The Queen

След седмици предизборна кампания Тони Блеър и семейството му

изминаха тази сутрин последните крачки до урните.

Избирателите лейбъристи извънредно се гордеят

с постиженията на г-н Блеър

и са убедени, че той ще стане най-младият премиер на този век.

Гласувахте ли вече, г-н Крофърд? - Да, госпожо.

Бях първи, когато отвориха в 7 ч.

И нямам нищо против да споделя, че не гласувах за г-н Блеър.

Значи не сте за модернизацията? - Категорично.

Има опасност да изгубим твърде много от хубавото в тази държава.

Завиждам ви за правото на глас. Не за пускането на бюлетината,

макар че би било приятно човек да го изпита веднъж.

А за удоволствието да си пристрастен.

Да, човек забравя, че като суверен нямате право да гласувате.

И все пак няма да ме накарате да ви съжалявам.

Може да нямате право да гласувате, госпожо...

Но затова пък управлявате. - Да.

Това, предполагам, е известна утеха.

К Р А Л И Ц А Т А

ЛОНДОН 2 май 1997 г.

Добро утро.

Да дръпна ли завесите? - Да, моля.

Шърли, цяла нощ ли стоя будна? - Да, госпожо.

И както се очакваше ли е? - Да, госпожо. Г-н Блеър.

С голяма преднина.

Разбирам.

Движението е спряно за първия ден от управлението на Тони Блеър.

Наоколо е пълно с туристи и официални лица в този летен ден.

Тони Блеър маха на тълпите, хората също му махат.

Предполагам, повечето знаят, че това е министър-председателят.

Премиерът наближава насам, госпожо.

Бъдещият премиер, Робин. Още не съм го поканила да стане.

Трудно е да го разгадае човек, нали? - Да.

От една страна, баща му е консерватор, учил е във "Фетис",

преподавателят му е обучавал и Уелския принц.

Няма да използваме това срещу него.

От друга, програмата му обещава

най-радикалната модернизация на Конституцията от 300 г. насам.

Дали ще опита и нас да модернизира? - Едва ли би пропуснал.

Женен е за отявлена антимонархистка.

Сигурно си спомняте реверанса й при първата ви среща -

беше, най-меко казано, плитък.

Аз не меря поклоните, Робин. Оставила съм това на сестра си.

На "Даунинг стрийт" се очаква съвсем неофициална атмосфера.

По настояване на премиера ще си общуват на малки имена.

"Наричайте ме Тони"?! Не ми харесва. Да му изпратим копие от протокола?

Интересно, нервно ми е. - Защо? Вече си се срещал с нея.

Но никога на четири очи. И никога като министър-председател.

Е, просто не забравяй, че те е избрала цялата нация.

Но тя си остава... кралицата.

Като стигнем залата за аудиенции, ще почукам.

Не чакаме отговор, веднага влизаме.

Заставаме до вратата, покланяме се само с глава.

Аз ще ви представя, кралицата ще подаде ръка.

Вие приближавате, покланяте се пак и чак тогава се ръкувате с нея.

Още няколко неща. Обръщението е "госпожо", а не "госпожа".

И като сте вече въведен, в никакъв случай не обръщайте гръб.

Въведен? - Да, сър.

Така се казва, когато сте в компанията на Нейно величество.

Моля, седнете, г-жо Блеър.

Г-н Блеър, Ваше величество.

Радвам се да ви видя отново, г-н Блеър.

И поздравления! Децата ви сигурно много се гордеят с вас.

Надявам се. - Имате три, нали?

Точно така. - Прекрасно! Децата са благословия.

Моля, седнете. - Благодаря.

Показаха ли ви вече как да започнете ядрена война?

Не. - Обикновено оттам започваме.

След това ви вземаме паспорта

и ви пращаме да обикаляте света.

Познавате работата ми по-добре от мен.

Вие сте десетият ми премиер, г-н Блеър.

Първият бе Уинстън Чърчил, разбира се.

Седеше на вашето място с балтон и цилиндър.

Беше така добър да ме образова - мен, стеснителното младо момиче.

С времето, надявам се, сме добавили и опит към образованието. И мъдрост,

позволяваща да изпълняваме конституционните си задължения -

да съветваме, направляваме и напътстваме съответния кабинет.

Точно тези съвети очаквам да получа.

Да. Ще оставим това за ежеседмичните ни срещи.

Ако няма друго, мисля, че имаме да свършим и малко работа.

Разбира се! Ваше величество, моята партия спечели изборите,

така че идвам да помоля за позволението ви да съставя...

Не, г-н Блеър. Аз задавам въпроса.

Мой дълг е като суверен да ви поканя да станете министър-председател

и да сформирате правителство от мое име.

И ако сте съгласен, обичаят е да отговорите с "да".

Да.

Г-жо Блеър, радвам се да ви видя отново.

И поздравления! Сигурно сте много горда.

И изтощена, представям си. Къде ще прекарате лятото?

Във Франция. - Прекрасно!

Вие ще сте в Балморал, нали? - Да, нямам търпение. Там е чудесно.

Пра-прабаба ми Виктория казва, че там всичко лъха на свобода и мир

и ни кара да забравим света и тъжната му суетня.

Извинете ме.

О, нима?

Да, разбира се.

Съжалявам, ще трябва да приключим.

Не беше кратко, нали? 15 минути. Не бива да сме груби.

"Благодаря, че дойдохте, а сега - къш!"

Да, но защо?! - Бог знае! Пак ще е нещо с Даяна.

Принцеса Даяна отново предизвика коментари,

като напусна срещата с депутатите.

Принцеса Даяна се опита да се сдобри с бившата кралска бавачка.

Принцеса Даяна отлетя за Милано

за погребението на италианския дизайнер Джани Версаче...

където тази вечер избухна нов кралски скандал.

И се оказа замесена във втори скандал тази седмица.

Аз не съм политическа фигура.

Принцеса Даяна отплава в Средиземно море с една от яхтите

на Мохамед Ал-Файед... - С неговия син.

Четвърт милион лири за снимка, на която двойката е прегърната.

Изборът й отново търпи критика.

ПАРИЖ 30 август 1997 г.

Робин Джанврин.

Какво?!

Кажи на всички да дойдат, веднага!

Госпожо?

Г-н Джанврин иска да говори с вас. - Какво?!

Добър вечер, госпожо. Извинете за безпокойството.

Току-що ми се обадиха от нашето посолство в Париж.

Става дума за Уелската принцеса. - Какво е направила този път?

Разбирам. Тогава с кого да говорим?

Добре, дръж ме в течение.

Даяна е претърпяла катастрофа в Париж.

Сериозно ли е? - Явно да. Доди Файед е мъртъв.

Да повторим още веднъж подробностите, Максин.

Да. Принцесата е в интензивното отделение на една болница в Париж.

Тя е с мозъчно сътресение, счупена ръка и...

Какво търси в Париж?! Не трябваше ли да е в Лондон?

Знаеш я каква е.

Чарлс, това е ужасно!

Как ще постъпиш с момчетата? - Ще ги оставя да спят,

докато научим повече. - Да, разумно е.

Трябва да замина за Париж. Поръчах да ми подготвят самолет.

Частен ли? Не ни ли нападат точно заради подобен род разточителство?

Как иначе да стигна до Париж по това време? Летището е затворено!

Чарлс, използвай кралския полет. Държат един самолет в готовност -

в случай че аз гушна букета.

Не, мамо! Дума да не става! Това не е държавен въпрос.

Какво искаш да кажеш? - Даяна вече не е член

на кралското семейство. Въпросът е личен.

Тя е майка на внуците ти!

Какво става сега? - Не знам, не чувам! Всички крещят.

Благодаря, че дойдохте. - Посланикът, от Париж.

Добър вечер, сър.

Да?

Току-що говорих с посланика ни в Париж, госпожо.

Боя се, че новините не са добри. - Не!

Даяна, принцеса на Уелс, почина след катастрофа в Париж.

Френското правителство съобщи за смъртта й в 5 ч. сутринта.

Какво имам тази седмица?

Трябва да напишете първата си публична реч, г-н премиер.

Отменяме всичко друго. Ще стане страховито.

Най-добре да направя изявление сутринта.

Ще те зарадвам ли с това, че вече имам идеи?

Боже, тя е мъртва само от час!

Да не би да предпочиташ да не си върша работата?

Принцесата на народа

Пак ще си легнат да спят. Поне ще се опитат.

Личният ми секретар намери отворена пътна агенция от Ню Йорк,

която ще ме откара до Париж с един час престой в Манчестър.

Може би ще размислиш дали е разточителство да върнем

майката на бъдещия крал на Англия с един от нашите самолети?

Правилно. Разбира се.

Джон, не искам децата да гледат новините и да се разстройват.

Радиото да се изнесе от спалнята и телевизорът от детската стая.

Боже, боже... - Да.

Добре ли си?

Сестра ти се обади, от Тоскана.

Дано си й казал да се върне и да съкрати почивката си.

Казах й. - Едва ли е била във възторг.

Меко казано.

Какво точно ти каза? - Че Даяна успява да е

по-досадна мъртва, отколкото жива.

Погрижи се момчетата да не чуват такива неща.

Разбира се.

Нещо за успокояване? - Не, ще попиша в дневника си.

Добре. Аз си лягам.

НЕДЕЛЯ

Още няма официално изказване от двореца и не знаем

нито дали ще получим в бъдеще някакви изявления,

нито кога ще се върне кралското семейство.

"Такава ще остане тя в умовете и в сърцата ни завинаги."

Става ли? Това е. - Къде ще го произнесеш?

В църквата, на влизане. - Добре. Ще го организирам.

Чакай! Искам да видя това.

Сега не е време за обвинения, а за скръб.

Но винаги съм смятал, че накрая пресата ще я убие.

Обаче не си представях, че ще бъде директно свързана със смъртта й.

Всеки собственик или редактор на издание, плащало някога

за нейни снимки, направени тайно и без разрешение,

е изцапал ръцете си с кръвта й.

Не е пресата, приятел. Бъркаш убиеца.

Тони! - Трябва да затварям.

Ще говориш ли с кралицата? - Да.

Питай я тя ли сипа масло в спирачките.

Ало? - Свързвам ви, г-н премиер.

Един момент. - А, добре.