لومړۍ 200 کرښې.
Беше почти година откакто напуснах дома си на Изток...
и пътувах на Запад с мъжа, когото обичах.
Бях позитивна за моето бъдеще, пълна с надежди и мечти.
Очите ни бяха винаги към края на пътя...
така както ако живота който си представях би бил точно такъв.
В действителност, ако някой беше ми казал че ще се намеря тук днес...
щях да го нарека луд.
Бях уверена в себе си и в това към което отивах...
непреклонна и изпълнена с гордост.
Аз бях в контрол. Или поне така си мислех
Престани да се държиш като дете, Марти. Ела обратно тук.
Не. Не докато не признаеш че съм права и водя в този път.
Отиваме в правилната посока. - Отиваме на Север.
Г-н Грахам каза да се движим на Север.
Той каза да се движим на северозапад.
Не мислиш ли че е странно че не сме пристигнали при тях все още?
Вече щяхме да сме там ако тежестта на тези книги не ни забавяше.
Тези книги ще ни осигуряват малко култура когато се заселим.
Това е много жалко. Не можем да ядем никоя от тази култура.
Тези 90 килограма боб и ориз...
които имаме в тази каруца да намаляват тежестта...
ще ни се сторят много по добре сега отколкото 90 кг. книги които сме взели!
Нищо от това нямаше да се случи ако не беше ме уговарял да дойдем тук...
по средата на тази пустош, Аарон Кларидж!
И двамата знаем че не си направила нищо, което не си искала да направиш.
Поне веднъж в живота си, бъди благоразумна.
Аз съм уморена...
ядосана и изтощена от пръста...
и от километрите които сякаш ни водят на никъде...
и слоевете от прах по кожата ми...
болящи крака, болящ гръб.
Ако никога не седна в тази каруца пак, ще е идеално за мен.
Марти.
Виждам.
То е точно както си го представях.
Можеш ли да го видиш? Точно там.
Къщичка, с пердета на прозорците.
И-и ей тук, обор.
И градина където ще отглеждаме наша собствена храна.
Тези дървета просто са направени за люлки...
за всички тези деца които ще приличат на мама.
Нямам нищо против ако те приличат на техния татко.
Направихме го.
Ние наистина го направихме, Марти.
Това те кара да се чувстваш добре, нали?
Това ще бъде идеално място да построим семейство.
Преминава земята към децата ни...
и им дава неограничени възможности.
Ние можем да направим всичко докато сме заедно.
Обещай ми...
че дори ако нещата станат трудни...
ще си напомняме един на друг за това, ок?
Обещавам.
Ама че съм.
Марти.
Един от конете е избягал.
О, не, Аарон. - Взимам другия кон и отивам след него.
Няма да се бавя. Той вероятно е близо надолу по течението.
Идвам с теб.
Не е нужно. Ще се върна с коня преди закуска.
Направи много палачинки. Ще съм гладен.
Пипнах те.
Марти.
Мис Кларидж. Бен.
Бен Грахам, мадам. Запознахме се с вас преди няколко дни.
Намерих го преди около час.
Мис Кларидж.
Мога ли да получа от вас малко вода? Мадам?
Мис Кларидж?
Предполагам че ще имате нужда от време за...
да размишлявате...
Жена ми ще се погрижи за съпруга ви.
Проповедника си заминава утре.
Мога да го доведа тук рано сутринта...
да каже няколко думи.
Добре сме.
Добре сме.
Добре сме.
Добре сме.
Добре сме.
Добре сме.
Здравей?
Мис Кларидж?
Марти?
Това съм аз.
Сара Грахам, жената на Бен.
Запознахме се преди няколко дни.
Марти...
време е.
Трябва да започнем погребението на съпруга ти.
Не искаме да го започваме без теб.
Не мога да направя това.
Ти трябва да направиш това.
Аз бих...
Аз бих оценила само... само момент, моля.
Ще почакаме.
Аарон Кларидж пътува на запад в търсене на една мечта.
Неговата ненавременна смърт означава че едно пътуване свърши.
Друго тъкмо започна.
Зимата идва и няма друг керван от каруци отиващ на изток до пролетта.
Не знам с колко пари разполагаш да се установиш в града, но...
ти трябва да вземеш решение и то скоро.
Добре, изкарай тази нощ и помисли за това и...
Бен ще те навести утре.
Благодаря.
Извинете, госпожо.
Аз съм Кларк Дейвис...
и наистина съжалявам за вашата загуба.
Имам предложение за вас.
Знам че не е правилното място или правилното време.
Но си мислех ако ние сме женени...
това ще помогне и на двама ни да решим проблемите си.
Вие ще имате покрив над главата...
и всичките ви нужди посрещнати...
и моята Миси, тя ще има мама.
Знам че звучи налудничаво...
и момента е необичаен...
но трябва да разберете че проповедника си заминава днес...
и няма да се върне до пролетта...
и аз искам това само заради дъщеря си.
Мисля си...
че тя има нужда от женска ръка в части от нейния живот.
Знам, това не е идеалното решение...
но когато кервана с каруци потегли обратно на изток през пролетта...
Аз ще платя пътуването та вие ще можете да си отидете в къщи.
Ще ми помогнете ли да стигна у дома?
Ако това е което искате.
Ще ви оставя да си помислите, госпожо.
Махни я от себе си!
Така аз трябва да тичам след тях. Следващото нещо... Хей!
Опитвах се да ги спра. - Хей! Хей!
Миси.
Хей, хей. Ела тук.
Той започна, тате.
Ти, стани. Стани!
Клинт каза че имам нова майка. Той ме лъже.
Вярно ли е Клинт? - Не, сър.
Тя ме прасна точно в носа без основателна причина.
Ти си лъжец. Това е основателна причина.
Хей. Къде си мислиш че отиваш?
Извини се!
Съжалявам.
Съжалявам.
Какво съм ти казвал за боя с момичета?
Не съм се бил с момиче. Това е просто Миси.
Влизай вътре. Хайде.
Не се тревожи. - Хайде, Миси.
Трябва да поговорим.
О, Боже, не искам да правя това.
Просто искам да си ида в къщи. - Сега ме чуй.
Няма място в тази част на страната...
в което, да си губиш времето плачейки за желанията си.
Живота ти има нужди сега.
Имаш нужда от покрив над главата за зимата.
Това е за което си се споразумяла.
Тук сме днес, да съберем в името на Бог...
да свържем този мъж и тази жена в брак.
Моля хванете се за ръце.
Вие Кларк Дейвис, взимате ли Марти Кларидж за ваша законна съпруга?
Да.
И вие Марти Кларидж...
взимате ли Кларк Дейвис за ваш съпруг?
Хайде. Да вървим.
Просто отговори, "Да".
Да.
Тогава ви обявявам за съпруг и съпруга.
Бъди. Ела тук, Бъди.
Ще внеса багажа ти.
Това е спалнята която ще си поделите с Миси.
Аз ще си пренеса нещата към навеса.
Добро утро.
Оставих ти малко от бута. Аз...
Аз не съм много по готвенето, но обикновено е доста засищащо.
Никога не съм виждала някой да спи толкова дълго.
Мислех че може да си умряла.
Миси.
Отивай и ме чакай в каруцата.
Взех някой неща, за които трябва да се погрижа.
Ще взема Миси с мен.
Няма да се върна до вечеря.
Госпожо.
Тя отново спи.
Да отидем да вечеряме.
Тате, тя добре ли е?
Не.
Но ще бъде.
Хайде.
Хайде. Хайде.
Хайде.
И благослови това скъпо дете в нейното време на скръб...
благослови тази храна, благодарим ти за хубавия ден пред нас.
Амин.
Имаш страшно много красиви дрехи.
Имаш страшно много неща, който не стават за нищо.
Ние ти докарахме каруцата вчера и я разтоварихме в плевнята.
Какво ще правиш с всички тези книги?
Проверих дали няма някаква развалена храна когато изваждах нещата ти.
Планирахме да си купим продукти веднага щом намерим нашата земя.
Книгите сигурно са много важни за теб.
Ще видя ако можем да намерим място за тях в къщата.
No comments yet. Be the first to leave one.