Tender Cousins (Tendres Cousines)

Превод и субтитри Веселин Каменов 1963

~ НЕЖНИ БРАТОВЧЕДИ ~

Филм на ДЕЙВИД ХАМИЛТЪН

Сценарий ПАСКАЛ ЛЕНЕ

По едноименния роман

Казвам се Жулиен. На 15 г. съм.

Това съм аз. Е, ненавършени 15.

Бедата е там, че съм влюбен в братовчедка си Жулия.

Хубавица е, откъдето и да я погледнеш.

Уверете се сами, по-хубава е от Венера.

Знаете я - голата върху мидата.

Поне аз така мисля.

Това е Пун, сестрата на Жулия.

Естествено и тя ми е братовчедка. Изключително момиче.

Може да говори 5 минути без да диша или да мисли.

Лошото е, че е влюбена в мен. Не ме оставя и 5 минути сам да се изпикая.

Това е леля ми Адел. Тя е майка им.

Само за калории мисли. Смята, че са в съюз срещу нея

и я карат да пълнее.

Това е сестра ми, Клер.

Вечно скубе голямата си коса.

Ако не поникваше пак, щеше да умре от скука.

Тя се гласи да се омъжи по сметка... за него.

Забравете това, тъпа тема.

Майка ми, много е добра, но затормозена от финансови грижи.

Затова прие пансионери.

Един германски учен, избягал от фашистите...

дъщеря му...

и една избледняваща актриса, избягала от филмите със звук.

Това е баща ми... много е елегантен.

До него винаги изглеждаме като бедни роднини или роби.

Това са робите...

Мосю Лакроа, управител на имението.

Мадам Лакроа, жена му.

Матилд, прислужницата от горния етаж.

Жюстин...

Мадлен...

и Анжела - прислужниците.

Антоан...

и Матийо - работници.

Мосю Базу - пощальонът.

Изглежда ще бъде прекрасно лято.

1939 г. е и цари пълен покой.

~ НЕЖНИ БРАТОВЧЕДИ ~

Можеш малко по-бързо, не се мотай.

Аз да се мотая?!

А това?

Закуската, мадам.

Матилд... ела тук. Искам да говоря с теб.

Добрутро.

Добро утро. Как сте, добре ли спахте?

Ама че е грозен. - Кой?

Мусолини се къпе на плажа. Плашещ е.

Сигурно много обича спагети.

Стига си лаяло, аз съм. Добро утро, дами.

Добро утро, мосю Базу. - Гладно ли е?

Вечно е гладно. Рекс.

Нищо ли няма за мен? - Не, г-жо Клементин. Холивуд изчаква.

А, пак от водопроводчика.

За г-ца Адел. Базалт с жилки.

Прекрасен е. - Просто камък.

Ще ви бъде ли удобно да махнете велосипеда си от мармалада?

Извинявайте. Довиждане, дами, приятен ден.

Торбата ви, мосю Базу... какво има в нея?

Камъни. - Камъни ли?

Ще строя дворец.

Добро утро, скъпа. - Добрутро, лельо Агнес.

Закуси ли? - Добро утро.

Побягвам. Малко ме е страх. - Внимавай, все пак.

Ще яхва Принц за първи път.

Намерих мак!

Лошо куче. Много съжалявам, скъпи.

Взех те за кучето. Дано не съм те наранила.

Няма нищо. - Къде ми е пинсетата?

Малко, много...

Лазиш ми по нервите. - Страстно.

Престани! - Ами, опитвам се.

Остави ме на мира!

Здравей, Антоан. Не можеш да имаш всичките.

Съжалявам. Видя всичко, нали бедничкият ми?

Чуй, ще ти кажа още една тайна. Влюбена съм. Но няма да казваш.

Тук ни трябва истински мъж. Ето те и теб. Погледнете я!

Хайде, вземай подноса. И си облечи дрехите.

Не мога да свърша всичко. С пълни ръце съм.

А тя знае как да ги използва.

Съвсем ясно е, че Хитлер не е развалил ничий апетит.

# Маделон догоре питиетата налива

# И в тъмното опипваме я под полата.

# Жена си бие с пръчка здрава...

Смелост, смелост...

# и щом веднъж я е набил, ще я набие пак...

Защо си свали презрамките? Мислиш, че не се сещам ли?

За да не ми останат следи.

Какво има, Шарл? - Искам!

Дръж се прилично! Полудял си.

Досаден си. Вманиачил си се.

Имам право. Нали така?

Във Венеция - мисля, че се разбрахме.

# Маделон догоре питиетата налива и в тъмното...

Яжте. Какъв ужасен безпорядък.

Редът е само външност - отминава като настоящето

Това ли е? - Заповед на мадам Агнес.

Всички пансионери, които не си плащат... кръц!

Дори мадам Клементин... и тя закъснява...

Имате писмо от Берлин.

Благодаря. - Дайте ми марката.

Защо не ми подариш кон? - Във Венеция.

Какво ще каже Жюстин?

А, Жюстин е като мен... разкрепостена.

Да, има модерни възгледи и хич не е глупава.

Глупава е и още как!

Е не можеш да имаш всички. Лош късмет.

Ела тук, Рекс. - Погледни бедното създание.

Стига си си играла с него!

Жулиен, най-после!

Жулиен, любими... Облякох Рекс като авиатор.

Забеляза ли, че съм пораснала с 5 см?

После ще ми разкажеш. - Поникнаха ми всички зъби.

Жулия получи кон... понеже си взе изпитите, а аз - пъпка.

Здравей, мамо.

Голямо здравей. Чаках те.

Чакай, още веднъж. Колкото по-мокра - - Толкоз по-добре.

Гладен ли си? - Гладен е. Много гладен.

Тогава отивай в кухнята, понеже леля ти изяде всичко.

Хайде, да вървим.

Вече е почти голям.

Виждаш ли, точно както си беше.

Мосю Жулиен, колко сте пораснал!

Гладен съм. Има ли нещо за ядене? - Разбира се.

Жюстин... - Да, сега ще приготвя нещо.

Мръдни.

Малко вино?

Какво ти е - бузите ти са зачервени?

Ударих се на вратата на хамбара.

Да бе, врата - ама с 5 пръста.

А вие си намажете с масло хляба. - Събуди се, Матийо, подай маслото.

Да, Матийо, събуди се и й подай маслото.

Ужасни сте. Единият пие, другият спи...

Ей, покажи му шикозните си обувки. Видя ли обувките му?

Хубави са. Ей, какво е това... каква е тази подутина?

Престани вече! - Ей, Матийо, виж!

Матийо спи още, нима ще го пробудиш за това? Освен това, децата...

Знаем всичко, не се притеснявай.

Видя ли? Единствена ти не знаеш.

Остави ме на мира! Иди си при вратата на хамбара.

Топчето е тук при мен.

Хилката в теб ли е? - Разбира се. - Чудесно.

Хайде, хвърли ми топчето. - Целта на играта е, когато топчето е

при мен, да го ударя към теб. - Бъди добър, не ме дразни.

Няма, скъпа. Колата е там.

Искам я идеално почистена!

Хайде, почваме.

Съсредоточи се. Сервис.

Не си готова. Вземи хилката си.

Ръбовете ми са се разместили. Само секунда... и можеш да сервираш.

С чорапи ли ще играеш?

Ти да не би да си свалил панталоните си?

Какъв е резултатът? - Винаги 15 на 5.

Добро кученце.

А, ето го брат ти. - Здравей, Жулиен. Уча пинг понг.

Нали не си забравил кремовете ми? - На леглото ти са. - Видя ли мама?

Скъпа, моля те, остави тези изблици за после.

За къде бързаш? - Смешна си, да знаеш.

Здрасти. Дай целувка. - Тихо. Те се концентрират.

И така... почваме.

Първо - лявата ръка.

Със сутиен ли си? - Очевидно.

Аз се бръсна.

Второ - лявото коляно... всичко да е хармонично.

Получи ли бележките ми? - Бележките ти? А, книгите ти.

Аз ще давам ритъм - едно, две, едно, две.

Разбрах.

Трето - гърдите... изпъчени.

Виждала ли си розите ни?

Нападаш! Вдишай, издишай.

Донесох ти нещо. - Благодаря.

Неуспешно. - Браво. Заради теб си счупих нокът.

Скъпа, или естетиката, или спорта. Трябва да избереш.

Едно ще ти кажа. Продължавай, но сам!

А, не, избра лош момент. Махай се. Ето, дръж това!

Жулиен, винаги си последен.

Благодаря, че си донесъл ветеринарните кремове.

Аз куче не ща! - Какво е направил?

Днес, 5-и Юли, 1939 г,

след години проучване,

смятам, че успях да изолирам душа.

Удивително! - Ще я продадеш ли?

Сериозно, Шарл, на кого - на Дявола ли?

Кое е това момиче? - Дъщерята на професора.

Не харесва момчета.

Какво е това?

Швейцарско ножче.

За теб е. - Хубаво е, благодаря.

Как би описал душата?

Много е летлива.

Като стана дума...

Побързай, по-бързо!

Изплаши ме! Престани, сега работя.

Какво ти пука, дали тия копелета ще ядат или не?

Я дай да опитам. - Жюстин ще се върне.