Bread, Love and Dreams (Pane, amore e fantasia)

ВИТОРИО ДЕ СИКА и ДЖИНА ЛОЛОБРИДЖИДА във филма

ХЛЯБ, ЛЮБОВ И ФАНТАЗИЯ

Участват още - МАРИСА МЕРЛИНИ, ВИРДЖИЛИО РИЕНТО, ТИНА ПИКА и други

Сценарий - ЕТОРЕ МАРИА МАРГАДОНА и ЛУИДЖИ КОМЕНЧИНИ

Оператор АРТУРО ГАЛЕА

Музика АЛЕСАНДРО ЧИКОНИНИ

Режисьор ЛУИДЖИ КОМЕНЧИНИ

Събитията, за които ще ви разкажем са измислени,

и все пак това е една човешка история.

Героите са в униформа на карабинери, но това са обикновени хора,

които чувстват, обичат и страдат така както всички вас.

Ако тяхната човечност, обаче, прехвърли допустимите

от устава граници, те преоткриват себе си,

така както им повелява традицията на славната Армия.

Сержант Скуинци, в оставка. - Старшина Каротенуто.

Младши сержант Болонини. - Старшина Каротенуто.

Ефрейтор Джузепе Санпиери. - Старшина Каротенуто.

Полицай Байоки, свръхсрочна служба. - Какъв беше като цивилен?

Учащ се. - В кой клас?

Пети. После продължих сам. - Браво. А ти?

Полицай Стелути, редовно служещ. - А като цивилен?

Селянин. Помагах на баща си. - Браво. Къде е селото?

Нагоре, трябва да се изкачваме. - Все планини!

Хайде? - Добре.

Стелути.

Какво е онова нещо? - Май китара.

Началник с китара, добър човек ще е. - Идват!

1200 метра, как отваря апетита!

Колко жители има Салиена? - Около 700, без махалите.

Как сте с престъпността? - Спокойно е.

Да се надяваме, в Романя се напатих. - Тежка служба?

Истинска касапница! Но богата земя.

Храната е евтина. - Хубави жени!

Бил сте там? - Моята е оттам.

Съпругата ви как се чувства тук? - Много добре.

Не! - Да.

По тези места се идва като на сватбено пътешествие.

Иначе вечер какво ще правиш? Тук си лягат с кокошките.

Вашата госпожа кога ще дойде? - Аз съм ерген.

Началникът изглежда ядосан.

Лицето му е мрачно. - Тежко ни, ако е опак човек!

Хайде! Добър ден, сержант. - Здравей, "Лудетино".

Трябват ли ви дърва? - Питай Карамела. Нашата слугиня.

Всъщност, от сега нататък - вашата. - Карамела? Името ми харесва.

Какво хубаво момиче! - Тая е жив дявол.

Курва? - Не, малко е щура.

Размирница? - Не. Сиромашията я гони.

Викат й Палавницата, "Лудетина". - Наистина?!

Пристигат!

От бомбардировките ли? - Не, земетресение.

От тук.

Земетресение? - Не, бомбардировка.

Добър ден, г-н старшина. - Добър ден.

Добър ден. - Добър ден, г-н старшина.

Добър ден. - Добър ден, г-н старшина.

Липсва само духовата музика.

Какво гледат? - Тук са много любопитни.

Това помага при разследванията.

Добър ден, старшина. - Добър ден.

Квартирата къде е? - На площада до църквата.

Ето и кмета. - Добър ден.

Приятно ми е да се запознаем. - Аз съм кметът.

Ще ви придружа. - Благодаря.

Добър ден, старшина. - Добър ден.

Добър ден.

Тази нощ ще се наложи да спите тук, в селото няма хотели.

Ние ще тръгнем рано сутрин, и цялата къща остава ваша.

Добре. - Едно вермутче?

Благодаря, с голямо удоволствие.

Това ли е слугинята Карамела? - Не, жена ми.

Хиляди извинения, обидих ви. - Моля, няма нищо!

Старшина Каротенуто. - Приятно ми е. Не, моля ви.

Старшина, на вас ви трябва жена. - Вече е късно, на моята възраст!

Глупости! Джулия, старшината казва, че бил възстар за женене.

Не говорете така. Сигурно имате голям успех с жените, веднага се вижда.

Класически покорител на сърца, нали? - Вярно.

Цигара? - Не, трябваше да ги откажа,

тук много сплетничат.

Тук живеят постарому. - Направо е Средновековие!

Ето Карамела. - Добър вечер.

Добър вечер. - Моля.

Благодаря. - При нас беше на половин ден.

Да. - При мен ще бъде за "цял".

Както желаете.

Анарела!

За Бога, Анарела, събуди се!

Анарела! - Какво има?

Ела. - Стопли ли вода?

Всичко е готово! - Идвам.

Побързай, ще роди.

Не, докато не дойда, няма да роди.

Хайде! - Добро утро, Анарела.

Днес си станала рано.

Само аз и часовникът на църквата, "бием" на всеки час.

Лудетината на полезрение? - На служба сме!

Тогава аз ще гледам вместо теб.

Какво ти става?

Къде отиваш? - Ей сега идвам.

Свърши ли с прането. - Сега идвам!

Да сте виждали една черно-бяла кокошка?

Аз не, а ти? - Не.

Ако я намерите, арестувайте я. - Къде отивате?

Пуснете ме да мина. - Защо искаш да минеш по средата?

Носи късмет! - А на нас нещастие.

Ама, ако Стелони е съгласен... - Хайде.

Тази търсеше теб, а не някаква си кокошка!

Не ми говори повече за това момиче и не ми се подигравай, ще се скараме.

Да, истинските чувства трябва да се уважават.

Така е, наистина съм влюбен, луд съм по нея.

Щом отворя уста, изръсвам някоя глупост!

Ако се махна от тук, ще се побъркам. Не знам вече какво да правя.

А Лудетината знае ли, че ти...

Какво? - Как какво?! Че си влюбен в нея!

Да, разбра! - Е, и?

Не знам, толкова е странна.

Трябва да чакам 20 месеца. - А пък аз, 3 години.

Моята годеница е във Вал Д'Аоста. Само служба, такава ни е съдбата.

Лудетино, отиваш да се изповядаш ли? Де да можех аз да те изповядам!

Имаш ли панделки? - За теб имам всичко. Ела.

Чакай!

Хубавата стока, не я държа тук.

Ако дойдеш, като затварям, ще отида да ти донеса от склада.

Престани! Покажи ми панделките! - Ще ти подаря целия магазин!

Ела после. Имам изненада за теб! - Ако те чуе жена ти!

Ти ще ме умориш! - Ами умри!

Ще ти направим хубаво погребение! - Лудетино, внимавай.

Днес отивам на лов, ще дойдеш ли с мен?

Вчерашният шамар малко ли ти дойде?

Пакет "Национали".

Дай ми го. - Не, мое си е.

Пакет "Национали", моля! - Един момент!

Добро утро, г-н старшина. Ти не ме познаваш.

Аз карам дърва на полицаите. - Лудетината.

Аха, така ми викат.

Искам да ти подаря това птиче. - На мен!?

Да ти прави компания.

Благодаря. Санпиери! - Всичко хубаво!

Слушам. - Занеси това птиче в стаята ми.

Тъй вярно.

Внимание, енориаши! Уведомление.

И тази година ще ходим на поклонение на светилището на Монте Акуто.

Не забравяйте, че ходенето на поклонение не е разходка.

Там се ходи с отворено сърце и пречистена душа.

Затова трябва да измиете мръсотията от душата си

и с лугата на разкаянието, хубаво да я насапунисате,

да я обухате, както правите с прането в скалите на реката.

Изплакнете я с молитва и я прострете под слънцето на нашия Господ.

Изгладете я с ютията на добрите обещания и я сгънете прилежно.

Дон Емидио може и да пере!

Видя ли как се усмихна старшината на Лудетината?

На този началник му харесват забавленията.

Може ли? - Моля, влезте.

Аз съм новият началник на полицията. - Знам, заповядайте.

Ето кафето. - Желаете ли чаша кафе?

С удоволствие, голям любител съм на кафето.

Не тръгвам никъде без кафеварката.

Кафето действа добре, когато е чисто.

Моля. - Благодаря.

Каква е тази мътилка? - Много се старах.

После ще се разправяме.

Дойдох при вас, ваша светлост... - Аз съм само един беден свещеник.

Извинете, нямам голям опит. - Неаполитанец ли сте?

Почти, от Соренто. - Значи заради това.

Заради кое? - Вие, от Неапол, титулувате всички.

Да. Не, така и така.

Ами благодаря ви за посещението. - Това е мой дълг.

Научих, че още сте ерген. - Да.

Старшина, в това село не се предлагат развлечения.

Това е едно тихо селце. Никой не стачкува, никой не се бунтува.

Искате да се бунтуват ли? - Не.

Като чета по вестниците, че селяните се бунтуват за земя,

ми се плаче, защото тези поне имат надежда.

Тук, от преди 50 години, земята е на селяните, нищо не може да се случи.

Прогресиращо село. - Да, в мизерията.

Повече от 40 години съм свещеник, тези хора, трудно се изповядват.

Живеем, като само си мислим, че живеем.

Всевишният е решил, че това село трябва да изчезне

и малко по малко ще умрем, без да се усетим.

Тук често ли стават земетресения? Видях развалините.

На година, по един трус, но без тежки последици.

А на всеки 10-15 години, по едно хубаво "раздрусване".

От кога не е имало "раздрусване"? - От много време.

Значи, тази или другата година "ще танцуваме".

Оттеглям се.

Старшината вярва, че свещеника носи нещастие.

Защо? - Докато говореха, направи "рога".

Ама рогоносецът ще е той! Бързо!

Приятна неделя, началник. - Приятна неделя. Какво ядеш?

Хляб. - Какво слагаш вътре?

Фантазия. - Добър апетит.

Благодаря.

Лудетино! - Искаш ли да си купиш сливи?

За теб съм ги брала. - За мен?

Да. - И защо?

Симпатичен си ми.

Имаш ли си възлюбен? - Имам и нямам.

Как така? - Много искаш да знаеш.

И тъй, искаш ли ги или не?

Да, колко струва? - Колкото дадеш.

50 лири стигат ли? - Да, господине.