Love's Long Journey

Но аз съм изморена! - Деня едва сега започва. Хайде.

Добре.

Давай.

Напред!

- Мамо! - Ти остани с татко!

Дръж се.

Скъпи мамо и татко.

Библията казва, че за всяко нещо си има време.

И след две години брак...

За мен и Уили времето най-после дойде...

да поставим основите на нашето собствено ранчо.

Хоу!

Днес оставихме спалния вагон...

И сега пътуваме сами през пустата и красива страна.

Не е толкова зелено както в нашата ферма. Може би по-скоро изглежда златисто.

Можете дори да познаете - колко неравен е пътя по почерка ми.

Уили се тревожи, че твърде късно сме напуснали Денвър.

Понеже август не е много благоприятен месец за стартиране на едно ранчо.

Преподавах в училище цяла година и сега можем да използваме парите.

А може да се сдобием и с още нещо.

Простичко казано - вашият първи внук. Все още не съм казала на Уили.

Той е толкова загрижен за всичко останало.

А и ще имам предостатъчно време, за да му кажа когато се установим някъде.

Има време за всяко нещо.

Уили, може ли да спрем за минутка?

По-добре ли си вече?

Да.

Май вземаш да се разболяваш само от стоенето в този вагон.

Има още няколко часа докато се стъмни. Ако искаш можем да продължим нататък.

Не, и така е добре. По-добре да станем по-рано утре сутринта.

Ела. Ще ти помогна за вечерята.

Изглежда, че са самички, Трент. Сигурно са на романтична разходка из страната.

Не е ли по-добре да заобиколим, за да проверим да не са част от група?

Уморих се вече.

Бих искал една гореща вана...

Бутилка уиски и една жена.

Е, и едно от трите няма да е зле. - Какво каза?

Стига сме си говорили.

Нека ме направим богат днес.

Мъжът си взе пистолета. - Ами и ние ще направим това.

Но твоите работници от ранчото никога не си връзват пистолетите, Мейсън.

Е, какво ще кажеш, Трент? - Може би някой друг път тогава.

Уили, донеси ми вилици като идваш насам.

Добре дошли, хора. - Благодаря ви, сър.

Франк Тейлър. Гордият притежател на най-големият склад в областта.

O, Mиси Лахей. И това е моят съпруг-Уили.

Приятно ми е. Само минавате оттук или?

Плануваме да останем тук. Е, това е много добра новина за Тексфорд.

Ако можете да ни покажете кои са офисите за продажба на земя, г-н Тейлърсън.

Да, сър. След две врати.

Довиждане.

Това е чертежа на чифлика. На север е от мястото на МакКлейн.

Виж? Има малка рекичка, която минава през средата...

И то с много разклонения за вода за животните.

Чудесно място за създаване на семейство. Ето го и нотариалният акт.

Желая ви всичко най-добро.

Много хора идваха, но никой не го купи.

Е, ние пък ще бъдем последните. - С много труд и усърдна молитва.

Какво правиш?

След нашия сватбен ден, този е следващият най-щастлив в живота ми.

В нашия живот. - Mиси Лахей...

Пред Бог за свидетел ти се заклевам да работя много...

За да ти съградя дом на тази земя.

Ще имаме семейство...

И ще наблюдаваме поколения след поколения Лахей-как преуспяват.

Е, Уили. Имам нещо да ти кажа.

Хей, върнете се тук. Елате тука бързо.

- Ей, Ей, Ей. - Нищо не съм видял господине.

Кокошките тук май стават доста рано.

Tова е първото дете, което виждам тук.

Да. Май донесе всичките тези книги само за едно дете.

Сигурна съм, че има и още.

Но първо ранчото.

След това преподаването.

И тогава всичко останало. - Всичко останало?

Знаеш какво имам в предвид. Какво щеше да ми кажеш… преди да стане това с кокошките.

Ами-и, че и аз също съм много щастлива.

Здравей, млади момко. - Как сте?

Аз съм Миси Лахей. Ти как се казваш?

Джеф Хъф, госпожо. - На колко си години, Джеф Хъф?

На 12 години съм, госпожо. - Хвана ли онази кокошка?

Не. Разсеях се от вашата любезност.

Съжалявам, госпожо.

Аз също съжалявам, че сме те разсеяли и не си успял да хванеш кокошката.

О, тя дори не беше моя. Нищо…

Уили. - Сони! Сони!

Къде беше? Чаках те много дълго да се върнеш.

Къде беше? Сони? Къде си бил, Сони?

"Къде си бил, Сони?"

- Oу. - Остави го. Казах ти да го оставиш..

Искам само малко да се позабавлявам с малкото ти братче, Сони.

Успокой се, Мейсън.

Защо да не отидем и да пийнем нещо?

Сони...

Можеш да си ходиш вече.

Не ме поставяй в такова неудобно положение повече!

Съжалявам, Сони.

Донесох ти нещо.

По-спокойно, Джеф. Онази вдовица не те ли храни? Аз й плащам доста солидна сума.

Не ми харесва там, Сони. Искам да дойда с тебе.

Да, ама не може.

Казвал съм ти го хиляди пъти.

Уоу.

Ще ти построя много по-хубава къща от тази.

O, не. Уили и тази е добре.

Нека да я огледаме отвътре.

Засрами се, скъпи, та това е нашата първа къща.

Няма печка. - Мога да използвам и камината.

Готварските ми умения не могат да станат по-лоши отколкото са сега.

Господи, благослови тази къща и всеки който ще влезе вътре.

Aмин.

Скъпо семейство, много ми липсвате… дори и най-малките потребни неща ми липсват.

Понякога имам чувството, че мога да чуя гласовете ви в тихият вятър.

Тревожа се за Уили.

Той работи много и това понякога ме плаши.

Толкова е загрижен да бъдем готови навреме за зимата.

Все още не съм намерила подходящото време, за да му кажа за бебето ни.

Уили и аз пояздихме из полята.

Бог е създал толкова красива страна.

И на другия ден видяхме индианци точно от другата ни страна.

Уили се тревожи и за моята безопасност...

Въпреки че не е имало от години индиански нашествия.

Изпращаме ви карта на нашите първи спестявания...

Които буквално погребахме под земята на нашето ранчо.

Надявам се, че никога няма да ви се наложи да ги използвате.

Просто Уили не се доверява много на банките тук.

Тук е едно доста странно и диво място.

Около три години съм се занимавал с отглеждането на добитък, г-н Лахей.

Не мога да кажа, че съм чак толкова опитен като някои други, но все пак…

От къде сте, Хенри? - Има ли значение? Сега съм тук.

Добре.

В крайна сметка не е и моя работа.

Не исках да ви обидя! - Не и...

Ако ми дадете работата.

Хау.

Аз съм Миси Лахей.

Съпругът ми и аз ще живеем тук.

Ще отглеждаме добитък.

Какво точно трябваше да означава това „Хау”?

Вие говорите английски?

Най-после.

Аз съм Мириам Ред Хюк МакКлейн.

Жената на Шон МакКлейн?

Ние живеем на север от вас.

О, ние сме съседи. Да, госпожо.

O!

Моля, заповядайте.

Не мога да разбера, господине- - Казвайте ми Скоти!

Каубой съм от дете.

Мога да правя всичко необходимо.

Как не сте били нает от някое голямо предприятие?

Не мога да я използвам, та повечето хора си мислят, че с мен е свършено.

Но затова пък се научих с лявата.

Наемете ме, г-н Лахей- и няма да съжалявате.

Вие сам си я заслужихте.

Тъкмо се приготвях. Опитвам се да създам по уютна обстановка.

Моля ви, седнете.

Мисля, че все някъде трябва да съм сложила сладкото от ягоди...

Което запазих за някой специален случай.

Ето го.

Това дори е от синята панделка… символа на областта ни.

Mм. Mм.

Много е добро. Трябва да ме научите как се прави.

O, майка ми го е правила. Аз не съм много добра готвачка.

Когато бях по-малка повече помагах на баща си-

В обяздването на коне, в разораването на нивата, или в отглеждането на кокошките.

Значи ще се справите много добре тук.

Много от жените, които идват тук не са толкова гъвкави.

Не знаят как да вършат тези неща, а вие да.

Но си мисля, че съпругът ми би предпочел доброто ястие.

Донесох ви някои неща.

Късно е за засяване на градината, но ви донесох малко царевица, картофи и цвекло.

Благодаря ви, Мириам. - Все пак сме съседи.

Последното семейство, което бяха тук.. Е, можеха да ни помолят за малко помощ...

Но... мисля, че се изплашиха от моите промъквания.

O, съпругът ми и аз бихме се зарадвали на малко помощ.

Какво има вътре?

Tайната за хубави бисквитки.

Свинска мая…

Извинете ме. Съжалявам, съжалявам.

Какво мислиш за тези? - Могат да се размножат.

Вие ли сте г-н Лахей? - Да.

Аз съм Фин Андерс. Бих искал да ме наемете на работа.

Ти откъде си, синко?

Идвам от Норвегия, с лодка...

Да намеря едно ново приключение в тази област.

Е, досега да си имал някакво приключение с едър добитък?

Не, сър. Но съм голям, силен. Имам един кон.

Добре, Фин Андерс, но ще те наблюдавам строго за всичко.

Надявам се да се научиш бързо. - Не се тревожете, г-н Лахей.

Уча се бързо и то доста добре. Обзалагам се.

Какво мислиш? - Най-вероятно 40 или 50-

Хубава крава.

Момчетата ще харесат сладкото. Както и баща им.

Със сигурност по-добре да не ти предлагам бисквитките.

Не.

Все пак, благодаря ти.

Ще се пробвам следващия път да ги направя с маята.

Стига да не ми стане лошо.

Когато стане време да родиш това мъниче, аз ще бъда там.