да...

Добре, първо ще оставим Клер, а после и тебе.

Отивам да изпия едно кафе. Повикай ме, ако нещо не е наред.

Кое може да не е наред?

Всичко това.

Трябва по-загадъчно и с напрежение.

С по-насечени арпежи? Това не променя ли трактовката ти?

Не, това е въведението и така само ще подсилим драматизма.

Не, не, втората цигулка трябва да е по-силна.

Както и виолата.

Да почнем от "ре".

Разкарайте се, да ви вземат дяволите!

Моля ви, ще ми дадете ли автограф? - Разкарай се!

Вие не сте ли Жан Габен? - Бягай от тука!

Много приличате на Жан Габен.

Видео! Видео! Кой иска видео?

Мамка ви, разкарайте се от там! - Цветни филми на видео!

Всички стандарти: ПАЛ и СЕКАМ!

Махайте се от пътя! Шибаняци!

Изчезвай! - Помощ!

Горе ръцете! Излизайте от там! Бързо!

Всички нагоре! Ще се видим във вестибюла!

По-яростно, с повече акцент.

Трябва да е по-яростно. Хайде още веднъж.

Хайде пак. Така и така го изсвирихте бавно.

Не затихвай толкова бързо.

Фразата, на която затихваш, е достатъчно дълга.

"Не се разправяй - изпълнявай!"

Значи тук затихваме? - Действай!

"Ти първо чудо сътвори и после механизма му разкривай".

"Това е пътят да изпълниш призванието земно."

Да се махаме оттук.

Да се махаме.

Нека ви вържа, ще изглежда по-достоверно.

Ключовете! - Дай му ключовете!

На таблото са.

Срещата остава ли? - На уговореното място.

Изчезвай!

Развържете ме! - Ако искам!

Ако ви обичам, ще ме отвържете ли?

Тогава сам ще се вържа.

До горе, ако обичате.

Развържете ме, трябва да се изпишкам. - Отлично. И аз.

Добре, да вървим.

Не! - Да!

Не! - Да!

Изчезвай!

Не, не, цялата първа фраза е изградена върху хармония.

Имате красиви гърди!

Може би.

Съжалявам.

Успяхте ли да телефонирате?

Мамка му, дръпни се от пътя! - Извинявайте.

Не, не, аз моля за извинение.

Аз.

Какъв е проблемът?

Ще ви обясня по-късно.

Би било чудесно.

Войничето ми. Сега ще проверя, дали имаме нещо за ядене.

Абсолютно е превъртял: в хладилника държи магнетофон.

Извинете.

Наистина е празно.