27 Dresses

27 РОКЛИ

1986 година

Моцарт бил само на 5, когато написал първата си пиеса.

Пикасо открил таланта си за рисуване, когато бил на 9.

Тайгър Удс спечелил първия си стик, малко преди вторият си рожден ден.

Аз? Бях на осем, когато открих целта на живота си.

Бях в църквата Свети Томас, около роднини, обичащи хокей.

Беше сватбата на братовчедка ми, Лиса.

Дай на мен, татко.

Беше първото ни семейно събиране от смъртта на майка

и татко не беше в настроение.

Тате, ще ме заведеш ли в дамската тоалетна?

Ела, Тес, да вървим.

По дяволите. По дяволите!

Джейни, съжалявам. - Няма нищо, имаме кабелна.

Какво ще правя? Какво по дя...

Какво, по дяволите ще правя?

Много ти благодаря, миличка. Спасихте положението.

Джейни, носи воала ми.

И точно в този момент се влюбих в сватбите.

Знаех, че съм помогнала на някой, в най-важният ден в живота им

и нямах търпение, този ден да дойде и при мен.

Джейн, невероятна е, идеалната рокля.

Боже мой. Толкова сте красива.

Наистина ли?

Така ли мислите? - Сякаш е правена за вас.

За теб.

Булката е. - Благодаря ти.

Здравей, Сюзън. - Готова ли е?

Да, облякох я. Знам, добре, че сме един номер.

Ще е напълно готова. Не се притеснявай.

Днес е твоят ден. - Благодаря, Джейн.

Изглеждаш страхотно. - Мерси.

Добре, да вървим.

Заповядай. - Какво е това?

Донесох ти шал и едни от моите обеци.

И нещо за косата ти.

Какво? Кучката ме прецака.

Добре, ще я оправим после. - За какво са тези неща?

Роклята й.

Роклята е много хубава. Хубавото у тях е,

че можем да си ги скъсим и пак да ги носим.

Вие от дясно.

Събрали сме се тук днес, за да отпразнуваме съюза на Сюзън и Грег.

Щастливи сме, да присъстваме на свещеният съюз между двама.

Извинете.

Такси!

Чудесно.

Благодаря. 31ва улица и Бруклин.

Ще ви дам 300 долара за вечерта, при едно условие.

Да? - Да не ме гледате в огледалото.

Става ли? - Да.

Какво правите? - Току що загуби 20 долара.

Никой не гледа.

Веднага се връщам.

Слава Бога, че си тук. С Рик забравихме нещо ново.

Ще ти сложа това, не се притеснявай.

Идеално. - Благодаря.

Роклята ти е страхотна.

Най-хубавото е, че можеш да си я скъсиш и пак да я носиш.

Истина е.

Събрали сме се тук днес, да свържем в свещен съюз

Шарин Гудбенордс... - ... и Пикас Марасти,

пред приятелите му Уди.

Трябва да споделя, че съм много щастлив,

да видя толкова гости днес.

Какво си се подпрял? Влизай в колата!

Тръгвай.

Скоро ще станат 60, ще продължаваш ли така?

Не. - Добре тогава.

Кой искаш? Черния или руския?

Аз май си падам по русия. - Кейс, спри се една вечер.

Шегуваш ли се? Причината да нося тази рокля,

е да намеря някой пиян кум, който да я разкъса със зъби.

Колко е часът сега?

Аз ще остана още малко, така че... Пак ще ти се обадя.

Обърка обувките. Почакай малко.

Какво?

Толкова съм гладна. Ти хапна ли?

О, да. - Изглеждам добре,

но не съм яла изобщо, нека ти дам един съвет, не пий на гладен стомах.

Запозна ли се с баба ми? - Да, поприказвахме си.

Мисля, че се забавлява. - Да, със сигурност.

Какво е това на челото ти?

Моля за момент, искам да изкажа искрените си благодарности,

на момичето, което бе с мен през цялото време.

Момичето, което не само бе домакин на партито ни,

и ми помогна да избера поканите. - Дойде с мен в цветарския магазин,

в сладкарницата. - И ми вдигна самочувствието...

...докато опитвах рокля след рокля. - Така че, благодаря ти, Джейн.

Благодаря ти, Джейн.

Добре, готови ли сте?

Добре ли е?

Полека. Не мърдай много.

Сериозно се е наранила. Дайте ми лед.

А ти ми донеси някакъв алкохол, за дезинфектиране.

Ще се оправи, ще има малка цицина.

Лекар ли сте? - Не, направих го, за да те оставят.

Знаeш ли името си? - Джейн.

Джейн, аз съм Кевин.

Благодаря за помощта. - Няма проблем. Справяш ли се?

Добре ли си? - Добре съм.

Добре. Хайде да ти хванем такси.

Леко и спокойно.

Между другото, хареса ми езикът ти.

Видях те как се беше забързала. Ти си на две сватби, в една вечер.

Малко е обезпокоително, не мислиш ли? - И двете са ми много добри приятелки,

просто се случи да са в една вечер. Какво трябваше да направя?

Не това е обезпокоителното. Въпроса е, как го издържаш.

Дори при една сватба е досадно. - Винаги съм обожавала сватбите.

Кое по-точно? Церемонията, скучната музика или гадната храна?

Да срещам досадни хора, като теб. - Любовта е търпелива, любовта е мила.

Любовта те кара да оглупяваш.

Ти с какво се занимаваше? - Писател съм.

Ясно.

Аз съм до тук. - Аз ще платя.

Не, аз ще платя. - Сигурна ли си?

Заповядай, 140, знаеш защо.

Той ей сега ще се върне.

Не мислиш, че правят много шум за нищо, да си признаем,

шансът да останат заедно е 50 на 50.

Колко ободрително, мъж, който не вярва в брака.

Просто имам навика да бъда критик.

Колко благородно. А като видиш малко дете, казваш ли му,

че дядо Коледа не съществува? Защото си решил да стъпчеш мечтите му.

Значи вярваш в брака, както вярваш в дядо Коледа?

Не... Аз...

Не знам защо споря с непознат. Да бракът, както всичко важно,

не е лесен. А да критикуваш нещо винаги е лесно.

Беше интересно, да се запознаем. - Чао.

Ще ходиш ли на сватби следващата седмица?

Трябва да си ходя. - А на колко сватби си била?

Лека нощ.

Ще можете ли да... - Да?

Забравете.

Добре.

Програмата, обяви...

Сватбени тържества.

Елате при мама.

Празник до края на живота

" Учител убиец, през нощта". Гледал ли си го?

Не, събота вечер работя. Заповядай, весела чашка.

Вярно, ял си кекс с кока кола, след което на влакчето на ужасите.

Как мина? - Булката беше с толкова

искряща рокля, колкото очите, на младоженеца,

когато й подаде ръка над камбанки окичени с рози.

И не спа с никоя? Обетите страшно възбуждат булките,

всяко момиче на планетата, чете вестника в неделя и мечтае.

А булките биха убили за последна авантюра.

Имаш ли представа, как можеш да си живееш?

Тоест две жени, на които им предстои брак?

Да, няма да те търсят, няма да те безпокоят,

дори ще се правят, че не се познавате.

Няма да става винаги така. Но това което виждаш, приятелю

е билетът ми за отърваване от сватбите.

Мечтай си. - Изчезни.

Какво? Не можех да дойда на работа с шаферската ми рокля.

Риза, носена два дни, елегантно.

Какво стана онази вечер? Почти те нямаше, а накрая изчезна.

Да не си срещнала някой? - Глупости, не.

Доста искрено.

Добро утро, Джина. - Здравейте.

Виждала ли си факса от баща ми? Не мога да го намеря.

Не съм. - Добре. Ще го потърся пак.

Донесе ли страниците за Джордж Химънс тази сутрин?

Не съм. - Добре, аз ще ги донеса.

Мамка му, момиче, покажи й кой е шефът.

Не съм й шеф. - Асистентка на шефа й си,

същата работа, за какво ти е, ако не за власт над другите.

Кейси заеми се със сметките. - Сега се държиш властно.

Къде го сложих?

Това е страхотна идея, за началните страници.

Стига, колко пъти съм го чувала това?

Казвам ти, Морийн, идеята е велика.

Наистина ли? Както последната ти велика идея?

Цени за подготовка за сватба? - Да, те обират хората.

За цветята отиват най-много, защото за 80% от украсата.

Да, така е. Обаче на никой не му пука.

Ами статията за фабриките на шунка,

която исках да напиша? Беше убиец. - Да, това искат да четат хората,

в страниците за мода.

Кевин, тези страници, плащат целият вестник.

Рекламодателите искат свежи, интересни статии,

до които да сложат рекламата си. - Значи само парите са важни?

Махай се. - Признавам, че не беше на място,

но това тук е. Тази жена, е била на седем сватби.

Е, и? - Само тази година.

Беше на две в събота вечер.

Но няма да е само за нея. Ще бъде скептичен поглед,

над това как сватбените церемонии превръщат нещо важно и лично,

в нищо повече от изхарчване на годишни запаси.

По забавен, весел начин.

Виж, Морийн, писна ми от сватбени обети,

и ако напиша още една статия за бебета, ще се застрелям.

Това е истинска история. За това искам да пиша.

Искам от теб да ходиш по сватби, в това те бива.

Ако пак ще пиша подобни неща, ще напусна.

Добре, давам ти един шанс. Ако го пропилееш,

ще пишеш за сватбени обети до края на живота си, с усмивка на лицето си.

Става.