Blue Ice

М & М ПРОДЪКШЪН Представя:

Филм на РЪСЕЛ МАКЛАРИ

С участието на: МАЙКЪЛ КЕЙН

ШОН ЙЪНГ

СИН ЛЕД

В ролите ИЪН ХОЛМ

АЛЪН АРМСТРОНГ, САМ КЕЛИ, ДЖАК ШЕПЪРД и други

Ваш приятел? - Клиент.

Е, бивш клиент.

На колко години беше? - На 43.

На 43? Много млад. От какво почина?

От син лед. - Син лед? Какъв е този син лед?!

Седял си в колата пред един от складовете на летище "Хийтроу".

Голямо парче лед пробило сервизните

помещения на един самолет...

...и паднало право върху ягуара му. Умрял на място.

Сигурно се шегувате. - Ако се шегувах, щях ли да съм тук?

Венецът струва 20 лири. - На 43, значи? Каква трагедия.

Беше гадно копеле.

Отишъл на летището, за да планира следващия си обир.

Благодаря, че дойде.

Моите съболезнования. - Благодаря.

Оператор ДЕНИС КРОСЪН

Музика МАЙКЪЛ КЕЙМЪН

Измислихте си го, нали? - Не.

"Господин Уолтъмстоу загина в странен инцидент... "

"Син лед. Няма причина за тревога,

каза говорителят на авиолиниите... "

О, боже... - Човек никога не знае.

Като гръм от ясно небе... бум!

Направо не ми се мисли.

Сценарист РОН ХЪТЧИНСЪН

Режисьор РЪСЕЛ МЪЛКАХИ

Ало? - Обажда се Кайл.

Не затваряй. Важно е.

Няма да се срещаме. Искам само да вземеш нещо.

Побързай. Нямам много време.

Екс... П... Л... А... - Кайл...

Записвай!

КСП. Камера номер СВХ-743.

Това вече е върхът!

Погледнете на какво ми направихте колата!

Какво искаш? - Виж ти! Жена говори по телефона!

Кайл?

Кайл!

Господи...

Ало? Кайл, чуваш ли?

Кайл!

Приключихте ли разговора? - Какво обичате?

Ударихте ми колата. Виждате ли онова нещо? Нарича се светофар.

Светне ли червено, колата пред вас най-вероятно ще спре!

Пострадахте ли?

Като изключим изкълчения врат и счупените ребра.

Изкривената броня компенсира счупения заден мигач.

Значи сме квит. - Квит?!

Какво си въобразявате?!

Здравейте. Пак се срещаме.

Да огледаме щетите, които толкова ви притесняват.

Добре.

Виждате ли?

Дреболия.

Откачена броня, счупен мигач, спукан ауспух...

Може да се поправи. - Разбира се, че може!

Знам какво искате, господин...? - Андерс. Хари Андерс.

Господин Андерс, ще ми позволите ли да ви компенсирам?

По-редно би било да...

Нямам време за тези глупости. Съжалявам.

Собственикът на колата много ще се разстрои.

Собственикът ще се разстрои?! Е, аз съм направо бесен!

Господин Андерс, аз съм Стейси. Искате ли да пийнем по нещо?

Откъде-накъде? - Предпочитам да спорим на топло.

Денят наистина е малко студен.

Изпратете ми сметката и ще покрия всички разходи.

Споменахте собственика на колата...

Толкова ли се страхувате от него? - Не че ме е страх от Луис.

Той е душичка, но това не е първата ми катастрофа.

С какво се занимава тази "душичка"? - Ходи на приеми и разказва вицове.

Като всеки добър дипломат. - Не обичам дипломатите.

Виенската конвенция никак не ми е по вкуса.

Не приличате на държавен служител.

Бях... нещо като държавен служител. Още едно?

Собственикът сигурно ви е приятел. - Може да се каже. Той е невероятен.

Вие?!

Плащам сметките и си нося последствията.

Правите го заради музиката, нали? Блус или соул?

Джаз. - Идеално.

Продължавайте. - Не печелите много.

Кухнята на втория етаж е прекалено малка, а спалнята - прекалено голяма.

Но за вас това е най-прекрасното място на света.

Преди време познавах една жена.

С нея се чувствах по същия начин.

Не знаех дали да я обичам, или да я мразя.

Кое избрахте? - По малко от двете.

Добър вечер, Хари. Малко си подранил.

Това е Бъди. Свири на пианото. Време е за репетиция.

Ако имаше разрешително за работа, щях да го изритам. Засега остава при мен.

Трябва да тръгвам. - Не знаете какво изпускате.

Останете.

Наистина ви харесва, нали? - Има много начини да преживяваш.

Този клуб е специален. Съдии седят

до най-големите престъпници в Лондон.

Благородници, проститутки...

Шофьор на камион...

...и китаец с един крак. Какво ги свързва?

Всички обичат джаза. Също като мен.

Имаме си нов врабец. Пребърква портфейлите на господата.

Не сега, Джордж.

Добре де.

Какво е "врабец"? - Крадец.

Поетичен жаргон. Задруга - съпруга. Пипала - стъпала.

Какво ще правите, когато го хванете?

Ще му скъсам призовката. - Човката?

Извинете. Май стана "теле".

Добре, момчета, достатъчно!

Не пипай столовете, Рони!

Колко пъти трябва да те ударя, за да ти дойде ума?

По дяволите!

Недей в стомаха, Хари. Рисковано е.

Един в брадичката и заспиват. Така казваше татко.

Да, но Рони е постоянен клиент. Те не се удрят в лицето.

Не идват, преди да са минали синините.

Всякаква музика ли харесваш? - Почти.

Ами класическа? - С изключение на Шунберг.

Винаги съм го смятал за малко смахнат.

Ще ти се обадя.

Доскоро.

Ще те чакам.

Официална покана, Хари. - Опера. В "Ковънт Гардън".

Това не е много по твоята част.

Говориш като майка ми, Джордж. - Не ставай смешен.

И гледай да се прибереш навреме!

Закъсняваш.

Прощавам ти, но само заради роклята.

Операта е прекрасно изкуство, Хари. - Спектакълът си го биваше.

Къде ще ядем?

Знам едно подходящо местенце. Чудесна атмосфера, добра храна...

Дали ще бъде отворено? - Работи денонощно.

Наистина ли можеш да готвиш, или е само номер?

Не отговарям на трудни въпроси в кухнята. Разваля концентрацията.

Значи си професионалист? - Правя го по-скоро от уважение.

Това е моята философия.

Тези раци са отдали живота си за нашата вечеря по провансалски.

Готвачът е длъжен да оцени тяхната саможертва.

Искаш ли да опиташ?

Духай.

Горещо ли беше? - Аз предпочитам да е горещо.

Какво има там? - Спалнята.

Онази, прекалено голямата. Помниш ли?

Ти си много подреден човек, Хари. - Напълно съм съгласен.

Скоро ли ще ядем?

След около... 14 минути.

Не знам как имаш търпение да готвиш. Цялото това чакане ме убива.

Времето е ключът. Още помня думите на баща си.

Хари, казваше той, готвачът трябва да умее да чака.

Колкото по-дълго чака, толкова по-добър ще е резултатът.

Струва ми се, че си отличен готвач.

Не бях срещала мъж, който обича да чака.

Голяма част от съветите на баща ми бяха глупости.

Знаеш ли какво си ти, Стейси? Ти си син лед.

Син лед? Какво е син лед?

Нещо неочаквано и прекрасно, което се стоварва върху главата ти.

И променя всичко.

Страхотна метафора.

Ти си много интересен човек, Хари. - Интересен?

Парашутна дружина, военното разузнаване...

Северна Ирландия, Средния Изток, Източна Европа...

И принудително пенсиониране през 1982-ра.

Трябва ли да бъда поласкан, или всекиго проучваш така?

Винаги внимавам с кого се забърквам.

Ти си бил шпионин, Хари.

Обожавам те. Ако останем тук достатъчно дълго, ще ти разкажа всичко.

Но не ми харесва да се ровиш в миналото ми.

Защо те пенсионираха? - Старши агент наруши правилата.

Посегна на съпругата на информатор. Трябваше да го оставя, но не можах.

Какво стана?

Поговорихме си на тавана на министерството.

И? - Изхвърлиха ме.

Здравей, Гари. Всичко наред ли е? - Да, Хари.

Чарли. Добре ли си? Как е жена ти?

Господин Андерс. Днес сте неотразим. - Да, Уесли.

Заради новата жена в живота ми. - Изглеждате напълно погълнат от нея.

За щастие, средата, в която се движи, се издържа от данъкоплатците.

Отразява ви се много добре. Между другото, снощи бяха страхотни.

Благодаря. Както пише в мъжката тоалетна, винаги се цели нависоко.

Грижи се за клиентите, Франки. Не забравяй моето мото.

Хората се забавляват за сметка на персонала.

Добър вечер.

Всичко е наред. - Благодаря.

Здравей.

Само един час, Хари. После ще се измъкнем.

Трябва да представя някои хора на американския посланик.

Слушай, защо не представиш и мен? Отдавна не съм говорил с посланик.

Искаш ли?

Добре.

Луис, това е Хари Андерс. Собственик на най-добрия джаз-клуб в Лондон.

Много съм слушал за вас. В колежа се занимавах с джаз.

Свирех на сопрано саксофон.

Сидни Бешей беше мой идол. - Той е ненадминат саксофонист.

Хари, запознай се с Луис Мансдорф. Моя съпруг.

Имаме еднакъв вкус, Хари. Харесвате ми. Беше ми много приятно.